председател на кунфу център "Сюангуей"



Най-близките помощници на човека в безизходна ситуация още от древни времена са били тежкият камък и най-близкото дърво. Те са били и първите оръжия, които той е създал, за да води битката си с околния свят. В древността боздуганът, копието и лъкът са най-често срещаните оръжия. Едва с обработването на метала по-късно оръжията имат възможността да достигнат голямото многообразие, което познаваме днес.

По правило за най-използвани в бойните изкуства се смятат правият меч, сабята, копието, тоягата и алебардата. В китайската философия те често се свързват с петте стихии на природата (петте елемента) и тяхната взаимовръзка.



Основно оръжията се разделят на дълги и къси,



като допълнително към тях се включват и тези, пригодени за мятане (метални топки, игли, шурикени и т. н.), гъвкави оръжия (въжета, камшици, вериги), както и много други. Боравенето с оръжие често се смятало за отделно изкуство и се отделяло от другите прийоми на водене на бой, напр. стрелбата с лък (а защо не и днешната стрелба с пистолет). Някои оръжия с по-трудна и скъпа изработка се смятали за типични за аристокрацията и висшите военни (напр. китайският прав меч), други са възникнали, за да се противопоставят на широко употребявани вече оръжия (тонфа и сай в Япония), а трети са ползвани едва когато всичко друго е било забранено (тояга, въже с нож в единия край, различни сърпове и други земеделски сечива и т. н.).

Обикновено оръжието се използвало, за да се предпази човек от друго оръжие или за да причини повече поражения на противника. То предпазвало ударните повърхности на тялото от излишни наранявания, така че използването на допълнително средство в боя било твърде удобно. Проблемът естествено възниквал при необходимостта от майсторското му използване, когато отсреща също стои въоръжен противник. Нещата неизбежно опирали до това - да започнеш да усещаш оръжието и чрез него да получаваш същото разбиране за противника и неговите действия, както при използването на гола ръка. Често за усъвършенстването на това умение били необходими години усилени тренировки. Целта била оръжието да се чувства

като естествено продължение на ръката и тялото,



за да може да се използва със същата сензитивност, сила и точност на движението. Разбира се, оръжието притежавало и далеч по-големи възможности за обхват и по-голяма способност да поразява. Макар че китайската традиция говори за завършено обучение в 12 основни вида оръжие, всеки майстор си имал свои любими две или три такива, в чието използване се специализирал и които почти винаги носел със себе си. Но твърде често в критична ситуация в употреба влизало и всичко, което в момента било подръка - столове, крака от маса, обувки, чаши, делви, купички, клечки за ориз и др. такива. Те също се превръщали в умело продължение на ръката, когато е необходимо. Така основно си оставало не толкова качеството на самото оръжие, а придобитото с упорит труд, умение и майсторство на този, който си служи с него.