Истината постига оня, който е съумял да разбере и обхване докрай процеса на създаване на неща от безформеното, да разбере, че процесът се прекъсва с прекъсване на промените. Придържайки се към мярата на безстрастие, криейки се във времето, което няма начало, оня, който е постигнал истината, ще броди там, където започват и свършват мириадите неща. Той се стреми към единство на своята природа, към чистота на своята енергия, към пълнота на свойствата, за да прониква в процеса на създаване на нещата. Природата на оня, който постъпва така, запазва своята цялостност, не чувства недостиг на жизнена енергия.

Нали пияният, като пада от кола, дори и много рязко, няма да се удари смъртоносно. Костите и ставите му са същите както и на другите хора, а повредите са незначителни, защото душата му е цялостна. Седнал е в колата неосъзнато и е паднал неосъзнато. Мислите за живот и смърт, учудването и страхът не са намерили място в гърдите му, затова, сблъсквайки се с някакъв предмет, той не се свива от страх. Ако човек придобива подобна цялостност от виното, каква цялостност тогава би трябвало да придобие от природата! Мъдрият човек се слива с природата, затова нищо не може да му навреди!



Лиедзъ, Янджу*





* Лиедзъ, или Лие Юкоу (ок. VI-V в. пр. н. е.) - древнокитайски философ от школата на даоизма, ученик и последовател на Лаодзъ.