Градовете са като хората - имат си свои, характерни физиономии и особености. Един, да речем, като Самоков, се е славел с металургия в миналото. Сега, уви, повече му е картофената слава и това, че периодично в него пламват войни между лесничеи и нелегални секачи. Някои пък имат отдавнашна агропопулярност, например Любимец с дините, или Мелник с виното. Други като Асеновград или Димитровград учудват с новопридобити забележителности - първият с многобройните си ателиета за булчински одеяния, а вторият с огромния си пазар за евтин трикотаж, внос от Изтока. Но уникален с магазините си

за дрехи втора употреба е Казанлък. Освен това, разбира се, градът притежава ред хубави неща - Празници на розата, музей на Чудомир, добре запазена стара част и хубаво отремонтирана нова - площад с фонтани и разноцветни светлини вечер, и безброй още прелести и забележителности. Освен това е почти в географския център на България. Дали тук не се крие причината за този бум на магазините second hand?

--

Магазините за дрехи втора употреба в Казанлък изобилстват по действително впечатляващ начин. Има места, дето са на всяка крачка, и други търговски обекти там липсват! Да не говорим за складовете. Самите магазини са структурирани в строга йерархия и подредени както според фирмата собственик, така и според източника на вноса, и по качеството на артикулите. Срещат се такива, в които дрехите са на кило, и такива, в които всяка си има цена. Има и такива, които потискат с мизерния си вид и нещо като... гузност. Посещаваме един такъв, в краен квартал. Продавачката се засуетява уплашено, а управителят, който веднага дотърчава, като разбира, че сме журналисти, изпада в нещо като амнезен ступор. Не може да си назове фирмата, забравя си името, не помни откъде му е стоката. Единственото, което чухме, беше, че магазинът се закрива, че няма клиентела, изобщо - крах. В интерес на истината мястото



действително излъчваше обреченост



Парцалките бяха като извадени от боклукчийски кош, покрити с вестници, някои натрупани в кьошето. Когато си тръгвахме, усетихме, че иззад пердето ни изпровождат два чифта уплашени очи.

На другия полюс е магазин на главната улица "Дрехи от Норвегия". Вътре - чисто, продавачките любезни, журналистическото внимание изобщо не ги притесни. Има и клиенти, които внимателно попипват наредените на закачалки сака и блузи. Докато говорим с продавачките Бонка и Росица, пристига друга жена, която се включва в приказките ни. Оказва се, че Петя Солакова е една от собственичките на веригата магазини за внос на дрехи от Норвегия.

Тя е категорична, че пред тази търговия има бъдеще. Въпреки евтините китайски стоки, които конкурират по цени секънд-хенда от Западна Европа, при това са съвсем нови.

- Тези, които купуват от нас, опитват и китайското, но бързо се разочароват. При нас наистина дрехите са носени от предишни собственици, но са с много добро качество, абсолютно чисти, често имаме истински маркови дрехи. Някои от по-младите



клиенти много търсят марковото



Обяснява, че зареждат клиенти от цялата страна - Плевен, Габрово, Търново, Хасково, София...

Посещаваме склада на фирмата. Наоколо има и други складове - доста просторни помещения. Тук идват бусове и камиони от Европа с пакетирани в бали дрехи, а после търговци от страната със свой транспорт ги разнасят из нашите градове. Само че не преди да се подложат на сортиране и обработка. 7-8 души се занимават с тази дейност. Дрехите сръчно се разгъват, оглеждат се и съответно отиват в подходящия куп. Най-напред има такива, които не стават за нищо - те просто се бракуват. Тези, които са с лекета, скъсани и с много ниско качество, попадат в най-долната категория - 2 лева за килограм. Има и такива, които са 6 лв. килограм на едро, 8 лева килограм на едро, 12 и т. н. - до дрехи, на които се слага индивидуална цена. Отделно се сортират новите дрехи, които имат някакъв дефект. Най-скъпата дреха, която видях, беше визон за 270 лева. И сериозен кожух за 180. Изглеждаха почти нови. Доскоро освен дрехи са се продавали и обувки, ранички, очила и други дреболии, но от ХЕИ вече има забрана за тях.

Търговията с дрехи втора ръка в Казанлък според запознатите

е



започнала от Михаил Каличков



Той обаче вече загърбва този бизнес. Солакова също не разчита само на него - отскоро внася и соларни апарати, и показва с гордост новия магазин за тях - вече има поръчки от страната. Но не смята да се отказва от дрехите.

- Хората нямат достатъчно пари, за да си позволят нови маркови и качествени дрехи. А ние им даваме тази възможност - развива тя основанията си за бизнесоптимизъм.

Дрехи се внасят най-вече от Германия, Дания, Норвегия, Англия. Има още една голяма фирма - "Дачева". Тя набляга повече на немския внос.

Хората, които пазаруват, са от всички възрасти. Все пак преобладават тези със стеснено материално положение, но не винаги. Намират се и клиенти, които искат да "поснобеят", но за по-евтинко. Все пак - "Версаче" или "Ливайн" не могат да се купят за няколко лева иначе, освен ако не са азиатска фалшивка. Най-често в магазина ще срещнете пенсионери, майки, които са оставили отвън количките си с децата, или пък - търговци, дошли от други градове.

Разбира се, журналистическото внимание



притеснява клиентите



Цяла седмица след посещението на един от казанлъшките магазини в редакцията позвъни разтревожена дама, притеснена, че е заснета от екипа в момент на избор. Тя помоли да не й се пуска снимката, и поясни, че не била там като клиент, а така - имала малко време, и решила да разгледа... Успокоихме я.

- Има хора, които се срамуват понякога - съобщава продавачка от друг магазин на фирма "Дачева". - Гледат да влязат, когато няма други клиенти и не се застояват много. Но на повечето не им пука, имаме постоянни клиенти, които непрекъснато проверяват за нов внос.

- Интересното е, че мъжете са вече по-големи контета от жените - споделя колежката й. - Идват, дълго избират, въртят се пред огледалото... Костюми си купуват, якета - после не можеш да ги познаеш, ходят елегантни, щото продаваме и много стойностни неща...

А защо все пак Казанлък е такава



Мека на тази търговия?



Питам клиенти, продавачки, собственици.

Накрая ми се оформят две версии. Първата - че всичко е случайно. Просто тук пръв се е сетил някой, другите са видели от него и така е тръгнал бизнесът. Чувам я често.

А втората е по-свързана с икономиката. Тя е, че Казанлък беше от местата най-зле ударени от прехода. Рухнаха най-малко 6 големи предприятия в града и околностите. Безработицата беше подгонила 50-те процента по някое време в средата на последното десетилетие на миналия век. (Сега за щастие е по-ниска). Чевръстите казанлъчани хукнаха по света за препитание, а тези, които останаха, бяха първоначалната добра клиентела на секънд-хенда. После всичко си стана добър бизнес - и насам потегли цялата страна.

Втората версия е по за вярване, нали.