Коя е тази страна, където правителството и парламентът вече от осем години се блъскат в бараки, в които коват бъдещето на страната? В най-бедните краища на Африка или Азия? Не! Това е карибският остров Монсерат - британска колония и някога процъфтяващ туристически рай.

От 1989 г. о. Монсерат е постоянна жертва на природни стихии. Първо го опустоши ураганът "Хюго". А през 1995 г., след четиривековно мълчание, внезапно се събуди вулканът Суфриер Хилс, който започна често да изригва, бълвайки пепел и лава.

Всичко рухна окончателно един прекрасен летен ден през 1997 г. Тогава Суфриер Хилс погреба в пепел две трети от острова с територия 102 квадратни километра и население от 12 000 души. Столицата Плимут бе превърната в град призрак и бе наречена съвременният Помпей. Великобритания спешно прати кораби да евакуира поданиците си.

--

Заради бедствието в САЩ и в съседната островна държава Антигуа и Барбуда се преселиха 7000 души - над половината жители на Монсерат. Заедно с тях избяга и цялото седемчленно правителство начело с премиера Ройбън Мийд, както и седем от деветте депутати в Законодателното събрание. Причината бе, че освен сградите на правителството и парламента в Плимут необитаем стана целият град, разположен точно в подножието на изригналия вулкан.

Великобритания с помощта на САЩ успя да изгради временен правителствен комплекс на другия край на острова. Той бе вдигнат набързо край курорта Литъл бийч. За луксове не можеше да става и дума.



Управниците бяха наблъскани



в няколко бараки. За жилища оттогава им служат вили в близкия комплекс "Брейдс естейт". А опозицията действа в принудително изгнание - не по политически, а по "вулканични" причини, както се изразява местната преса. Ако не си на власт, просто няма къде да живееш в Монсерат.

Както във всяка демократична държава, така и в Монсерат на всеки 5 години се провеждат избори за Законодателно събрание. Отсрочките са недопустими и вотът не може да бъде провален дори заради мощен вулкан.

Затова през 2001 г., въпреки поредното бедствие, в Монсерат се състояха избори. Ройбън Мийд и съратниците му от управляващата тогава Национална прогресивна партия обаче решиха да я карат по лесния начин. Те изобщо не стъпиха в Монсерат, откъдето бяха евакуирани през 1997 г., а решиха да водят кампанията си от Антигуа и Барбуда.

От това се възползва Джон Озбърн, лидерът на опозиционната партия Ново народно движение за освобождение. Той спешно се завърна на острова и събра съмишлениците си. За да демонстрират солидарност с останалите на острова свои сънародници, те спяха в изоставените домове в Плимут. Така партията им преди четири години спечели седем от общо 9-те депутатски места.

След година в страната ще има нови избори. Ако не запазят мнозинството си, Озбърн и хората му ще трябва да освободят бараките в Литъл бийч и апартаментите в "Брейдс естейт". Изходите са само два -



да хващат корабите



или да спят в града-призрак Плимут. Място там - колкото щеш.

И понеже и най-малкият провал ги заплашва с "вулканично" изгнание, министрите и депутатите си забраниха всякакви ваканции и ден и нощ работят за изпълнение на обещанията си. А те са да възкресят острова от пепелта (в случая - в буквалния смисъл на думата) и да възродят туризма, който осигурява 99,99 на сто от приходите в държавната хазна.

Под лозунга "Все още наш дом, все още хубав" кабинетът на Джон Озбърн разработи програма за завръщането на посетителите от чужбина. В главна атракция на острова бе превърната обсерваторията в местността Флемингс, откъдето постоянно се наблюдава активността на вулкана Суфриер Хилс. Срещу солидни данъчни отстъпки в северните части на Монсерат се завърнаха туроператорите.

Те въведоха непознат доскоро маршрут -



посещение на съвременния Помпей



Срещу 55 долара всеки желаещ, съпроводен от гид, може да се разходи из пепелта, покриваща улиците на процъфтяващия допреди осем години Плимут.

Разбира се, не мина и без помощта на метрополията. Великобритания отдели 123 милиона за възстановяването на отвъдморската си територия. През юли т. г. бе построено новото летище "Джералдс" на мястото на старото, погребано от пепелта. Дневно оттам има по четири полета с малки самолети, свързващи Монсерат с остров Антигуа.

В момента се разработват планове за строеж и на нова столица. Тя ще бъде на съвсем друго място, но вероятно ще запази старото си име или ще се нарича Ню Плимут.

Не всичко обаче върви по мед и масло. Преди месец стана ясно, че възраждащата се хотелиерска индустрия в Монсерат е станала жертва на



измами в размер на 8000 долара



Някой си Брайън Македуардс, представящ се за счетоводител, работещ за ЮНИЦЕФ, извършил серия от сложни комбинации, в които замесил дори самия Фонд на ООН за децата. С помощта на фалшифицирани кредитни карти и приспиване на вниманието Македуардс измъкнал 8000 долара от двама нищо неподозиращи собственици на хотели. От това пострадала и реномираната банка "Уестърн юниън". Подправените документи били на нейно име.

Кралската полиция в Монсерат започнала издирване на измамника. Разбира се, много бързо станало ясно, че такъв служител в системата на ЮНИЦЕФ никога не е имало и няма и в момента. На властите на острова не останало нищо друго, освен да обявят неизвестния измамник за международно издирване чрез Интерпол.

Има и малка подробност. Една от измамените - Карол Озбърн, собственичката на хотел "Вю Поант", е роднина на премиера Джон Озбърн. Тя веднага била заподозряна в съучастие с измамника, но след разпитите съмненията - поне засега - отпаднали. Но ако по-късно се окаже, че жената е замесена в далаверите, със сигурност след една година настоящите правителство и парламент ще трябва да се готвят за принудително, "вулканично", изгнание.