Американски учени разгадаха тайната на страха, съобщи наскоро американската преса.

Страхът се дължи на ген, който контролира производството на протеин в амигдалата - структура, разположена дълбоко в мозъка, за която се знае, че играе важна роля в управлението на социалното поведение на човека. Този ген е известен сред учените под името статмин или онкопротеин 18. Изследванията показват, че той играе основна роля за събуждането както на вродения, така и на придобития страх. Първият е този, с който се раждаме, а вторият се появява в течение на живота и обикновено се дължи на индивидуални за всекиго преживявания. Според учените откритието дава възможности за създаването на лекарства, които биха били ефикасни при лечението на състояния като фобиите, посттравматичния стрес и безпокойството.

--

Учените, ръководени от Ерик Р. Кендъл от Колумбийския университет, и Глеб Шимяцки от университета "Ръджърс" в Ню Джърси, открили гена на страха по време на опити с мишки. Мозъчната система, която регулира страха, е еднаква при всички бозайници и затова специалистите са категорични, че заключенията важат и за хората. Те открили, че генномодифицираните мишки, който не произвеждат статмин, смело опознават заобикалящата ги среда, където събратята им при нормални условия биха били доста плахи и несигурни.

За разлика от обикновените мишки тези, които не произвеждат статмин, не се страхуват от пръчка, която животни обикновено свързват с електрошок. Учените също така установили, че физиологичните промени в мозъците на генномодифицираните мишки са свързани с промяната в поведението на животните. Изследването беше публикувано наскоро в списание "Сел".

Както хората, така и животните се раждат с вроден страх към определени неща, които могат да представляват потенциална заплаха за живота. "Ако видите влак, който се е насочил директно към вас,



ще се изплашите и ще избягате



Способността да реагираме на природните заплахи е заложена в човешкия геном", обяснява Кендъл. Когато учените изследват едновременно всяващ страх предмет като електрошок и неутрален сигнал като обикновен звук, животните развиват страх към звука. "Това се нарича придобит страх", обяснява Ерик Кендъл. При хората сценичната треска, фобиите и посттравматичният стрес са примери за придобит страх.

В предишно свое изследване Кендъл и колегите му започват да търсят скрити "механизми", които създават страх. Специалистите правят изследвания, търсейки гени, които са активни в амигдалата. Те насочват усилията си към латералното ядро на амигдалата, която получава "информация" от останалите части на тялото за подбудителите на страха. Специалистите анализират индивидуалните пирамидални клетки и откриват два гена, известни в науката като статмин и гастрин-релизинг пептид (ГРП). Точно те са много по-активни в латералното ядро, отколкото в частта на мозъка, за която се смята, че не е свързана със страха и която учените изследват, за да направят сравнение.

Преди няколко години Кендъл, Шимяцки и колегите им изследват детайлно първия от откритите гени. Те установяват, че гастрин-релизинг пептидът е свързан с придобития страх, но не и с вродения.

Когато специалистите започват да изследват статмина, те предполагат, че този ген е



свързан с вродения страх



Установено е, че статминът има висока концентрация в амигдалата, но се намира и в други части от мозъка, свързани със страха. "Установихме наличието му не само в пътя на придобитите процеси, но и при инстинктивния страх", отбелязва Кендъл.

За да изследват участието на статмина в по-големи детайли, учените създават мишки без този ген и изследват активността на мозъка в латералното ядро на техните амигдали. Проучването показва, че по време на придобиването на страх към нещо връзките между невроните в тази част на мозъка се засилват. При мишките, които нямат статмин, връзките между тези неврони остават непроменени въпреки непрекъснатата стимулация.

Тези резултати доказват, че статминът има участие при формирането на придобития страх. За да решат дали липсата на статмин променя поведението на животните в ситуации за ускоряване на страх, учените използват няколко стандартни лабораторни теста. Мишките били обучени да свързват електрошока със звук или с определено място в капан. След края на тренировъчния период



нормалните мишки се смразявали,



когато усетели тона или видели подобно място, което свикнали да свързват с електрошока по време на обучението. Животните без статмин обаче не били притеснени от наличието на тези неща и дори извършвали всичко смело, без да се страхуват.

От тези опити учените разбират, че статминът е необходим, за да се придобие страх към нещо определено. За да установят дали генът е свързан с вродения страх, специалистите се възползвали от природния страх на мишките съм откритите пространства. За разлика от нормалните мишки, които се свивали по ъглите на откритото поле, животните без статмин били доста по-смели и се разхождали с любопитство по цялото поле.