нещо за научно техническите открития да ми опонира някои?

ТУРСКИТЕ КЪЛЧИЩА НА ЖАК ШИРАК
Божидар Чеков, Париж
Всеки застаряващ политик, задържал се дълго на власт, иска на всяка цена да остави следа в Историята. За съжаление, с времето около него се образуват кръгове от всякакви подмазвачи, успяли в кариерата си благодарение на психологически нагаждания спрямо хатъра на върховния шеф. Съзнаващи временния характер на мисията си, тези хора в надпреварата да му се харесат, откъсват държавния глава от контакта с реалността. Вместо да го предупреждават, под претекст че го пазят, те му слагат кепенци. Действията на плътното обкръжение на съветниците-телохранители може понякога да има драматични последици.
Амерканският Президент Франклин Рузвелт пристига в Ялта на носилка. Преди да напусне « белият Свят », болният човек иска да реализира заветната си мечта – Организацията на Обединените Нации – със седалище Ню Йорк. Близкото му обкръжение е готово на всякакви компромиси със Сталин за да може Рузвелт да завърши земния си път доволен. В последствие, в услуга на последните капризи на един отиващ си човек, цяла Източна Европа е подарена на Съветска Русия за 45 години.
Ширак не е на носилка, но ината с който защитава турската кандидатура за влизане в Европейския съюз, напомня прищявките на Рузвелт. Година след година, с неотслабваща упоритост, той и неговите съветници, си играят с общественото мнение на « котка с мишка ». Заедно с комплиментите за демократичните промени в Анкара, те всячески се опитвт да заобикалят Парламент, Сенат и редовия избирател. Обясненията засягащи динамиката на турската демография в полза на застаряваща Европа будят по-скоро недоумение и страх. Про-турските позиции на Герхард Шрьодер и Тони Блер вместо да убедят французите в правотата на Ширак, произведаха обратен ефект. Анти-турското ядро във Франция, надмина 70%. Турция, която от 40-десет години хлопа на вратата на Европа, започна да нервничи.
« Ако сте решили да правите от Евро-съюза християнски клуб, кажете !? »
- провикнаха се от Анкара. Пратениците на Ширак веднага хукнаха да успокояват турските си колеги, а Брюксел отпусна само за 2004 година, 240 милиона евро за инфраструктурни реформи в правосъдието и земеделието. На 17 декември, същата година Съветът на Европейския съюз, в присъствието на турският Министър-Председател Ердоган, даде зелена светлина на преговорите с Анкара. Жак Ширак още веднъж се опита да си измие ръцете : « Виждате ли, не съм аз който подписа, а Брюксел ! » Белите конци с които бяха скалъпени неговите оправдания, не убедиха никой. Защото представителя на Франция в Евро-комисията е назначен лично от Президента на Републиката. Притиснат от въпросите на журналистите, невзрачният френски евро-комисар Жак Баро, се опита да защити несръчно съгласието си за започване на преговори. Един от участниците в пресконференцията безцеремонно попита : « Вие господине, бил ли сте някога в урция ? » След кратко колебание, Баро измрънка, че никога не е бил. Неговото признание потвърди в очите на френското обществено мнение, че в Брюксел се взимат съдбоносни решения от хора, които са откъснати от реалността. Голяма част от депутатите се опитаха да обсъдят растящото негодувание в Парламента. Ширак се съгласи вольо-невольо за провеждане на дебата, но отказа гласуване по въпроса. « Гласуване за Турция ще има – опита се да успокои обществото той - но след 15 години ! » Само месец по-късно в столицата на Европейския съюз – Страсбург, тридесет и пет годишната туркиня Емин, бе заклана от бившият си съпруг Осман, защото отказала след развода да се прибере в Турция. На 7 февруари 2005 година в Берлин бе застреляна от брат си 23 годишната Хатун, майка на 7 годишно дете. От 1996 година до днес са били заклани или бити до смърт 46 млади туркини, виновни за неподчинение или връзка с « неверници ». В неделя 6 март тази година, в центъра на Истамбул няколко десетки туркини бяха бити с палки от полицията, защото манифестираха по случай « празника » на жената !
Правителството на Реджеп Тайп Ердоган, претендиращо за нов модерен ислям не прави нищо срещу Корана и Шарията. Използвайки религиозната жилка и турския език то работи всекидневно за увеличаването на турското влияние по земите на бившата Османска Империя. Разпадането на Съветския Съюз и земните богатства на туркофонските републики събудиха нови апетити. С масивна американска финансова помощ турските предприятия навлизат в Азербайджан, Казахстан, Тюркменистан, Киргистан и Узбекистан. Турската Агенция за Международно Сътрудничество /ТАК/, под ръководството на Министерството на Външните Работи се е посветило изцяло на турското влияние в чужбина, чрез езика, азбуката и културата …Сателита « Тюрк-Сат », « Гласът на Турция » и мрежите на Интернет, работят неуморно за прилагане на « турския модел ». На студентите и специалистите от бившите Съветски републики се издават турски паспорти без никакво затруднение.
Виновни ли са французите, че отказват сливането на френските мюсюлмани с турските в рамките на обединена Европа, или са за пример ? Обърканите и противоречиви обяснения на Жак Ширак, неговите ту заплашителни ту приспивателни аргументи, изостриха гражданското внимание. Проектът за общо-европейска Конституция стана най-купуваната книга във Франция. Кой решава в края на краищата съдбата на хората : политиците или гражданите ? За каква Европа става дума ? До къде ще се простира тя ? Изведнаж стана ясно, че Евро-комисията в Брюксел е съставена от хора, които не са избирани, а назначени или поставени. Един комисар - представя един народ. Ами ако се подхлъзне и сбърка ? Човештина е ! Има ли противовласт евробюрокрацията, или не ? Французите осъзнаха внезапно, че най-свещенната придобивка – правото на глас, им се изплъзва. В анти-турското течение се вляха противниците на практикувания от години в страните от Източна Европа - социален дъмпинг. За каква свободна конкуренция става дума с разлика в заплатите от 1 :10. Всички сондажи показват, че мнозинството французи са за обединена Европа, но против една Конституция, която гарантира спокойствието на финансовите лешояди и дава неограничена власт на армия от евробюрократи. Считания първоначално за формалност Референдум, се превърна постепенно в бомба със евро-закъснител. В настъпилата паника под Айфеловата кула, Жак Ширак отбеляза най-красивия политически автогол на сезона. Той призова френските гласоподаватели да се произнесат за Конституцията на 29 май. Да се пита човек, как не се намери никой от неговото обкръжение, който да го предупреди, че точно на тази дата през 1453 година пада перлата на Византийската империя – Константинопол, под ударите на…турските нашественици.
16 Април 2005г. Париж Божидар Чеков