Преди години посланик на Австрия у нас беше г-ца Берта Браун. Очарователна дама, много активна. Ще спестим името на българския й домакин, който веднъж в тържествена обстановка гръмко я представи на гостите си като "Нейно превъзходителство госпожица Ева Браун". Дамата, която на възраст донякъде наистина се доближаваше до тази на конкубинката на Хитлер, ако последната, разбира се, беше жива, реагира толкова болезнено, че думите са слаби да опишат сцената...

---------------------------------

Най-често се налага да изпълняваме задачата да запознаваме хора по време на приеми, коктейли, официални обеди или вечери с участието на голям брой гости. Още по-тежка е задачата ни, ако сме домакини - тогава трябва да бъдем в състояние да запознаем абсолютно всеки с останалите присъстващи. Но стандартната ситуация е, когато разговаряме с наш познат и се приближава друг човек, когото ние познаваме и с когото се поздравяваме. В следващия момент сме длъжни да зададем въпроса дали двамата наши познати се познават взаимно, да ги запознаем и да им помогнем да завържат разговор. Тук започва по-трудното.



Колкото и да изглежда елементарна цялата операция,



извършващият запознанството трябва да спазва куп правила. Например трябва да произнесе първо името и длъжността на човека с по-високия пост или на по-известния в обществото. Полът няма значение. Например правилно звучи следната фраза: "Това е г-н Иван Павлов, генерален директор на "Нефтогаз". Госпожа Ваня Николова е началник на правната служба на "Биотех".

Ако запознавате двама души с приблизително еднакво обществено положение, тогава влиза в сила правилото да представите първо по-възрастния.

Всички нормални хора изпитват големи затруднения да си спомнят в нужния миг съвсем точно имената и длъжността на хората, които запознават. Един дипломат се шегуваше, че толкова трудно помни имена, че след запознаване успява да запомни само своето име. Но има хитрости. Можете да си помогнете по следния начин - още докато разговаряте с първия си събеседник, си припомнете наум двете му имена или поне фамилното му име и приблизителната му длъжност. Ако не сте сигурен за длъжността, можете леко да го "повишите".

По-трудно е с внезапно появилия се ваш познат. Тук наистина трябва бърз ум. Хитростта е преди светското събитие да си преговорите с кои ваши стари познати има вероятност да се видите предвид повода, мястото, домакина и пр. Ще видите - ще се окаже, че сте "изчислили" доста точно резултата. Така че този преговор, който можете да си направите по пътя към мястото на събитието, ще ви помогне много.

Щом сте се заели с трудната работа да запознавате, сте длъжен към името и длъжността да добавите някакви подробности, които ще помогнат да се завърже разговор. Например можете да кажете следното "Господин Василев, бих искал да ви запозная с господин Пламен Георгиев, който доскоро беше шеф на бюрото ни в Берлин, а сега отговаря за продажбите ни в Западна Европа. Пламене, това е г-н Петър Василев, главен инженер на предприятието "Интертех", с което си сътрудничим от години."

Така вече г-н Василев може да пита г-н Георгиев нещо за общи познати в Берлин, г-н Георгиев също ще прояви интерес към общи познати от предприятието "Интертех", и разговорът е завързан. Можете да се гордеете с резултата и с удоволствие да отпиете от чашата си.



Точно тук обаче мнозина правят груби грешки,



като добавят неподходящи подробности, допълвайки портрета на хората, които запознават. Ако кажете "Това е моят колега г-н Христов, той е най-добрият тенисист в нашето предприятие", могат да си помислят, че демонстративно принизявате качествата на колегата си като професионалист и затова нарочно посочвате неговото хоби. Ако кажете "Това е нашата деловодителка госпожица Виолета Николова, тя има най-хубавите зелени очи в цялото ни министерство", могат да си помислят, че гледате едностранчиво на колежките си, могат да останат с впечатление също, че сте повърхностен и не особено добре възпитан. Ако кажете обаче "Това е госпожица Виолета Николова, която поддържа безценната за предприятието ни база данни", нещата ще прозвучат съвсем различно.

Много груба грешка е като подробност след името и длъжността да добавите нещо от сорта на "това е човекът (дамата), за когото ви разказвах вчера". Засегнатият или засегнатата би могъл да си зададе въпроса дали са били казани добри неща или напротив. Чудесно е обаче, ако се сетите да кажете нещо от сорта "Това е човекът (дамата), за когото говорят всички, след като спечели награда, написа книга, участва в гледано телевизионно предаване" или нещо подобно.

Когато ви запознават, вие сте в по-лесната роля. Но също рискувате да сгафите. Сигурно на всеки се е случвало поне веднъж в момента, когато подавате ръка и казвате "Приятно ми е", съответното лице да ви припомни, че вече се познавате. За да избегнете подобен конфуз, промълвете фразата "Мисля, че вече сме се виждали", която да предхожда "Приятно ми е". Върши работа дори ако не сте се виждали по-рано.



Никога не казвайте "благодаря" при запознанство



Този странен български навик, който минава за някаква допълнителна степен на учтивост, е нашенски абсурд и трябва да бъде изкоренен.

Ако сте седнал, ИЗПРАВЕТЕ СЕ при запознанство. Макар че има различни школи и се допуска дамата да остане седнала, когато подава ръка, все пак при запознанство е добре и жените да стават прави. Пристъпете към другия, покажете, че наистина ви е приятно, усмихнете се.

Повторете името на човека, с когото току-що сте се запознали. Това ще ви помогне и да го запомните. След като кажете името си, добавете "Радвам се да се запозная с вас, господин Захариев". Или "За мен е чест, госпожо Симеонова"; "Отдавна имах желание да се запозная с вас, господин министър".

Когато разговорът приключи, добавете едно "Радвам се, че се запознахме, госпожице Василева".

Пригответе си свой кратък "рекламен клип" за случаите, когато трябва сам да се представите. Има безброй ситуации, при които ви се налага да го правите. Кажете нещо от сорта на "Мисля, че не се познаваме. Аз съм Димитър Ганев, работя в списание "Хоризонти". Оттук нататък можете да се надявате да се завърже разговор - било защото списанието "Хоризонти" е познато на вашия събеседник, било защото чува за него за първи път. Имайте и кратък рекламен клип за това какво представлява организацията, за която работите - например кажете, че според сондажите списание "Хоризонти" е най-четеното от преуспяващите хора между 25 и 35 години. Ако събеседникът ви е бизнесмен, можете например да го уведомите за изгодните условия за реклама в изданието ви, а ако се окаже колега - журналист или издател, - ще намерите общи познати и т. н. В края на разговора можете да постигнете някаква уговорка за бъдещи контакти и да си размените картичките, а това може да се окаже взаимноизгодна и перспективна връзка.

Помагайте на този, който ви запознава. В момента, в който усетите, че той се колебае за точното ви име и длъжност, подайте ръка и ги произнесете енергично, с усмивка. Ако не чуете добре името на човека, с когото ви запознават, не се притеснявайте и помолете той да го повтори: "Прощавайте, не чух добре вашето име."

Ако ви запознават със сравнително известна личност, която сте виждали поне веднъж по телевизията, кажете с усмивка нещо от сорта "Вас цяла България ви познава, особено ми е приятно", или "Има ли човек, който да не познава господин Попов, аз се казвам Атанас Иванов от "Бултрейд", чест е за мен за се запознаем".



Много известните хора не трябва да бъдат представяни



На президента, премиера, на някои артисти и спортисти не се налага да казват "Приятно ми е, аз съм Петър Стоянов, президент, или Христо Стоичков, футболист, или Слави Трифонов, шоумен". Домакинът на тържеството също не трябва да бъде представян, за него се предполага, че всички присъстващи го познават.

Има любопитни хитрости, които позволяват да се преодолее неудобството от това, че не можем да си спомним точното име на хора, които иначе познаваме. В дипломатическия корпус открай време се поздравяват "Здравей, Индонезия" - "Привет, Германия", защото изговарянето на имена като Сударджанто Тжитросомо, каквото е името на първия секретар в посолството на Индонезия, или на Курт-Георг Щойкл-Щилфрид, както се казва консулът на Германия, не е по силите на всеки. Така че поздрав от сорта на "Как сме, Булгартабак?" и отговор "Супер, Булбанк" са си в реда на нещата.

Ако сме домакини, трябва предварително да намислим кой гост с кого да запознаем. Ако например сме поканили професор от Германия и доцент от софийски университет, можем да сме сигурни, че те ще имат много неща да си кажат. Освен това те ще се заприказват веднага и няма нужда да им асистираме в разговора, което позволява да продължим да изпълняваме ролята си на домакин.

Домакинът трябва винаги да е нащрек и ако забележи, че даден гост е без компания, тутакси да го запознае с подходящ събеседник. Добре е да разполага с няколко отракани гости, които сръчно да се справят с подобни ситуации и да поддържат добро настроение около себе си. Може би затова се появи изразът "Жорж Ганчев без коктейл може, но коктейл без Жорж Ганчев - не може".



* Авторът има десетгодишен професионален опит в областта на държавния и дипломатическия протокол и изнася лекции по бизнеспротокол, организирани от Бизнесцентър "Сердон".