:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 431,717,175
Активни 236
Страници 16,839
За един ден 1,302,066
Разтуха

Джайпур е най-розовият град в света

Хилядите сгради върху няколкото квадратни мили в централната градска част са само в един цвят
Джайпур-Делхи-София



Разстоянието от Делхи до Джайпур е 260 км, а се изминава за около седем часа. Причината - изключително натовареното движение по тесните пътища. Но на истинските пътешественици това не прави впечатление. Индия е спокойна страна и запъти ли се към нея човек (особено пък българин), желателно е да си остави опънатите нерви у дома. Ако не - субконтинентът ще се постарае бързо да го излекува.

Туристите в Индия не са много. Съпоставени с едномилиардното население на страната, те направо се губят. С тях навсякъде се отнасят приятелски, съдействат им да прекарат времето си добре, но в никакъв случай не ги поставят на пиедестал. Туризмът е от новите отрасли за огромната азиатска държава и може би затова именно сега е времето човек да се отправи натам.

За съжаление пряка връзка между София и Делхи няма. През мусонния период (юни-октомври) цените на самолетните билети са по-ниски, отколкото по време на нашенската зима. На джоба на българина отговарят австрийските, италианските и най-вече руските авиопревозвачи. Във всеки случай за път трябва да се отделят около 500-600 долара.

До Делхи се лети шест часа. Обикновено се пристига вечер и затова е добре да се ползват услуги на туристически агенции. У нас туроператорите почти не предлагат екскурзии до Индия. Напоследък единствено индийската фирма МАТУР е на пазара с интересни и достъпни оферти - шанс и за българите да видят магическата страна.

Още с кацането на модерното летище в Делхи, пътешественикът става подвластен на другия начин на живот. Паспортната и митническата проверка могат да отнемат пет или петдесет минути - важното е да не се бърза. Домакините категорично не го правят. В крайна сметка туристът е обслужен безпроблемно и изведнъж се вижда с цветни гирлянди около врата си: "Welcome to India!"

Делхийската нощ е зад гърба ми и вече пътувам за Джайпур. С напускането на столицата се влиза в друг щат - Харияна, което ще рече няколко дребни рупии пътна такса (един долар се разменя срещу 43 рупии). Тя важи за всички превозни средства.

Посоката е югоизток. Пейзажът се променя бързо. Особено след краткия предиобеден дъжд, който връхлита внезапно.



За половин-един час от небето се изливат тонове вода.



Автобуси, коли, рикши и камили отбиват вляво от пътя, плътна пелена покрива всичко околовръст и цялата природа става пленник на водата. После дъждът внезапно спира, влагата попива в ненаситната топла земя, вдига се мощна пара и всичко живо се размърдва. Градовете и селата са около пътя и практически между тях няма граница. Движението е по английски вляво, правила няма, но и инцидентите са рядкост. По индийските друмища цари невероятна толерантност между шофьори, пешеходци и животни (домашни и диви). Автопаркът на страната е основно местен, като всяко второ превозно средство е собственост на Тата - един от най-богатите хора в Индия.

Раджастан. Колкото повече наближаваме пакистанската граница и пустинята Тар, толкова става по-шарено. Полята и нивите в този щат са подредени и многолюдни. Накъдето и да погледнеш - свежест и зеленина, осеяна с цветни петна. Това са саритата на жените - най-ярките и красиви в цяла индия. Все по-често виждам едногърби камили и пауни. Националната птица на Индия е наистина много красива, но плашлива. В жегата тя търси място по короните на дърветата. Върху биволите са накацали изящни бели птици. На всяка крачка индуистки храмове. И свещените крави!!! (казват, че в Индия те са над триста милиона).

Джайпур ме посреща със самочувствието на



голям културен, промишлен и исторически център.



На централната улица движението е спряно заради религиозна процесия в чест на Бога-слон Ганеша. Предвожда се от истински слонове, накичени с гирлянди и цветя. Зад тях в каляски се возят брамините, а шествието завършват хиляди пешаци - поклонници. Невероятни багри и красота.

В тримилионния Джайпур има изградена туристическа инфраструктура и десетина хотела от три до пет звезди. Пътешествието започва от издигнатия върху невисок хълм нов храм Лакхми Нарайн. В индийските светилища събуването на обувки е задължително, но вътре в тях чужденецът не е дискриминиран. Церемонията се провежда с удари на гонг, барабани и сред много цветя и аромати.

Следва кръгъл площад и "Албертхол" - разкошен дворец от XIX век - английско наследство. Улиците са изпълнени с народ. Много животни (освен крави и камили по первазите и дърветата са катерят маймуни - истинска напаст за дребните търговци). Тротоарите са импровизирани пазари, на които се продава всичко. Преобладава местното производство.

Централната част, т.н. "розов град", е скрита зад стени.



Ей Богу, осмото чудо на света!



Хилядите сгради върху няколкото квадратни мили са до една в розов цвят.

Розов е и Дворецът на ветровете Хава Махал. Изящна изрязана архитектура. Построен от Савай Пратар Сингх през XVIII век, той се счита за емблема на града. Има 5 етажа и 953 прозореца. Зад него са астрономическата обсерватория Джантар Мантар и Градският дворец Джантар Махал - може би най-импозантната сграда в Джайпур.

Знамето на кулата показва, че махараджата Бравани Сингх е в двореца. Разбира се, в нова Индия махараджите са лишени от политическа власт, но мнозина от тях са запазили силни икономически позиции. Бравани Сингх в момента е посланик на Индия в Бруней, а Джантар Махал освен негов дом е и етнографски и исторически музей.

Най-голямата атракция е Амбер Форт (1828 г.), огромен дворец на планината над старата столица Амбер. До него се достига пеш или върху гърба на слон. Непристъпни крепостни стени, вътрешни дворове, бойници, кули... всичко е в изобилие. Пред Огледалния дворец играят маймуни с черни лица - лангури. Гидовете се надпреварват да разказват екзотични легенди, а наоколо гледките са достойни за дузина нови серии на Индиана Джоунс.

С настъпването на вечерта Розовият град се превръща в източна приказка. Цветя, звуци, миризми... Ако Индия е най-пъстрата страна в света, то Джайпур е най-пъстрият град в нея. Настъпва подходящо време за пазар със задължителен пазарлък. По правило от улицата не се купува храна, но ако е минала през огъня, човек може да се престраши. Става дума за великолепна индийска кухня срещу нищожни рупии. Пие се задължително минерална вода, и то купена в магазин.



Джайпур не създава алкохолни проблеми.



Бутилка местно уиски или традиционен ром върви между седемдесет и сто рупии. Местната бира "Златен паун" е евтина, но в хотелите тя е на четворна цена. Сувенири се купуват изгодно на всяка крачка (е, има и ментета), пощенските, телефонните и таксиметровите услуги са достъпни.

Денят завършва с нощна разходка. Жегата е спаднала. Улиците са пълни с хора, които не бързат. Всъщност индийците никога не бързат. Точно в такива мигове човек забелязва, че "тъмна" Индия всъщност е една бляскаво осветена страна.



Текстове към снимки:

1. Статуята на Шива в Делхи

2. Мъдростта на Индия

3. Емблемата на Джайпур - Дворецът на ветровете Хава Махал

4. Една от 300-те милиона свещени крави

5. Процесия в чест на бог Ганеша
1479
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД