|
-----------------
Разтрисащ шок изпитва човешкият дух, когато попадне из лабиринта на комплекса на ЦЕРН на френско-швейцарската граница (или по-точно под нея). Това е гъмжило от нещо като огромни тунели, сгради, лаборатории. Най-новият тунел се разпростира по окръжност с дължина цели 27 км и всъщност е мащабен ускорител на елементарни частици, наречен LHC. Спрямо него човекът изглежда като мравка, но това е, защото той не е направен за хора.
ЦЕРН е много повече от научна организация. Тя е научният гръбнак на Европейския съюз. В нея влизат не научни организации, а правителства. Т.е. участието има политически смисъл.
ЦЕРН се ражда през 1954 г. с цел да се обединят усилията на европейските страни във физиката на елементарните частици, така че Европа да бъде конкурентоспособна на САЩ и СССР. Сега вече ги е изместила. Но това не означава, че ЦЕРН е затворена организация. В експериментите участват и американци, и руснаци, и японци. Те обаче не са сред 20-те страни-членки на организацията, поради което не могат да се възползват от някои значителни преимущества.
Годишният бюджет на ЦЕРН е към 1,250 млрд. лв., като най-много (25% от тях) плаща Германия. Но европейците не са неразумни, за да хвърлят огромни пари за едната любов към тайните на вселената. Според експертите страните-членки успяват да си възвърнат към 50% от членския внос чрез поръчки за индустрията. "Ноу-хау"-то и приложната стойност на откритията са съвсем отделен принос.
Къде сме ние?
България още от 60-те години има сътрудничество с ЦЕРН, но то е на ниво отделни учени. Ставаме страна-членка на организацията през 1999 г. след десетилетни усилия на част от българските физици - за разлика от Словения и Румъния, които не са се отървали от силното желание да се наредят до нас.
Като финансов принос България е джудже в ЦЕРН - плащаме едва 0,19% от бюджета на организацията. През м. г. страната е платила членски внос за 2,4 млн. лв., а т. г. сумата ще бъде 2,7 млн. лв. От 1999 г. досега България е внесла общо към 10 млн. лв., които се отпускат от бюджета на Министерството на образованието и науката (МОН). Част от тях обаче се връщат под формата на поръчки за индустрията. За последните 4 години тези поръчки са на стойност 1,7 млн. лв. Но по показателя "индустриален коефициент на възвръщаемост", който отчита каква част от вноската на страната се връща като поръчки в индустрията, България изпреварва Гърция, Норвегия, Полша и Унгария.
Къде са проблемите?
Не изпълняваме едно от условията на членството - да влагаме допълнителни средства на стойност 30% от членския внос годишно за участие в самите експерименти. Според физиците от СУ е добре, след като плащаме членския внос, поне нашите учени да могат да се възползват пълноценно от възможностите на ЦЕРН.
Груба неглижираност от българска страна към европейския проект демонстрира нашето Министерство на образованието и науката. Повече от година то отказва да прати свой представител в ръководните органи на организацията. А там една държава означава един глас независимо от приноса в бюджета. С нашия глас са взимани важни за организацията решения. Пък и е добре да има някой, който да защитава българските интереси.
И най-важното - нямаме човек, който на място да следи за евентуалните поръчки към българската икономика. У нас поканите за участие в конкурсите се разпращат по фирмите от двама учени в БАН. В началото е имало идея за специална комисия към МОН от икономисти, индустриалци, учени, която далеч по-компетентно би могла да решава подобни въпроси. Въпросните двама учени си спомнят, че при назначаването си (т.е. 2 години след приемането ни в ЦЕРН) са заварили като наследство от МОН купове пощенски пликове с покани за участие в търгове, които дори не са били отваряни.
Не само МОН възпрепятства пълноценното участие на страната ни в ЦЕРН. По темата съществуват сериозни дрязги между самата научна общност у нас, която отново е разделена. Едната теза, упорито защитавана от ръководството на БАН, е, че за България участието в ЦЕРН е скъп лукс, който изяжда парите за останалите отрасли на българската наука. Според другата теза - на физиците от Института за ядрени изследвания на БАН и от Физическия факултет на СУ - ЦЕРН предоставя на български физици, инженери, техници, информатици връзки със световния елит, а на промишлеността - "ноу-хау" за най-високотехнологични производства.
Какво печели България от ЦЕРН?
Конкретна полза за страната е достъпът до знания, които се очаква да бъдат водещи в бъдещите икономики на знанието. Към 65 български учени участват във всеки един момент в експерименталните изследвания. Около половината са студенти и докторанти на възраст под 30 години. Те работят по няколко месеца или години при заплащане средно по около 3000 лв. на месец. За младите ни специалисти ЦЕРН означава поне две неща - умения за боравене с уникално високотехнологично оборудване и опит за работа в международен екип.
Ползите за индустрията не са само в преките поръчки на организацията, но и в достъпа до технологии, както и в покачването на рейтинга на фирмите, които изпълняват поръчки на ЦЕРН. Експерти от самата организация са изчислили, че нейна поръчка на стойност 1 швейцарски франк води до нова поръчка за още 4 франка. Освен това голяма част от поръчките не са за обикновени суровини, а в сферата на високите технологии. Проблем е, че у нас все още са малко предприятията, които могат да изпълнят високите критерии на ЦЕРН.
И апологетите, и отрицателите на участието на България в ЦЕРН признават, че вече няма връщане назад. Оттук нататък страната ни трябва да реши дали ще участва активно и ще се възползва възможно най-много от организацията, или ще пропуска шансовете.
Това, разбира се, няма да уталожи гнева на учените, които се смятат за ощетени заради ЦЕРН. Затова те предлагат членският внос за ЦЕРН да се отделя не от общия бюджет за наука, т.е. от бюджета на МОН, а от бюджета на Министерството на външните работи. Така е и в Чехия, обясняват от ръководството на БАН. Такава е и логиката, защото, както вече се каза, участието на страната ни в организацията има не само конкретно научен, но и широк политически смисъл.
КАРЕ WWW е открита от учени от ЦЕРН
Световната мрежа World Wide Web е сред запомнящите се приноси на ЦЕРН хем в науката, хем в живота. Тук е полезно да се припомни, че WWW не означава Интернет. Тя е създадена през 1989 г. от Тим Бърнърс-Лий, учен от ЦЕРН, и подоизкусурена от Робърт Кайлиау през 1990 г.
Първоначалната цел е да подобри и забърза обмяната на данни между физици от различни институти по целия свят за целите на организацията.
Годината на World Wide Web е 1994, когато се организира първата конференция, посветена специално на мрежата. В резултат WWW става шокиращо популярна.
GRID е следващото стъпало над WWW, чийто основен тласък отново идва от ЦЕРН. Тази технология ще позволява да се използва целият наличен хардуер на компютрите, свързани в мрежата, за да се обработват и предават огромни масиви от данни. WWW няма система за такова разпределено изчисление и не използва всички ресурси на мрежата.
В разработването и внедряването на GRID работят и българи, поради което получаваме безплатно "ноу-хау".
----
КАРЕ
Ускорителят, който променя представите
Когато в ЦЕРН го построят, т.е. през 2007 г., LHC ще бъде най-мощният някога създаван ускорител - инструмент за изследване на свойствата на елементарните частици. Целта на грамадата е да проникне по-дълбоко от всякога в тайните на структурата на материята. В момента нашето разбиране за вселената е непълно. Не е напълно ясно например защо елементарните частици имат маса и защо тя е различна. Голямо изпитание е и да докаже, че всички взаимодействия в природата имат общ произход.
Технологичното чудовище се гради така, че в него да се сблъскат протони с огромна енергия, за да се проследят процесите, които стават с тях при тези условия, близки до първите мигове след Големия взрив. Работата на ускорителите има приложение и в редица нефундаментални сфери на геологията, химията, археологията и дори медицината.
Български учени участват и в този проект на ЦЕРН. А това им отваря вратите за участие в изследванията, които са планирани така, че да бъдат увенчани с Нобелови награди. Приносът се състои в изграждането на детекторите, които регистрират данните от състоянието на частиците в ускорителя и в обработката на огромната информация.
-----
|
