|
По време на местните избори не един депутат от управляващите се оплакваше, че подопечният му син електорат доста е олевял. Вместо да подкрепят тежките, но спасителни и безусловни реформи на Иван Костов, поддръжниците на партията по места все по-често питали на регионалните събрания за заплати и пенсии, за безработицата, осигуровките и данъците. И като не харесвали отговорите от рода на: "Реформата иска жертви. Ще се оправим по-късно", почвали да недоволстват. Известно е, че по време на местните избори част от нарочения за син електорат не гласува за кандидата на СДС, не гласува поне за кандидата на ВМРО, а направо си пусна бюлетинката за някой независимо-червен. Така, например, стана в Благоевград.
След като
олевяващият син електорат вдигна жълт картон
на ръководството си, от обятията на СДС започнаха да се дърпат и хора с подчертано десни уклони. Парламентарната група на сините беше изоставена от депутатите на ВМРО Красимир Каракачанов и Анатолий Величков. После с партията се прости дупнишката легенда Панчо Панайотов. Едва ли някой би спорил върху идейната основа на ВМРО - организацията стои много по вдясно от сините християндемократи. Войводите никога не са правили опит да се сдружават дори със социалдемократи, камо ли с хора, по-леви от тях. Историята напомня обаче, че по едно време СДС беше коалиция, в която преобладаваха левоцентристките партии.
За десните възгледи на героя от барикадите Панчо няма смисъл да се говори - човекът люто мрази всичко ляво и всичко, което е на 200 метра от лявото.
Не е за подценяване и факта, че останалите първенци от СДС, които напоследък остро недоволстват за щяло и нещяло във вътрешнопартиен план, са също
хора, които стоят по-вдясно от Иван Костов.
Такива са и Светослав Лучников, и Дянко Марков и Панайот Ляков. Всички недоволни стоят много по-вдясно от СДС по въпросите на националната сигурност, данъчната политика, малцинствените проблеми...
Така неусетно властта в СДС беше поставена в нещо като идейно менгеме - от едната страна Костов е притискан от олевяващия електорат, който не ще да гласува без да му е вдигната заплатата, а от другата - от недоволни крайно десни елементи, които взеха да шават в най-неподходящото време - предизборното.
Преди няколко месеца всеки, който наблюдава политическите процеси, би заложил поне лев на предположението, че страхът от поражението на предстоящите парламентарни избори ще сплоти центробежните сини редици. Днес обаче с просто око може да се наблюдава все по-задълбочаващото се разслояване на СДС.
Как Костов докара нещата дотук? Бавно, методично и целенасочено! Лидерът упорито добута нещата в СДС до такова положение, че сега партията му не може да се определи без условности като дясна, центристка, либерална или каквато и да е. Ако някога в СДС е имало идейна основа, то сега тя безусловно е размита и от нея е останала някаква аморфна маса, която не плува, а се е закотвила на дъното.
Още през 1997 г. сините претенциозно решиха да си заплюят цялото дясно политическо пространство. Смятаха, че то им принадлежи по наследство. Преди януарската ни революция те все още бяха коалиция, в която влизаха партии. Тогава СДС имаше някакви логични претенции към десния спектър. Когато силово направи от коалицията партия, Костов като че ли загуби това право на претенции. Но не, той продължи да върти идеологическия волан от центъра до крайно дясно.
През 1997 г. СДС стратегически правилно се определи като "народна" партия. Поне на теория, европейските народни партии обединяват вечните либерални идеи с добрия консерватизъм и модерните идеи за социалното пазарно стопанство. Когато коалицията СДС беше трансформирана от Иван Костов в партия, тя не можеше да стъпи само на един идеен стълб, тъй като с това щеше да бъде нарушено крехкото съгласие за промени сред седесарите. Костов правилно потърси идейна формула, която да обединява радикали, демократи, земеделци, социалдемократи, християни, монархисти и т.н. активисти, които се нароиха след залеза на комунизма. Най-успешното, което Костов можеше да се измисли бе народен тип партия - партия, която обединява всички - либерали, консерватори и социалдемократи.
Командира обаче ужасно пресоли манджата
като доопредели СДС като "християндемократическа партия" - най-малкото поради простата причина, че българинът никога няма да разбере ролята на клерикализма във формирането на западната политика. Пък и хич не му и трябва.
Смесвайки като алхимик либерали с консерватори и посолявайки ги със стария социалдемократически лозунг "Свобода, солидарност, справедливост" Иван Костов не получи като краен продукт "народна партия", а някакъв нов Франкенщайн, съшит грубо и набързо от три части. Вместо да вземе всичко, Костов не получи нищо.
Тази нова дясна партия тръгна напред с левичарските обещания да намали данъците, да отвори нови работни места, да дава данъчни преференции. Тя почна да се занимава приоритетно с реформата в социалното и здравното осигуряване, нещо което ама хич не е приоритет за една дясна европейска партия. Преди известно време заради тези социалдемократически уклони, СДС беше сравнена не с германския си партньор - ХДС, а с управляващата в Берлин социалдемократическа партия на Шрьодер. Тук обаче има една съществена разлика - германските социалдемократи се разграничиха от марксизма още през 1959 г. с Годесбергската програма, докато сините направиха това след като Живков падна през 1989 г.
Докато зидаше партията си вярващият вегетарианец Иван Костов искрено наблегна на консервативните морални ценности като - родина, семейство, свобода и най-вече на индивидуализма, който се противопоставя на колективистичния дух на социалдемокрацията. После се оказа, че политическата практика на сините
се разминава като бърз влак край малка гара с тези ценности
- някои крадат, други пожелават жената на ближния си, трети се кланят на парите, четвърти лъжесвидетелстват.
На пук на всичко, сините се разминаха и с ценностите на икономическия либерализъм, който е практикуван от народняците по Европа. Вместо да намалят влиянието на държавата, хората на Костов запазиха и, още по-лошо, доразвиха онези недообмислени разрешителни и лицензионни режими, които нон-стоп възпроизвеждат корупция. Управлението на десницата се задоволи да брани финансовата стабилизация, наследена от служебното правителство на Стефан Софиянски, вместо да предприеме мерки за оживление на икономиката, както би направила управляваща десноцентристка партия в Европа. Гръбнакът на партия като СДС би трябвало да бъде малкият и средният частен бизнес, но той едва ли диша щастливо в България под мъдрото управление на синята партия. Спомняте си - животновъди искаха да бягат с елитните си стада в Турция, стопани изливаха млякото си по магистралата край Плевен, родопчани плачеха за непродадените си картофи и тютюн и т.н.
Известно е, че народните партии в Европа се стараят да интегрират всички социални прослойки от населението. Опитват се да прокарат такава политика, която е еднакво добра и за труда, и за капитала. Дават страшно много пари за социални разходи като в същото време помагат на бизнеса да открие нови работни места. За три години управление на СДС някой да е интегриран някъде? Животът на социалнослабите да е станал по-добър? Бизнесът да е прокопсал, а безработицата да се е свършила от раз?
Не-е-е. Объркаността на дясното в никакъв случай не е приоритет на СДС. Всички наши десни партии все още не са намерили точното си място в политическата палитра. Същото
странно образование като СДС е и Народен съюз.
В тази коалиция земеделците, който по социална база не могат да бъдат нищо друго освен левоцентристи, се коалират с десните демократи. Доган пък се обяви за либерал, въпреки че електоратът му е крайно беден, т.е. ляв.
В българската левица нещата са малко по-ясни. Там с просто око може да кажеш кой е обикновен социалдемократ, кой е социалист, кой е комунист и кой е от "Че Гевара". Можеш лесно да разбереш и кой е тръгнал да прави завой към народняшката партия на българските християндемократи. В лявото пространство по-трудно може да се открие тежката болест на десните ни политици - самонарочването за такива или онакива.
За три години Костов изгради съвършен идеен тюрлю гювеч. За това днес той не би трябвало да се учудва, че електоратът му левее, а съпартийците му вече изповядват крайни десни възгледи.
|
|