|
| Осъдените на смърт българки бяха посетени в Триполи от президента Георги Първанов на 28 май т. г. |
Случаят "Бенгази" още от самото си начало е свързан със случая "Локърби". И, изглежда, че чуждата и за наше съжаление българската следа в СПИН епидемията в Бенгази, е
създадена като отмъщение
на Либия за дългите години унижения и санкции, завършили с предаването на заподозрените атентатори на съда и изплащането на компенсации на близките на жертвите. Едва ли хронологичната близост на някои ключови дати в двата случая е просто съвпадение (виж по-долу).
"Няма никаква случайност. Но можем да очакваме поне една добра новина - че на 15 ноември в залата в Триполи няма да прозвучи "Смърт!", коментираха пред "Сега" западни дипломатически източници.
Останалите възможности са две - връщане на делото за ново разглеждане от друг съдебен състав или поредно - този път трето, отлагане на решението. При всички положения става дума за
по-малката злина
Либия отчаяно търси начин да изтъргува своя агент Абдел Басет ал Меграхи, осъден доживот за взривяването на самолета над Локърби. Да не забравяме, че другият подсъдим - Ал Амин Халифа Фахима, бе оправдан и незабавно освободен. Каква по-добра разменна монета за Муамар Кадафи от петте българки?
Не е случаен и фактът, че след известно затишие в западната преса отново се появиха информации за евентуална размяна на Меграхи и медсестрите. Дори се твърдеше, че преговори по въпроса се водят от ЕС и САЩ.
Но този път нещата изглеждат по-сериозни от всякога. И заради натиск не само от Либия, но и от страна на британци - роднини на убитите на земята 11 жители на Локърби.
Всъщност всичко започна преди година и половина. През пролетта на 2004 г. британският в. "Гардиан" публикува статията "Мръсната тайна на Локърби". Според автора Пол Фут взривяването на самолета на "ПанАм" е дело не на либийци, а на базирани в Сирия арабски терористи. Американският президент Джордж Буш-старши и британската премиерка Маргарет Тачър обаче умишлено насочили следата към Триполи. Затова после Сирия изиграла решителна помощ при нападението срещу Ирак през 1991 г.
Още тогава бе изказано сериозно съмнение в
достоверността на вината
на Меграхи. Заседаващият в холандския град Камп Зейст шотландски съд приел твърде повърхностните показания на Тони Гаучи - малтийския магазинер, където либиецът купил дрехи, за да увие в тях бомбата, твърдеше авторът. Освен това бе припомнено, че на делото така и не бе изяснено как един куфар с взривно устройство ще пропътува от Малта през Франкфурт и ще стигне до лондонското летище "Хийтроу", без да бъде забелязан. И като за капак бе отбелязано, че нито Маргарет Тачър, нито наследниците й Джон Мейджър и Тони Блеър се отзоваха на исканията за публично разследване на атентата.
Статията възмути роднините на убитите жители на Локърби. Те подеха нова кампания за изясняване на истината. Кулминацията настъпи в края на октомври т. г.
Тогава лорд Фрейзър - прокурорът, подписал някога заповедта за арест на укриващия се в Либия Абдел Басет ал Меграхи, също постави под съмнение показанията на Тони Гаучи. "Те не хвърлят пълна светлина. Гаучи е слабата брънка. Той е простоват човек, който лесно може да бъде подведен. Не мисля, че е лъгал умишлено, но ако му зададеш три пъти един и същ въпрос, малтиецът ще се ядоса и може да каже какво ли не", отбеляза Фрейзър.
Лордът добави, че на Меграхи трябва да бъде позволено да напусне Шотландия и да излежи присъдата си в Либия. Но все пак се застрахова, че това не означава, че е уверен в абсолютната невинност на либиеца.
След това изказване близките на убитите шотландци поискаха да отнесат въпроса до Комисията за преразглеждане на криминални случаи в Единбург. Така те дадоха рамо на Триполи и на осъдения терорист.
Броени дни по-рано в западната преса се прокраднаха информациите, че САЩ, Великобритания и Либия
водили тайни преговори
за по-нататъшната съдба на осъдения.
Стана ясно, че адвокатите на Меграхи също смятат да се обърнат към комисията в Единбург. И да приведат доказателства за невинността му. Според тях ставало дума за грешки в разследването още в първите месеци след атентата през 1988 г.
И близките на жертвите, и защитата на Меграхи смятат да представят аргументите си пред комисията през първите месеци на 2006 г. Но преди това иде ред на 15 ноември. И ако Либия наистина иска да спаси Меграхи, тогава със сигурност във вторник Али ал Юс - председателят на състава на Върховния съд, няма да произнесе "Смърт!"
Само съвпадения ли?
14 декември 1998 г. - Арестувани са българските медсестри Снежана Димитрова и Севда Ябланска, работещи в детската болница "Ал Фатех" в Бенгази. Двете са разпитвани за СПИН епидемията в клиниката, заплашвани и бити.
21 декември 1998 г. - Либийският лидер Муамар Кадафи призовава за международен процес срещу Абдел Басет ал Меграхи и Ал Амин Халифа Фахима. Същия ден са освободени задържаните седмица по-рано българки.
9 февруари 1999 г. - Либийското правителство заявява, че ако заподозрените атентатори бъдат осъдени, трябва да лежат в либийски затвор. Същия ден са арестувани 23-ма български медици.
14 февруари 1999 г. - Либия се съгласява Ал Меграхи и Фахима да излежат присъдите си в Шотландия.
16 февруари 1999 г. - Освободени са 16 българи. В ареста обаче остават пет български медсестри.
19 февруари 1999 г. - Арестуван е д-р Здравко Георгиев.
5 април 1999 г. - Ал Меграхи и Фахима са предадени на бюрото на ООН в Триполи и откарани в Холандия. Дотогава две от медсестрите - Нася Ненова и Кристияна Вълчева, са направили "самопризнания" след жестоки мъчения. Ненова дори опитва да сложи край на живота си.
5 февруари 2000 г. - Заподозрените атентатори пледират невинни пред съда в Камп Зейст, Холандия.
7 февруари 2000 г. - В либийския Народен съд започва делото срещу шестимата български медици.
31 януари 2001 г. - Абдел Басет ал Меграхи е осъден доживот, а Ал Амин Халифа Фахима - оправдан и освободен.
7 февруари 2001 г. - Защитата обжалва присъдата на Ал Меграхи.
27 април 2001 г. - На африкански форум за борба срещу СПИН в нигерийската столица Абуджа Муамар Кадафи заявява, че ЦРУ създало в лабораториите си вируса ХИВ, а епидемията в Бенгази е един голям експеримент. Либийският лидер изтъква, че за това са виновни "един лекар и няколко медсестри" и се зарича процесът срещу тях да стане световен по подобие на процеса за атентата над Локърби.
16 юни 2001 г. - Прокурорът иска от Народния съд в Триполи смърт за българските медици.
17 февруари 2002 г. - След две отлагания на присъдите Народният съд се обявява за некомпетентен по случая с българите. Делото е върнато на Главната прокуратура.
14 март 2002 г. - Потвърдена е доживотната присъда на Абдел Басет ал Меграхи.
6 май 2004 г. - Петте български медсестри са осъдени на смърт от съда в Бенгази.
15 юни 2004 г. - Либийският външен министър Абдулрахман Шалкам заявява на среща с генералния секретар на ПАСЕ Валтер Швимер, че дори смъртните присъди да бъдат потвърдени на по-висша инстанция, екзекуциите може да бъдат избегнати, ако роднините на заразените със СПИН либийски деца помолят за помилването на българите.
6 декември 2004 г. - Шалкам предлага преразглеждане на смъртните присъди срещу компенсации от българска страна.
9 декември 2004 г. - Сейф ал Ислам заявява пред в. "Ню Йорк таймс": Мисля, че по някое време трябва да екстрадираме медсестрите в България. В същото време трябва да уредим въпроса с либийския затворник в Глазгоу."
21 декември 1998 г. - Либийският лидер Муамар Кадафи призовава за международен процес срещу Абдел Басет ал Меграхи и Ал Амин Халифа Фахима. Същия ден са освободени задържаните седмица по-рано българки.
9 февруари 1999 г. - Либийското правителство заявява, че ако заподозрените атентатори бъдат осъдени, трябва да лежат в либийски затвор. Същия ден са арестувани 23-ма български медици.
14 февруари 1999 г. - Либия се съгласява Ал Меграхи и Фахима да излежат присъдите си в Шотландия.
16 февруари 1999 г. - Освободени са 16 българи. В ареста обаче остават пет български медсестри.
19 февруари 1999 г. - Арестуван е д-р Здравко Георгиев.
5 април 1999 г. - Ал Меграхи и Фахима са предадени на бюрото на ООН в Триполи и откарани в Холандия. Дотогава две от медсестрите - Нася Ненова и Кристияна Вълчева, са направили "самопризнания" след жестоки мъчения. Ненова дори опитва да сложи край на живота си.
5 февруари 2000 г. - Заподозрените атентатори пледират невинни пред съда в Камп Зейст, Холандия.
7 февруари 2000 г. - В либийския Народен съд започва делото срещу шестимата български медици.
31 януари 2001 г. - Абдел Басет ал Меграхи е осъден доживот, а Ал Амин Халифа Фахима - оправдан и освободен.
7 февруари 2001 г. - Защитата обжалва присъдата на Ал Меграхи.
27 април 2001 г. - На африкански форум за борба срещу СПИН в нигерийската столица Абуджа Муамар Кадафи заявява, че ЦРУ създало в лабораториите си вируса ХИВ, а епидемията в Бенгази е един голям експеримент. Либийският лидер изтъква, че за това са виновни "един лекар и няколко медсестри" и се зарича процесът срещу тях да стане световен по подобие на процеса за атентата над Локърби.
16 юни 2001 г. - Прокурорът иска от Народния съд в Триполи смърт за българските медици.
17 февруари 2002 г. - След две отлагания на присъдите Народният съд се обявява за некомпетентен по случая с българите. Делото е върнато на Главната прокуратура.
14 март 2002 г. - Потвърдена е доживотната присъда на Абдел Басет ал Меграхи.
6 май 2004 г. - Петте български медсестри са осъдени на смърт от съда в Бенгази.
15 юни 2004 г. - Либийският външен министър Абдулрахман Шалкам заявява на среща с генералния секретар на ПАСЕ Валтер Швимер, че дори смъртните присъди да бъдат потвърдени на по-висша инстанция, екзекуциите може да бъдат избегнати, ако роднините на заразените със СПИН либийски деца помолят за помилването на българите.
6 декември 2004 г. - Шалкам предлага преразглеждане на смъртните присъди срещу компенсации от българска страна.
9 декември 2004 г. - Сейф ал Ислам заявява пред в. "Ню Йорк таймс": Мисля, че по някое време трябва да екстрадираме медсестрите в България. В същото време трябва да уредим въпроса с либийския затворник в Глазгоу."
|
| Либийските агенти Ал Амин Халифа Фахима (вляво) и Абдел Басет ал Меграхи малко преди да бъдат предадени на съд през 1999 г. Фахима бе оправдан, но Меграхи вероятно ще се превърне в разменна монета срещу българските медсестри. |
