Едно време най-известният сатирик в Римската империя - Децим Юний Ювенал, мъдро написал: "Мирисът на дохода е хубав, какъвто и да е произходът му." Това е станало някъде по времето на император Веспасиан, който обложил с данък обществените тоалетни, тикнал монетите под носа на сина си Тит и му обяснил, че парите не миришат.

Очевидно и Ювенал, и Веспасиан имат нещо общо с бизнесмена Христо Ковачки, който с готовност си предложи старите табани на мина "Чукурово" за склад на софийския боклук. И промоцира новия си бизнес, като прати едни яки момчета да се разхождат по полето и да хвърлят в реката селяните, които не подкрепят обществено полезната идея. В случая изглеждащата на пръв поглед мръсна и миризлива работа си е съвсем чиста - ако проектът се осъществи, Ковачки цял живот може да не си мръдне пръста, щото София ще му плаща добри пари за това, че му използва терена. Нито инвестиции трябват, нито работни места, нищо. Блага работа.

Някой правилно би отбелязал, че без пари нищо не става в този свят. И ще бъде прав.



Софийският боклук открай време е златен



за държавата, общината и софиянци. Едва ли е случайно, че въпреки всички кризи, въпреки че три пъти за една година властта бе изправена до стената, тя не си е научила урока и не предприема мерки да реши трайно, ефективно и възможно най-евтино проблема. Напротив - действията й стават все по-неадекватни. Само няколко примера:

Преди държавата да се спре на табаните на Ковачки, експертите обсъждаха 28 други терена, голяма част от които бяха държавна или общинска собственост. До този момент никой не отговаря на най-елементарния въпрос - по какви критерии предложението на един частник, изискващо плащането на наем за терен, и размотаването на сметта между площадки за балирани и складиране на двадесетина километра от София, се оказа по-приемливо от другите алтернативи. Уверенията на Ковачки, че той ще работи на минимална печалба и за общественото благо малко напомнят за приказките от 1001 нощ.

Защо след всички драми и трагичен опит с фирмите за чистота, управляващите отново доброволно предадоха контрола върху парите за боклука в ръцете на частниците? Според замисъла - фирмите за балиране ще се договарят с Ковачки за наема на терена и превоза на боклука и всичко ще е в рамките на планираните от общината разходи. Да,бе, да! Тоя филм вече сме го гледали с фирмите-концесионери, дето все намират повод да си поискат още пари за чистота, а общината винаги намира оправдание да им ги даде. Ако утре Ковачки вдигне наема, какво ще прави общината? Ще плаща като поп, ако не иска да затънем пак в боклук. Ако утре Ковачки реши, че не му се занимава повече с боклук, какво ще прави София? Пак ще тъне в боклук. Ако утре язовир Искър се замърси и поболее софиянци, кой ще е виновен? Общината, дето предложи терена, екоминистерството, дето го одобри, или Ковачки, който не се е погрижил всичко да е обезопасено?

Така стигаме до следния важен въпрос:



Става ли мината на Ковачки за депо на отпадъци?



Задачата е проста. Имаме мина, която е на километър от населено място и на два-три километра от язовир Искър. До табаните няма път. Боклукът се кара на едно място, пакетира се, а след това камионите тръгват по магистралата, по селски път, а накрая по черен, за да стигнат до мината. Самият обект не е пригоден за складиране на отпадъци. Преди години там е трябвало да се събира боклукът на Елин Пелин, но екоминистерството е отхвърлило идеята, защото язовирът е твърде близо. Сега обаче, при абсолютно същите природни дадености, площадката вече е подходяща за боклук. За много повече боклук. Така смятат в същото екоминистерство. Не че са правили нова експертиза. Такава по закон вече не се изисква. Това е български принос в световната практика за преодоляване на кризи. Когато столицата два пъти осъмна зарината в боклук и не можеше да се намери подходящо алтернативно сметище, защото нужните екооценки продължават по 3 месеца, държавата скоростно се зае с проблема. Не като намери парче земя, достатъчно отдалечено от населените места, което да обезопаси и пригоди за целта. А като промени закона и отмени изобщо изискването на екооценка, когато става дума за временно складиране на отпадъци. Нима временното е по-безопасно от трайното? И нима точно в България няма нищо по-трайно от временните неща? Само ще прибавим, че промяната на закона стана набързо, в последните дни на предишния парламент. И че за далеч по-чисти бизнесдейности екооценка се иска, чака и даже отказва по абсурдни причини.

Но не е виновен Ковачки. Човекът от година насам има траен интерес към всичко общинско - като се почне от Общинска банка и се стигне до софийския боклук.



Успява да надхитри общината и да извлече максимум полза за минимум пари



Нищо лично, просто бизнес. При това много добър бизнес. От общинските батаци що частни милионери се пръкнаха, що мерцедеси се накупиха, що манекенки се отгледаха.

Но и това не е краят на историята. След като избра площадката на Ковачки и след като проследи безучастно сблъсъците между мутри и селяни край Габра, властта даде заден. Екоминистерството се закле, че въпреки че не е длъжно, ще направи експертиза на терена и язовира. Столичният общински съвет се разграничи от биячите на Ковачки. Бойко Борисов се зарече бала да не припари до Чукурово, преди да има гаранции, че всичко е безопасно, и призова екоминистерството да търси алтернатива. Кметът на Габра каза, че дори всичко да е наред, пак няма да пуснат боклука. Столичани чакат 15 януари, когато всички възможни площадки отново ще се напълнят и пак сметта ще затрупа улиците.

Звучи познато? Ами, да, гледахме го три пъти тая година. Сценарият е един и същ, при това безумно слаб - едни камиони с боклук тръгват към някакво село, едни хора бият селската камбана, преграждат пътя, правят палатков лагер, ядат бой, полицията гледа, политиците си правят PR и си прехвърлят отговорността. Ако продължаваме в този дух, съвсем скоро столицата ще осъмне в обръч от временни площадки за боклук. А какво ли ще стане, ако някой предложи заводът за отпадъци да бъде построен край "Младост", например? Сигурно правителството ще падне. А такъв завод има в центъра на Виена...

Не са виновни жителите на Габра, Локорско, Суходол. Виновни са тези, които първо решават къде ще си изхвърлят боклука, а после се сещат, че може би трябва да подложат на обществено обсъждане идеята си, да я подплътят с всички възможни гаранции за безопасност, да обезщетят хората от въпросното населено място, да асфалтират улиците му, да оправят канализацията му, да го обградят с китен парк... Тук първо се бият селяните. Които пък от своя страна инстинктивно се сещат за: "Грабете, братя, буци, бийте гражданята!"