- Г-н Стоев, преди дни няколко 11 неправителствени институции, включително и "Индъстри уоч", публично отново възобновихте предложението си за двойно намаляване на преките данъци...



- Наистина, 5-6 години вече водещи неправителствени институции в България предлагаме това. Общата рамка на това усилие е натиск върху политиците да се оттеглят от икономиката. Конкретиката е да се намаляват данъците върху гражданите и върху бизнеса и съответно да се намалят разходите в публичните сфери, за да се запази бюджетът балансиран. Въпрос на политическа визия и на политическа воля е решението да се намаляват данъци, да се облекчават гражданите, да се намалява присъствието на държавата в конкретни области, например в здравеопазването. Икономистите можем да подкрепим подобна воля с изчисления как подобни действия биха се отразили върху макроикономиката, върху конкретни групи граждани, върху потенциала на цялата икономика да расте.

Предложението да се намалят данъците се базира на факта, че е възможно да се редуцира значително държавното бреме върху икономиката.



- Какво точно може да се редуцира?



- Нека погледнем всички бюджети след въвеждането на валутния борд през 1997 г. Като "четем" разходите, виждаме за какво държавата харчи нашите пари и правим сметка дали тези харчове са оправдани от икономическа гледна точка. Например субсидиите са първото нещо, което трябва да се намали. Защото представляват изземване на доход от едни и даване на други. И крайният резултат не е просто "нула", а минус за всички с изключение на малката група граждани, които получават субсидията.

Така, като разгледаме цялата разходна част пера по пера и сравним неефективността на държавното харчене с алтернативния сценарий на частните услуги в секторите, изводът е следният - за цената, която сега плащаме, бихме получили много повече.



- Не трябва ли вашият натиск да бъде насочен първо към намаляването на неефективните държавни разходи, натиск за реформи, което ще "отпуши" възможност за по-сериозно намаляване и на данъците?



- Да, трябва да се правят реформи в отделни конкретни сектори, за да се стигне до намаляване на разходите. Но това, което колегите от Института за пазарна икономика предлагат и което ние подкрепяме с писмото, не е толкова реформа на конкретни сектори, макар че това е стратегическият дневен ред. Това е писмо, което казва - вижте какво, дори без чувствителни реформи, без висока социална цена, може значително да се съкрати фискалното бреме в икономиката.



- Как конкретно може да стане?



- Основните пера, в които е възможно веднага да се редуцират разходите, са субсидиите за нефинансовия сектор и издръжката на администрацията. Тоест, и без чувствителни реформи в най-тежките сектори - здравеопазване, пенсионно дело и образование, пак е възможно да се върви към чувствително намаление на данъчното бреме.

Мисля, че спокойно, без сериозни фискални проблеми, още от догодина държавното преразпределение може да се намали с около 5% от БВП - от реалните 42 на сто в момента може да стане 37 процента. Тоест, през държавата ще минат 2 млрд.лв. по-малко.



- Това не е малка цифра...



- Самият БВП номинално догодина ще се увеличи с около 3,5 млрд. лв., нова добавена стойност. Ние просто препоръчваме на държавата да спести част от това, което ще изземе от тях. Или грубо казано, от БВП за около 40 млрд.лв., вместо държавата да харчи 16 млрд., ние препоръчваме тя да харчи 14 млрд. Тя и в момента харчи толкова, просто разходите й не трябва да растат толкова бързо.



- 2-та спестени милиарда ще бъдат ли достатъчни за такова намаляване на преките данъци, за което говорите?



- Абсолютно. Успоредно с ръста на икономиката има и увеличаване на косвените данъци. Приходите от ДДС ще се увеличават, защото расте цялата икономика, расте търговията. Акцизите също се увеличават. Тоест, тези приходи нарастват по-бързо - значи може да сваляме преките данъци - ДОД, данък печалба и осигуровки.

Всъщност, нашето предложение е по-скоро следното - започнете да харчите по-малко. Оптимизирайте си разходите, преосмислете ги, теглете чертата, вижте какво може да се спести - ние ще ви помогнем в тези сметки. Вижте и как ви се увеличават приходите от косвените данъци и при това положение не може ли да съкратим преките данъци? Не може ли да направим нулева ставка върху данък печалба? Голямото политическо решение е да се спре да се харчи ненужно.



- Но все пак от догодина за първи път ще се намали осигурителната тежест, и то с 6 процента? Това не е ли стъпка в правилната посока?



- Няма съмнение. Но нашите сметки показват, че 6-те процента всъщност означават намаляване с около 3,5% на данъците върху труда. Тази година данъкът върху средната заплата е около 40%. Тоест, ако работодателят дава 100 единици разходи за труд, работникът взима 60 вкъщи. Другите 40 са данъци - личен данък, осигуровки - лични и на работодателя, и т.н. Новото предложение ще ги намали на около 36,5 - 37% - не е толкова чувствително, колкото си мислим на пръв поглед.



- Смятате ли, че поне част от спестеното ще отиде за увеличаване на заплатите?



- Зависи от конкретния пазар на труда. Ако в даден сектор има голямо предлагане на подходяща работна сила, допълнителните 2,5% най-вероятно ще се вземат от работодателите. Но там, където търсените специалисти са ограничен брой, спестеното данъчно бреме може би ще се сподели между работника и работодателя.



- Говорейки дали и с колко би се увеличил разполагаемият доход, при по-драстично намаление на данъчно-осигурителната тежест той със сигурност ще нарасне, а това неминуемо ще увеличи вътрешното търсене и ще окаже натиск върху дефицита по текущата сметка - основния проблем за МВФ, заради който не се достигна до споразумение с правителството преди по-малко от месец?



- Всъщност от година и половина ние се опитваме да обясним, че не е макроикономически проблем за България. Не е проблем дори ако дефицитът от сегашните 12-13 стане 16%. При декапитализирана икономика като българската не й стигат вътрешните спестявания, за да финансира образуването на капитал. Трябват й външни спестявания, инвестиции. Те не идват под формата на банкноти, а на машини, суровини, на услуги. Цялото това натрупване на капитал резултира в минуси по търговския баланс - внасят се повече стоки, отколкото се изнасят. Колкото и да е неразвита, българската икономика натрупва капитал много по-бързо, отколкото доходи. И тези минуси по търговската сметка ще останат, докато има приток на капитали, което може да продължи 10, 20 години, не знам точно колко... Докато настигнем по ниво на капитал по-развитите си братчета от ЕС. В момента, в който станем близки на Гърция или на Португалия, може би притокът на капитал ще намалее. Но засега България е перспективна за инвестиции, доходността е голяма и парите ще продължат да влизат тук. Според мен минусите по търговската и по текущата сметка не са индикатори за проблем, а за липсата на такъв.

А за връзката на търговския баланс с бюджета - дори държавата да продължи да изземва личния доход и да не ти позволява да си купиш вносни ботуши, тя ги харчи за вносни самолети, дава ги на държавните служители, които пак си купуват вносни ботуши. Ние поне не сме открили пряка връзка между бюджетния излишък и дефицита. Така че с МВФ позициите ни са различни.