:: Разглеждате вестника като анонимен.
Потребител:
Парола:
Запомни моята идентификация
Регистрация | Забравена парола
Чува се само гласът на енергийните дружества, допълни омбудсманът
Манолова даде петдневен ултиматум на работодателите да предвижат проекта
От ВМРО и „Атака” обявиха, че няма да подкрепят ГЕРБ и ще гласуват против предложението
Платформата протестира срещу бъдещия закон за авторското право в онлайн средата
Корнелия Нинова споделяла идеите на Джоузеф Стиглиц
Дванайсет момчета може да прекарат месеци блокирани в пещера в Тайланд (видео)
СТАТИСТИКИ
Общо 430,479,777
Активни 89
Страници 1,779
За един ден 1,302,066
Панаир

Студенти играят себе си на площаден театър

Младият актьорски талант на Балканите се ухили смешно-тъжно на пролетния Благоевград. 4-и университетски фестивал събра артисти от 6 държави, поиграха си на воля
Снимки: Ройтерс
Снимки: Авторът

Случва се на всеки две години през пролетта. Из улиците, парковете и нощните клубове на Благоевград се чува необичайното разноезично бърборене на екзалтирани цветни групички млади хора, бродещи навсякъде из прясно разлистения град. Помежду си те не говорят кой знае колко майчините си езици и въпреки това, по всичко личи, общуват - смеят се, спорят, сърдят се и се сприятеляват, понеже всички владеят един универсален език, в който словом се предава едва стотна от смисъла - този на театъра. Това са най-свежите цветове на театралното изкуство от сите Балкани, дошли тук да се изненадват взаимно, да се перчат и да си съчувстват, да се влюбват за минути и точно толкова да страдат - да играят.

---------------



"Заповед N311, 23 април 2005 г., община Благоевград, кмет Лазар Причкапов:

Съгласно чл. 44, ал. 1 и 2 от Закона за местното самоуправление и местната администрация (ЗМСМА) награждавам доц. д-р. Златко Павлов за..."

Абсурдно, а? Все пак става дума за театър, не за някакъв общински инфраструктурен проект. Голям праз, би възкликнал на своя си език всеки от стотината младежи, присъстващи на закриването на театралния фестивал в Учебния театър на благоевградския Югозападен университет "Неофит Рилски" (ЮЗУ), че кметът награждава доцента. Това е един от дребните житейски абсурди: градоначалник може да награди театрал само със заповед. Ясно е, че такъв човек изпитва много по-силно удовлетворение от радостта на публиката или студентите си, нежели от административни похвали. За да не се набиват на очи малките прикърпени към тази артатмосфера формалности, е необходимо нещо забавно, положителен заряд. Нещо неделово и лъчезарно като, да речем, актрисата Татяна Лолова. Този път тя е в ролята на председател на журито.

Тъкмо на наградения доц. Павлов, предния титуляр на Театралната катедра в ЮЗУ, е хрумнала преди десетина години



идеята да се събират студенти



от театралните академии от България и околните държави, за да играят.

Тази пролет тук са цъфнали млади актьори от Катедрата по театрално изкуство към ЮНЕСКО в Галац (Румъния), от Белградския университет и Академията за изкуства в Нови Сад (Сърбия), Словенската академия за театър, кино, радио и телевизия в Любляна, от НАТФИЗ и ЮЗУ.

Гаф помрачил старта на БУФ-а, малко злорадо преекспонираха местните вестници новината за откриването. Трупата на НАТФИЗ трябваше да вдигне завесата на феста с "Както ви харесва" - Шекспировата комедия с режисьор Пламен Марков, и за целта бе предвидена подвижната сцена на градския драматичен театър. В последния момент обаче големият въртящ се диск запецна и отказа да влезе обратно в строя. Трупата игра на следващата вечер, при това в необичайното време от 22 до 24 часа и пред още по-пълна зала. Пък и нима може нещо непредвидено да смути хора, на които всеки ден се налага да импровизират?

Импровизация - ето я тръпката на стария италиански сценичен жанр комедия дел арте. Именно така им е хрумнало на второкурсниците от Театралната катедра на ЮЗУ (която тази година навършва двайсет) да поставят "Изобретателната влюбена" на Лопе де Вега. Това не е класическият жанр, а вариация в стила, пояснява доц. Чавдар Кръстев, настоящият ръководител на катедрата. Комедия дел арте е постановка на открито - през XVI век, когато се е появила в Италия, сцена са били пиацата, селските площади, княжеските паласио. Има най-общ сценарий, който през цялото време се орнаментира със

случайни актьорски хрумки



Персонажите в оупън-еър смехорията наподобяват карти таро, всички те са типажи, архетипове. Сред тях има константи, своего рода жанрови клишета: популярния Арлекин (образ на незлобливия прислужник, вечно забъркващ разни непонятни за него самия каши, които в края на постановките сам оправя), Панталоне - дърт циция от Венеция (Венецианският търговец от едноименната Шекспирова комедия е копие на същия този образ), влюбената жена (Изабела, Фламина и др.), двойката млади влюбени Инамората и Инаморато. Капитано пък е образ - гротеска на някогашните кондотиери, горделивите папски или кралски наемни войници, които грабели селата и измъчвали хората. През XVII век този образ вече не бил модерен (кондотиери е имало до XV в.) и на негово място започнал да се пъчи Скарамучи (Скарамуш), целият в черно, който се появява изневиделица, раздава "шамари" и се омита.

Актьорите в "Изобретателната влюбена" са облечени както си му е редът - в пелерини, с големи надиплени яки и барети на главите. Мъжете носят шпаги и пера по шапките, а жените са в червено или черно. Условията за стилизирана комедия дел арте са налице без едно основно, много важно - 16-ия век, онзи, в който коли не бръмчат и в който пиацата е нещо много по-скромно от днешния площад. "Нищо не се чуваше и с тези фонтани, дето ги пуснаха преди края... Загубих хъс и глас да крещя, за да ме чуват и най-горе", недоволства второкурсникът Игор Дамянов от Македония. "Някой разбра ли, че в пиесата е нощ? Едва ли - муси се Игор, - изнервих се и от вятъра, дето постоянно събаряше паравана." Вятърът обаче е повод за Милан, също от Македония, момчето, което придържа паравана, да кръшне на свой ред от сценария и да разкикоти публиката с гримасите си, за което, съвсем заслужено, ще получи и награда.

Според доц. Кръстев обаче постановката се е получила. "Вие, да речем, отивате на пазар и просто минавате. Заинтригуван сте, какво пък ще да е това зрелище, мислите си. След пет минути си казвате: "абе, не е за мене това", и си тръгвате." Какво от това, идеята е да има любопитстващ поток! Твоето отношение пренастройва непрекъснато и актьорите. Това е стил на взаимодействието, непрекъснат ток между публиката и актьорите. Някое хлапе може да влезе, ей така, между тях, случаен минувач може да изникне неволно в центъра на сцената, актьорите трябва да го приемат, да го заглавикат и да го включат в действието, не могат да го игнорират, смята Кръстев. Пък че не се чували репликите, не е от такова значение, много по-важна е играта. "Знаете ли, че



"добър ден" може да звучи по стотици начини?",



усмихва се преподавателят. Може да означава това, което си значи, може да прозвучи като "да пукнеш дано", може да бъде безразлично и делово, а можеш и да го кажеш един вид като "абе, добър, бе, ама..". "Тъкмо това се опитваме да внушим на студентите по актьорско майсторство, споделя той - това, което казваш, е нещо съвсем мъничко, само върхът на айсберга, много по-важно е как го казваш."

От сюжетите на гостите може и да не се разбира почти нищо, понеже всички играят на собствените си езици, но характерите и емоциите се "чуват" доста ясно. Прав е доцентът.

"Здраво! Изволи (на словенски - "заповядай")", приветливо посреща висок словенец прииждащите към камерната зала на "Драмско гледалишче "Н. Вапцаров" за "Самотният запад". Ха, тук всичко ще се разбира, мислиш си, но уви. Въпреки това интересно е да наблюдаваш как двамата братя, студентите от Любляна Матей Пуц и Матевц Бибер, се карат и бият. Единият избухливо пиянде, другият - скъперник, който непрекъснато напомня: "Това, дето го пиеш, е моята ракия." Чаровната Таня Поточник (Дарлийн) пък се е заела да флиртува и с двамата, да ухажва един целомъдрен отец, междувременно да кокетничи и истеризира и през всички тези комични моменти се промъква някаква осезаема трагедия. Минал е повече от час от началото, но никой не е напуснал залата, макар и никой да не е вдянал повече от трийсетина думи, името "Секс пистолс" и няколко сочни псувни.

По-разбираеми за болшинството от публиката са сръбските и румънски представления: сръбският, първо, е по-близък до нашенския от словенския; второ, "Емигранти" на полския драматург Станислав Мрожек, която галацката трупа поставя, е по-позната.

Малко е тъжна тези дни 25-годишната Люма от Нови Сад - усмихва се, но тъмните й изразителни очи я издават. Дали защото й предстои да отпътува, или пък нещо лично нейно си? Журито обаче е номинирало именно нея за женска роля и тя се измъква от целувките на колегите си, за да си вземе наградата. Впечатляващо е как



един актьор, начинаещ още повече,



може да излезе на сцената, когато не е в кондиция, и да се вживее в ролята си, да играе на ниво.

Личната емоция на актьора може да бъде изтласкана в персонажа, в ролята, повдига Чавдар Кръстев булото на тази малка мистерия. Не можеш да владееш цяла една аудитория, без да владееш себе си, казва той. Ето защо, ако нещо ти тежи, можеш (понякога дори трябва) да го вплетеш в ролята си, да го освободиш чрез нея. Това е психотехника, в която се посвещава неминуемо всеки артист, същата онази, позната в медицинската терапия като "психодрама", отиграване на травма от личния ти живот, която потискаш в себе си. Интимният свят на актьора прелива в играта му на сцената. И обратното, разбира се: след блестящата постановка на "Приказки от Виенската гора", която им е дипломна работа, четвъртокурсниците от НАТФИЗ явно не могат да озаптят "маймунджилъците". Обядват в ресторанта на централния парк и току се прокрадне някоя роля на масата.

И какво излиза - в някои моменти Люма е по себе си на сцената в трагичната си роля, отколкото сред приятелите си, от които крие меланхолията си. Къде тогава е нейният театър - сред хората или пред публиката?

Когато обучаваш актьори, не можеш да стоиш настрана от личните им преживявания и проблеми, ставаш нещо като майчица: "Аз преподавам на клас от 12 студенти и всичките са си мои", споделя доцентът. За разлика от големите университетски аудитории всичко тук е индивидуално, оперираш с уникалната психика на всеки един поотделно.

Това донякъде обяснява благоговението на младите актьори в залата - те пищят, пляскат и дюдюкат, когато техен преподавател застане до Татяна Лолова - за тях той е не просто лектор, а учител.

-----



КАРЕ

Никой не остава без работа

11 дипломанти от класа на Пламен Марков веднага след завършването си ще започнат работа в Старозагорския драматичен театър, съобщи за "Сега" ректорът на НАТФИЗ доц. Станислав Семерджиев, който тази седмица се е договорил с театъра.

Част от студентите в актьорско майсторство още по време на следването си работят в ефирните и кабелните телевизии.

Във филмовата компания "Ню имидж" пък от години работят много от студентите, занимаващи се с кино - оператори, монтажисти, аниматори. Неотдавна НАТФИЗ и компанията на Дейвид Варод са обсъдили идеята кинаджиите да финансират по един български филм годишно, заснет изцяло от екип на академията.

-------
 
***
 
Почти никой не разбра защо точно се карат двамата братя Конор, но пък как убедително го правят! След двучасови врясъци трябва да видиш двамата словенски актьори да се комкат из благоевградските къчми. Едва тогава можеш да повярваш, че не се мразят наистина.
 
Оттук репликите на актьорите не се чуват. Какво пък, дори само да наблюдаваш, пак е интересно.
 
"Приказки от Виенската гора" на Йодьон фон Хорват е дипломен спектакъл на тазгодишните випускници на НАТФИЗ. Художествен ръководител им е режисьорът проф. Крикор Азарян.
 
Таня Поточник се готви да направи Матей Пуц на саздърма в "Самотният запад". Постановката донесе награда за режисура на 23-годишния студент от Любляна Андрей Юс.
 
Въпреки общо шестте майчини езика срив в комуникацията явно няма. Студентите от Сърбия и Словения заедно с българските си колеги окупираха всяка вечер централните клубове в Благоевград.
 
Пиесата "Изобретателната влюбена" от Лопе де Вега, сънародник и съвременник на Сервантес, изобретателно поставена в стил "комедия дел арте" на централния площад. Сашо от ЮЗУ (на снимката) е в ролята на Капитано.
 
Талантливият Ервин от Нови Сад спечели награда за мъжка роля.
 
Още една хубава традиция освен БУФ е оцеляла в Благоевград - ромският оркестър на Илчо (с тромпета). Музикантите владеят всякакви мелодии, включая по-модерни - като кючеците на Горан Брегович.
1446
Всички права запазени. Възпроизвеждането на цели или части от текста или изображенията става след изрично писмено разрешение на СЕГА АД