|
Всичко това даде и дава възможност за лансирането на всевъзможни тези, внушения и версии. От тезата, че мобилният оператор и Майкъл Чорни били заплаха за националната сигурност, през внушенията на управляващите, че бизнесменът е забъркан в пране на пари, до версията, че руснакът е предизборна жертва и си е изпатил от вътрешнополитически и вътрешнопартийни боричкания и размествания на финансовите пластове в България. Най-вероятно никога няма да стане известна цялата истина - заради какво всъщност управляващите изведнъж подгониха "Мобилтел" и Чорни, след като само месеци преди това буквално ги толерираха.
Съществуват обаче две съвсем конкретни версии, които си заслужават да бъдат споменати. Още повече, че те
имат висока степен на достоверност
и се навързват много логично.
Първата от тях е свързана с взаимоотношенията на "Мобилтел" и Министерството на отбраната. Атаката срещу мобилния оператор тръгна още през април т.г. именно от МО. Преди време военният министър Бойко Ноев призна, че почти веднага след като поел поста, една от първите му работи била да преразгледа отношенията с "Мобилтел". Той обяви, че поводът за това било несъответствието на договореностите с действащата в България правна уредба. Тогава Ноев добави и че договорът с "Мобилтел" бил изгоден за МО, но неговите специалисти твърдели, че можел "да бъде още по-изгоден". През май т.г военният министър за първи път призна, че ще се преразглежда участието на МО в съвместната фирма с "Мобилтел" - "Радиорелейни системи". През септември Ноев вече говореше за "физическо разделяне на комуникационната мрежа на МО от тази на "Мобилтел" и че "сега в редица случаи министерството и фирмата ползват общи релейни станции".
Според много осведомени източници на много високо ниво е бил поставен въпросът как точно ще можем да се вържем с натовските комуникационни системи при положение, че част от системата по един или друг начин се използва от частна структура. Пак според въпросните източници
този въпрос е бил повдигнат от шефа на ЦРУ Джордж Тенет
и неговите придружители при посещението им в България през август. Зли езици стигат и по-далеч - твърдят, че хората от най-голямото разузнаване в света са искали от България чисти линии и услуга за контролиране на комуникации на цели райони на изток и на запад от България. Според тях това не можело да бъде осъществено, ако съществувала възможността от "прехващане" от хора и структури, външни за системата.
Интересно е да се отбележи, че във всичките си изявления от май до септември Бойко Ноев допускаше възможността от преразглеждане на договореностите на "Мобилтел" и МО и сключване на нов договор за съвместно ползване на съоръженията. В началото на октомври обаче премиерът Иван Костов даде ясно да се разбере, че нов договор между военните и "Мобилтел" проста няма да има. Той обяви, че държавата и правителството в частност ще покрият всички евентуални щети за МО от прекратяването на договора. Само преди дни Бойко Ноев каза, че "до края на октомври военното министерство ще предложи официално на "Мобилтел" схемата, по която военните ще си разделят съобщителните съоръжения с тези на фирмата".
Още отсега е ясно, че и вторият, и третият, и четвъртият джиесем оператори ще си имат големи неприятности с военните. На първо време всеки, който иска да вземе лиценз, ще трябва най-вероятно да се бръкне с около 100 млн. лв само за освобождаване на честотна лента. Да не говорим за всички проблеми, които "ще бъдат докарани на националната сигурност" покрай опазване на секретността във връзка с бъдещето ни членство в НАТО.
Другата причина за атаката
срещу мобилния оператор е свързана с МВР.
На 25 април т.г. Държавната комисия по далекосъобщенията отправи писмено предупреждение до "Мобилтел", че ще му отнеме лиценза, "ако не отстрани 2 съществени нарушения, свързани със специфичните изисквания на МВР". Операторът бе задължен в срок от 24 часа да възстанови прекъснатата комуникация с МВР - т.е. да възобнови достъпа му до личните данни и статут на всеки един абонат. До 45 дни пък "Мобилтел" трябваше да предостави предвиденото в лиценза спецоборудване. Апаратурата, която МВР искаше, трябваше да му позволи да може да контролира всеки един разговор по клетъчната мрежа. След време бе обявено, че "Мобилтел" е изпълнил всичките си задължения към МВР.
През септември обаче шефът на контраразузнаването ген. Атанас Атанасов отново повдигна въпроса за контрола на МВР над цифровите телекомуникации. "Когато ние поискаме разпечатка за разговорите на определен абонат, не получаваме тази услуга от "Мобилтел". Т.е., искайки да разберем определено лице, към което имаме ние интерес, с кого поддържа връзка и води разговори, ние фактически сигнализираме "Мобилтел" кои са нашите обекти. Това е доста смешна ситуация", каза тогава шефът на НСС.
Някъде точно по това време бе обявено, че МВР започва да преразглежда съвместните си начинания с мобилния оператор и участието си във фирмите "Джи Пи Ес България" и "Телепорт България".
Междувременно премиерът Иван Костов разпореди на ДКД да извърши проверка дали "Мобилтел" не е застрашил или не застрашава националната сигурност на страната. Само преди дни към парламента за гласуване заминаха приети от правителството поправки в Закона за далекосъобщенията, с които се дава възможност за отнемане на лиценз по бързата процедура на мобилен оператор с витиевати мотиви като "заплаха за сигурността на страната, отбраната или обществения интерес". Познайте на кого е посветен законопроектът.
Отсега е ясно, че именно имагинерни понятия като национална сигурност и отбрана, както и необходимостта от защита на държавната информация, ще бъдат използвани за цялостна
разправа с оператора. Ако се наложи.
Според други източници сред причините за изгонването на Чорни е и неговият твърде силен
интерес към приватизацията на ИПК "Родина".
Според тези информатори Иван Костов побеснял, като разбрал възможността руският бизнесмен да купи фирмата (или части от нея), която отпечатва всички вестници в България с изключение на "24 часа" и "Труд". Министър-председателят бил силно притеснен от възможността Чорни или някой свързан с него да сложи ръка върху комплекса и да диктува условия на българската преса.
Без да претендираме, че това е чистата истина, поведението на управляващите около приватизацията на ИПК "Родина" напоследък изглежда странно. Меко казано...
Със заповед РД-21-321 от 14 юни 1999 г. е открита процедура за раздържавяването на обект незавършено строителство - редакционен корпус (административна сграда), състоящ се от широкоплощна част от 4 етажа с вградени две високи тела на 15 и 9 етажа със застроена площ от 7200 кв.м. обособена част от имуществото на ИПК "Родина". В документа като приватизационен метод е посочено: "преговори с потенциални купувачи". За краен срок за получаване на оферти е определен 29 октомври 1999 г.
През юни т.г. е направена промяна в обявлението, с която се удължава срокът за подаване на оферти и за преговорите с потенциалните купувачи до края на юни т.г.
Съвсем изненадващо обаче със заповед РД 21-165 от 14 юли т.г. Жотев закрива процедурата по раздържавяването на обекта. Датата съвпада с периода, в който се разиграха събитията по изгонването на Чорни и атаката срещу "Мобилтел".
Същите странни неща се случват и със самата фирма ИПК "Родина". С решение 698 от 18 май 1998 г., подписано от директора на Агенцията по приватизация Захари Желязков, е открита процедура по приватизацията на 94,2 на сто от капитала. На 11 февруари 1999 г. обаче приватизацията се прехвърля на Министерство на промишлеността. Само преди дни Агенцията по приватизация отново си прибра ИПК "Родина" и пълномощията да я приватизира.
Защо ли?
за каре
Бойко Ноев пред "Сега", май 2000 г.
- Значи допускате възможност да не се прекрати договорът или да се сключи нов?
- Този договор не може да съществува повече. Какви ще бъдат нашите взаимоотношения с "Мобилтел" оттук нататък зависи от това как ще се договорим. Ако може да се впише в закона, напълно възможно е да приемем такава договореност.
- А ще им плащате ли някаква компенсация?
- Ние ще спазим при всички случаи нашите задължения. В момента не мога да тълкувам договора в детайли. Това, което мога да кажа е, че МО ще направи всичко възможно, ако се наложи договорът да бъде развален, да стане по начин, при който ние да не платим никакви компенсации.
- А какви политически квалификации имате предвид, че е имало в писмото на "Мобилтел"?
- Доколкото си спомням, се изказва предположение, че нашето предложение за прекратяване на договора е породено и по някакъв начин е свързано с някои обществено известни дебати. Което просто не е вярно.
- "Мобилтел" приема ли в писмото прекратяването на договора?
- Няма да коментирам в детайли. Но това, което искам да кажа обаче е, че нашето предложение за преразглеждане на взаимоотношенията ни не е от онзи ден, когато изпратих писмото до Грашнов. Защото с "Мобилтел" ние имаме отношения не само във връзка с въпросния договор за съвместна дейност. МО и фирмата са съакционери в едно дружество - с 67 % капитал за "Мобилтел" и трийсет и няколко процента за МО.
Ние още преди няколко месеца заявихме пред "Мобилтел" нашето желание да преразгледаме нашето партньорство в това дружество.
- За кое дружество става дума?
- "Радиорелейни системи".
|
|