Всъщност следващите редове, строго погледнато, нямат коректно основание. Заподозрените в замисъла за жълто-червена коалиция - НДСВ и БСП, изобщо не говорят за това. Говореното с градираща интензивност идва от журналисти, наблюдатели, случайни и преднамерени политици извън жълто-червения кръг и представлява смесица от полуистини, догадки и откровени манипулации.

Ако трябва честно да уточним предмета на този разговор, лесно ще забележим, че лидерите на жълтата и на червената партия се изказват точно в обратния смисъл - всички те заедно и поотделно твърдят, че ще спечелят изборите и ще управляват самостоятелно - всеки със собствения си кандидат за министър-председател.

Полугласно и неохотно, притиснати от журналистически въпроси от вида на "а ако не спечелите..." или "в случай че...", казват, че не биха изключили нито една възможност.

Ето такава е работата -



може да стане, но едва ли



Наскоро моят приятел Андрей Райчев даде публичен израз на разсъжденията си относно предимствата на една такава коалиция. По-точно те се свеждат до две: първо, ще има стабилно парламентарно мнозинство от най-малко 161 депутати (сметката е приблизително точна, но числото 161 е особено от гледна точка на конституцията); второ, БСП ще получи гаранции, че няма да се провали. Или ако се провали, няма да носи сама отговорността за това.

Наричайки всичко това предимства, Райчев едва ли си е дал сметка (а може би си дава), че това по-скоро са недостатъци на евентуална жълто-червена коалиция. Защото под стабилен или силен парламент едва ли е правилно да разбираме стабилно или силно парламентарно мнозинство. При това от над 160 депутати, което прави конституционно мнозинство.

Ако една правителствена формация, било еднопартийна или коалиционна, може да разчита на конституционно мнозинство в парламента, опозицията става формална, сиреч излишна.

По-тежко и дългосрочно поражение върху демокрацията в

България едва ли може да бъде нанесено.

Със сигурност ще се зародят като следствие още няколко неприятности. Като например това, че безконтролната власт на това практически суперабсолютно мнозинство



ще превърне правителството в най-корумпираната група



Както и това, че всяка законодателна или гражданска инициатива извън мнозинството ще среща организирания, но мотивиран с народното представителство отпор. Ако някой получи правото да говори, че представлява две трети от народа, със сигурност останалата една трета ще изглежда симпатично, но глупаво.

Освен това опитът от всякаквите досегашни парламентарни мнозинства е, меко казано, печален. Най-много работа свършиха правителства, зад които не стояха монолитни мнозинства. Сегашният парламент също е пример в това отношение.

Ако нашият проблем беше неспособността избирателната система да гарантира на всяка цена стабилно парламентарно мнозинство, по-добре щеше да бъде да променим тази избирателна система и да я направим като в Гърция, Белгия или Великобритания, където победителят получава всичко. Или пък като в Турция, където прагът за влизане в парламента е не 4, а 10 процента.

Това обаче



няма да е честно спрямо хилядите избиратели,



които не желаят да гласуват нито за жълти, нито за червени, нито за сини, а решават или да не гласуват, или избират партии, които събират между един и неколкостотин гласа.

Няма да е честно също така и спрямо избирателите на самите НДСВ и БСП, особено спрямо вторите. Защото те участват в състезанието с надеждата, че ако го спечелят, ще получат награда. Как биха се почувствали феновете на ЦСКА например, ако бият с 2:1 на финала, а след мача им кажат, че купата се връчва и на другия отбор?

Червените след осем години суша трудно биха преживели победа, от която получават няколко трохи. Да не говорим за това, че отвсякъде се подхвърля идеята БСП да спечели, но да отстъпи на Симеон премиерския пост.

В тази



полупублична, полумахленска обстановка,



гарнирана в разнообразни идеи от горния вид, се появиха и други версии: че БСП всъщност може, но не иска да спечели изборите и сред нейните редици имало кадри, които работят срещу победата. Подобно нещо за последен път чух през 1991 г., когато мой приятел твърдеше, че е научил от сигурен източник, че Лилов е можел да спечели изборите, но нарочно занижил резултата на БСП, за да ги спечели Филип Димитров.

Костов пък намисли да изпревари събитията и предложи независимо от изборния резултат да се състави експертно правителство на принципа "всички срещу БСП".

В кулоарите на властта можете да се сблъскате и с други "смели" теории. Че американците натискали за жълто-червена коалиция, защото не харесвали Доган. И така нататък, и така нататък.

Всичко това



обезсмисля изборите и демокрацията изобщо



Ако някой спечели изборите, няма нищо по-нормално и по-честно от това той да управлява. Всяко друго решение е абсурдно. Ако пък на този някой не му стигне мнозинство, за да управлява сам, има си европейска практика - този някой предлага на когото си избере да подкрепи неговата програма. Ако не получи такава подкрепа, отстъпва реда си на следващия.

Искам да кажа, че ако БСП спечели изборите, което към този момент е много вероятно, редно е тя да управлява. Начело с нейния министър-председател и в изпълнение на нейната програма, за които всъщност - за лидера и за програмата - са гласували хората.

И никой не е казал, че коалиция се прави само за да се намери работа за някои другари и господа. Както никой не е казал, че няма да се намери и друга партия, която да подкрепи програмата на БСП.