|
---------
В началото на годината "Българският Топ 100" събра доста гневни упреци от родните попсреди заради решението да включи в надпреварата не само чуждата музика, но и т. нар. чалга продукция. Това е задължително условие, за да бъде "Българският Топ 100" международно признат, обяснява продуцентът на класацията Константин Марков. Според него именно тази промяна носи реални възможности на родните изпълнители да добият популярност навън. А освен това включването в класацията на цялата музика, която се излъчва в радиоефира у нас, прави много по-достоверна родната картинка.
В момента "Българският Топ 100" се прави с информация от 55 радиостанции в цялата страна, а самото подреждане се определя според броя излъчвания в ефир на всяко парче. Данните се обработват със специален софтуер, който има възможност да улови фалшификации. Системата е разработена така, че да дава индикации, когато подадената информация от някое радио се различава коренно от форматните му характеристики или пък ако се акцентира на едно парче за сметка на други и т. н.
Само преди 7 години обаче "Българският Топ 100" събира
информация едва от 12 радиостанции,
а данните идват по обикновен факс. Класацията е създадена като "Българският попрок 10" в края на 1997 г., по времето, когато още излъчва рокрадио "Тангра". Но в онези години било изключително трудно да се намери дори една нова песен седмично. Затова Косьо Марков твърди, че класацията има голяма роля в стимулирането на родните продуценти и авторите за създаването на нова музика. В момента новите парчета са между 7 и 10 всяка седмица.
----
Плаващо каре
Класациите раждат шлагери
Самият Косьо Марков твърди, че той и колегите му от "Тангра" дължат популярността си именно на класацията за българска музика, правена в миналото от единственото у нас Българско национално радио. В началото ние бяхме известни като добре свиреща кавъри група и дълго време безуспешно се опитвахме да представим така известното сега парче "Нашият град", спомня си музикантът. Хората обаче ходели на концертите им именно, за да чуят западната музика, която тогава се пускала в ефир по изключение. И всеки път, щом запеехме на български, всички бяха разочаровани, обяснява Косьо Марков. Така музикантите от "Тангра" вече почти се били отказали да представят авторското си парче, докато един ден то било излъчено в "Пулсиращи ноти" по БНР. Тогава песента станала толкова известна, че групата трябвало да я свири по три пъти на концерт. Благодарение на класацията по радиото същото нещо се повторило и с "Богатство" и "Оловният войник". Но това важеше не само за нас, а и за останалите колеги и всички много се вълнувахме покрай подредбите в класациите, спомня си днес продуцентът Косьо Марков.
-----
Всъщност първата родна радиокласация за българска музика е "Топ 10", която започва на 23 март 1990 г. по "Хоризонт" на БНР. Неин автор е музикантът Сергей Джоканов. Негова е идеята "Топ 10" да замести съществуващата тогава класация "Изберете", която върви преди това близо 20 години. Сергей Джоканов обаче прави предложение новите български песни да бъдат оценявани от слушателите и да отпадне съществуващото дотогава ограничение за присъствие в класацията до три пъти. Именно това прави възможно песента "Кукла" на група "Атлас" например да престои в чарта цели 38 седмици, а "Две хубави очи" на Лили Иванова
28 седмици е на първо място,
което я прави абсолютен фаворит в цялата история на класацията. Сред хитовете на "Топ 10" са и "Играта свърши" на "Атлас", "Другият" на Васил Петров, "Днешната любов" на Лили Иванова и Чочо Владовски, "Черната овца" на "Ахат", "Скорпионите танцуват сами" на "Нова генерация", "Ти ужасно закъсня" на Георги Станчев, "Жена" на Валди Тотев, "Мъж в гардероб" на Георги Минчев, "Кафе без захар" на "Спешен случай", "Рождество" на Ваня Костова.
Начинът за класиране на песните е доста демократичен за времето си, като на слушателите се предлага те сами да дадат своя идея как да стане това. Имаше предложения за сформирането на жури, по писма, смесена методика и т. н., спомня си Джоканов. Но накрая повечето от масовите фенове залагат на писмения вот. В първите няколко седмици изпратените предложения не били кой знае колко много. Изненадващо за екипа обаче, слушателите доста бързо свикнали, че мнението им се търси и само след няколко месеца радиото било затрупвано от писма за "Топ 10". Имало седмици, в които за класацията се получавали по няколко хиляди писма. С обработката им се занимавала специално назначена жена - леля Димка. Огромният интерес към предаването често пъти я принуждава да прекарва цели нощи в радиото, защото писмата трябвало да се приемат до последния възможен момент и след това да се обработят възможно най-бързо. "Топ 10" се излъчваше в неделя от 13 до 13,30 ч. и имаше повторение в понеделник на обяд. Интересът към класацията бил изключително голям - резултатите от нея задължително се публикували в тогавашния "Телевизия и радио", но и в много други вестници. Интригата беше не само за изпълнителите, но и за слушателите, защото регламентът позволяваше да участват всички нови песни, но и не изхвърляше задължително старите, обяснява Сергей Джаконав. Той също като Косьо Марков е убеден, че класациите са истински
стимул за авторите и изпълнителите
да създават нова музика.
Въпреки интереса към предаването, през 1993 г. "Топ 10" е свален от ефира на БНР. В чест на закриването екипът прави близо 3-часов мегаконцерт в НДК с участието на повече от 70 български групи и изпълнители.
БНТ също прави свой вариант за класиране на родната музика с предаването "Мелодия на годината". Последното му, 28-мо по ред издание, беше излъчено през 1996 г. В началото класацията се нарича "1 от 5", по-късно се трансформира в "3 от 8" и накрая става "Мелодия на годината". Пръв неин режисьор е Алберт Анжел и в началото са се излъчвали единствено записи на песните. Едва след години тя става шоу на живо.
За разлика от "Топ 10" на "Хоризонт" подреждането на песните по БНТ става на смесен принцип според преценката на професионално жури и с гласовете на публиката. Имало е случаи да получим над 300 писма с еднакъв почерк и тогава ги смятахме за един глас, обяснява Ласка Минчева, която най-дълго време е режисьор на предаването. Писмата се събирали в канцеларията на БНТ и се обработвали от специално назначен за целта човек. Често обаче се налагало и други хора от "Забавна редакция" да помагат. Регламентът на "Мелодия на годината" изисквал от трите първи песни в класацията една да отива директно на годишния финал. Другите две продължавали в надпреварата за следващата седмица, а останалите изпълнения трябвало да бъдат нови продукции. Попълненията се определяли според преценката на главния редактор, чиято задача била да намери баланс между мъжки и дамски изпълнения, или пък да не допуска само изяви на групи например. Дълго време тази работа вършел композиторът Найден Андреев.
Седмичната тв класация довела до голяма производителност на нова българска музика. И макар подредбата да била оценка за труда на авторите, изпълнителите гледали на участието си в нея доста ревниво. Някои дори се сърдели, ако не се класират. Затова и в "Мелодия на годината" са участвали всички известни родни музиканти. Нещо повече - изявата им на екрана ги стимулирала да работят не само върху звука, но и върху сценичното си поведение. Безспорни първенци в това отношение били "Ритон", "Трик", Васил Найденов. Те наложили присъствието на балет като задължително за тв изявите си. При телевизията е различно - публиката се влияе изключително много от това, което вижда, и дори една по-слаба песен, но представено по-ефектно, може да привлече повече привърженици, от други, по-добри композиции, обяснява Ласка Минчева. Затова с времето "Мелодия на годината" прерастнала от обикновена класация в
истинско тв шоу
Успехът в него гарантирал истинска популярност на изпълнителите. Песните им се въртели непрекъснато по радиото, авторите и музикантите били канени да гостуват и в много други предавания.
В последните години финалите на надпреварата се правели изключително пищно за времето си. Спектаклите по традиция се провеждали във Велико Търново и на тях се събирали по 3 хил. души. Техниката пък давала възможност да се гласува и по време на живото предаване, което допълнително усилвало интригата. Тази продукция обаче се оказва твърде скъпа и през 1996 г. БНТ решава да прекъсне излъчването й. Предаването струвало много, защото се излъчвало на живо, в последните години на живо били и изпълнения на музиката с група "Акага" и вокалистите, за които се плащало за специални аранжименти. Тв реализацията пък се правела със 7 камери.