Стана ли президент, прибирам си миротворците от Балканите, заяви в събота кандидатът на републиканците Джордж Буш-младши. По същото време проучване на Си Ен Ен и в. "Ю Ес Ей Тудей" му даде солидна преднина от 50% срещу 41% пред неговия съперник демократ Ал Гор.

Какво може да означава това за България? Първо, че трябва да взема насериозно думите на Буш, защото наистина може да стане президент. Второ, че трябва да се настрои за по-реална външна политика, за да не се кае като лъгана мома.

Досега "цивилизационният избор" на България се основаваше на две опорни точки - Европейския съюз и НАТО. Паролата на българската външна политика бе "евроатлантическата интеграция". Родните стратези твърдяха по едно време, че Евросъюзът няма да се отвори за кандидати, които преди това не са приети в НАТО, и затова едното не бивало да се дели от другото. Те бяха толкова убедителни, че дори опозицията от БСП им повярва и си изкриви устата да обяви завой към НАТО.

Приготвихме булката за женене, а отсреща го няма женихът. Съединените щати, а с тях и НАТО, изглежда



са на път да загубят интерес към Балканите,



защото си имат по-важни грижи другаде по света - например в Персийския залив, където е петролът, или в Тайванския проток, където се решават отношенията с най-бързо растящия икономически гигант - Китай. Всички "заслуги", които България трупаше с угодничеството си към НАТО по време на югославската криза, скоро могат да бъдат забравени, защото на фона на новите приоритети на евентуалния бъдещ президент Буш те ще бъдат маловажни. Впрочем НАТО така и не ги оцени високо (похвалите не се броят), защото отварянето на небето ни за удари срещу Югославия бе възнаградено с покана за преговори с Евросъюза, но не и с Алианса.

Отчаяното ни натискане за НАТО издаваше само нежеланието на правителството да признае, че е заложило на несъществуваща за България карта. Това бе показател за неговата безпомощност да мисли прагматически, така че страната да не живее с илюзии. А колко пъти американците ни дадоха да разберем, че сме безинтересни за тях? Пуснаха ни международния спекулант Джордж Сорос да ни отхранва елит на самодейни начала и не направиха почти никакви сериозни инвестиции, които да са достойни за тяхното голямо име.

Но ако си отиде илюзията за НАТО, какво ни остава? Буш ни съветва - с вас да се оправя Европа. Да беше го казал поне по-рано, а не след като еврокомисарят по разширяването Гюнтер Ферхойген ни отписа от вероятните нови членове в Евросъюза. Сега разбираме, че



от двата стола сме на земята.



Истината е, че Европа още не е готова да се справя без НАТО с кризите на континента. Заплануваната европейска сила за бързо реагиране от 60 000 души най-вероятно няма да е сформирана до набелязания срок 2003 г. Евросъюзът не бе способен да овладее без американците нито положението в Босна, нито в Косово. Сега и на двете места има мир с много дефекти, но все пак е мир. Ако се разчиташе на тромавите структури на ЕС, югославяните щяха още да се избиват, а ние да треперим на границата.

За кой ли път България се изправя пред отчайващия въпрос "Какво да се прави?" Стане ли актуален този въпрос, значи се разделяме с поредната илюзия. И май отново сме сами. Излиза, че трябва да се оправяме със свои сили, колкото и да са изцедени. И да внимаваме да сме добре с всички - особено със съседите. Неслучайно Надежда Михайлова се представя в Белград за европейски партиен функционер на десницата, а не в качеството си на български външен министър. Благодарение на нейната политика и на началника й Костов сърбите още дълго ще гледат България накриво.

Докато 10 години чакахме чужди подаяния, се видя, че не можем да намерим по-голям ресурс от вътрешния. Но той трябва да работи. Ако досега страната разчиташе повече на своите сили, ако не се самоунищожаваше и не се държеше като международен просяк, навярно щеше да е по-достойна за Евросъюза и за чуждите инвеститори. Защото никой не й е виновен за кризата. Не чужди нашественици, а самата тя се ограби.

Сега се налага да викаме неволята, за да си извадим каруцата от калта. Първата задача е народът да се отърве от разсипническата власт, която функционира ден за ден с мисълта да се омете в чужбина. Ако Буш стане президент и ни обърне гръб, не е изключено много скоро да видим и гърба на Костов. Всяко зло за добро.