- Г-н Вълчев, покрай проектобюджет 2006 постоянно се повдига въпросът за ефективността на образователната система. Къде се губи тази ефективност и как може да се преодолее това?

- Истината е, че ние трябва да вървим към повишаване на публичните разходи за образование чрез бюджета, за да можем да достигнем средното за Европейския съюз - около 5.22% от БВП. Друг е въпросът добре ли се изразходват парите в момента. Отговорът е не и това е несъмнено. Според мен един от сериозните източници на резерви са маломерните паралелки. В момента броят им е около 5500 при общо около 36 000 паралелки, тоест всяка седма паралелка е маломерна.

Сериозен резерв се крие и зад неразбирането на необходимостта от въвеждане на делегирани бюджети на училищата. При посещението ни тази седмица в 149-о училище в София всички се убедиха, че директорката не е наясно колко се плаща за парно, за друг вид издръжка, по простата причина, че общините се разпореждат с тези средства. Ние постепенно трябва да делегираме тези отговорности на директорите и училищните бюджети да са относително обособени от общия общински бюджет.

- Вече обявихте план да закривате годишно около 10% от маломерните паралелки. Откъде ще започнете и как ще тече този процес?

- Мнозина кметове казват така - закриете ли училището, закривате ни и селото. Това е до голяма степен вярно, но в крайна сметка никой от нас не може да се изправи срещу демографските процеси. Още повече, че едно дете в маломерна или слята паралелка няма същите възможности за равен достъп до качествено образование.

В същото време ние не искаме да отидем по формални съображения докрай. Даваме си сметка, че в България има региони, в които транспортът е по-труден, че може да се провежда държавна политика срещу обезлюдяването на определени места. Трябва като общество да се обединим и да кажем - да, ще продължим да поддържаме примерно 50 училища дори с 1 ученик. Но е недопустимо всяко училище да има n на брой маломерни паралелки.

Тук има още един важен въпрос - ако оптимизираме мрежата в една община, колкото и малка да е тя, в нея задължително трябва да остане поне едно средищно училище. Това може да е едно от изключенията. Много е важно и да съчетаваме оптимизирането на мрежата с възможностите за целодневна форма на работа. Когато децата пътуват 15 км, много по-разумно е да се опитаме да ги задържим цял ден в училище. Тоест трябва да анализираме разпределението на тези 5500 маломерни паралелки, да проверим къде е възможно по-безболезнено да се оптимизира и допълнително да обвържем процеса с програмата за осигуряване на училищни микробуси. Когато една община иска микробус, да бъде така добра да представи плана си за справяне с проблема с маломерните паралелки.

- Споменахте за повече правомощия на директорите. Как в отговор на това трябва да се променят отговорностите на общините?

- Тук искам по-детайлно да обясня проблема с училищните бюджети. За разлика от министерството, което само привежда парите за държавните училища, без да казва как да се харчат, общините имат много по-голяма свобода да се разпореждат със средствата. Трябва да променим това. Кметът може да спира евентуални нарушения, но не следва да моделира финансовия план на училището. Училището трябва да изработи съответния бюджет и когато той се одобри, да е ясно, че се върви по него. А не в процеса на годината директорът да се чуди ще даде ли пари общината, няма ли да даде.

Този въпрос касае и друг проблем - настоящето разделение на общински и държавни училища е изкуствено. То не отразява нищо, освен откъде минават парите за тези училища. Според мен трябва да дадем на общините по-голяма възможност да влияят както върху съществуването на професионалните училища, така и върху насоката на обучение. Ще дам един пример - в една община съществува държавно професионално училище, което подготвя хора за завод, закрит преди 10-15 г. Такъв тип специалисти в тази община, а и в целия регион, няма какво да работят. Кметът в момента не може да промени това, защото училището е държавно, трябва да го направя аз.

Разбира се, държавата трябва да може да запази някои училища, които са уникални като например Професионалната гимназия по фина механика и оптика. Но това са малко случаи.

- Предложихте за дискусия и друга идея - директорите на общинските училища да се назначават от кметовете, вместо от регионалните инспекторати.

- Това е старо искане на общините и ако сега им се каже - да, вие ще назначавате директорите, ще настане голяма радост. Но трябва да се търси баланс. Кметовете са изборни, в някои случаи - например Велинград, те се смениха за кратък период три пъти. За да се избегнат подобни проблеми, обмисляме да въведем мандатност и минимални стандарти за заемане на длъжността директор. Те може да се покриват чрез полагане на национални изпити за директорска правоспособност от всеки учител, който пожелае. Тогава няма никаква пречка тези хора, които вече са сертифицирани, да бъдат назначени при евентуален конкурс с активното участие на местната власт.

- Да, но всички училища вече се сдобиха с директори, конкурсите приключиха тази година. Как ще приложите тези идеи?

- Както променихме конституцията по отношение на ръководителите на магистратури. Тогава дадохме срок, в който изтичат заварените положения. Ако има обществено съгласие, това може да стане сравнително лесно. Ние не сме против това един човек цял живот да бъде директор. Но нека да е ясно, че на всеки 5 години например някой ще оспорва твоето място, това действа много стимулиращо.

- Тоест ако се въведе този принцип, ще се въведе за всички училища, а не просто за новоосвободени места?

- Моето лично виждане е, че това правило би трябвало да е общо. Дали ще изтече мандатът на заварените на длъжността за 6 месеца или 5 години, е второстепенен въпрос.

- Заявихте, че от 2007 ще се опитате да въведете диференцирано заплащане на учителите. На какви критерии ще стъпи то?

- Ние ще изработим предварителен модел, който ще предложим на социалните партньори, на гражданския сектор, на политическите сили. Едва след като го обсъдим, ще бъдем в състояние да кажем как точно ще изглежда тази система. Тук мога да споделя моето предварително виждане. На първо място върху възнаграждението на учителя трябва да влияят резултатите на децата. Този, който ги подготвя за национални състезания и олимпиади, трябва да бъде стимулиран. Като критерий може да се използва и броят на децата, продължаващи образованието си в университети. Същевременно ние си даваме сметка, че децата не са еднакви. В едно училище, в което преобладават деца с различен майчин език от българския, надали можем да очакваме големи резултати по литература, например. Има и други проблемни училища. Можем да компенсираме това чрез бонификация за работа с такива деца. Може да въведем и критерии, които не се отнасят до конкретни резултати, а по-скоро до опита да се достигне до такъв резултат. Дори и едно училище да няма първенци на олимпиади, може да има кръжок по рисуване или духова музика. С други думи идеята не е да накажем учителите в малките училища за сметка на тези в елитните, а всеки да може да покаже себе си. При всички случаи тази система трябва да води и до финансови бонуси за училището. Носейки точки за себе си, учителят следва да носи точки и за училището.

- Представената от вас 10-годишна стратегия предвижда основно образование до 7-и клас и задължително обучение до 10-и клас. Възможно ли е да се постигне това без сериозни промени в учебниците?

- Ако подтекстът на въпроса е дали ние смятаме да компресираме материала така, че ученото за 8 години да се побере в 7, отговорът е не. Веднъж завинаги тенденцията да смъкваме материал от по-горните в по-долните класове трябва да спре.

- Как ще стимулирате децата, които и в момента имат възможност да продължат образованието си, но не го правят, да учат задължително до 10-и клас?

- Предполага се, че една част от тези деца не виждат близката перспектива. Ако детето ще продължи да учи след 8 клас, в момента трябва да продължи поне още 4 години. Перспективата от 2 години и получаване на следваща диплома след края на 10 клас е един шанс. Тези деца и в момента ги няма в системата.

- Този нов модел се предлага за петокласниците догодина. Няма ли въвеждането му да отложи матурите до 2014 г., когато те ще са в 12 клас?

- Не виждам фатална връзка между завършването на основно образование в 7 клас и провеждането на зрелостни изпити. Но виждам друга връзка - между провеждането на матурите и повсеместното въвеждане на тестове в училищата от догодина. И за тази година матурите са подготвени в тестова форма. Опитът показва, че при малко практика с тестовете нашите деца бързо се ориентират. Проблемът е, че се правят твърде много доморасли експерименти с тестовете и децата получават превратна представа какво значи тест. Много тестове по света обхващат както въпроси с фиксирани отговори, така и със свободни, някои от тях обхващат цели текстови форми. Ние трябва да установим формата на теста - колко и какви типове въпроси ще съдържа, как ще се оценява. След това можем да децентрализираме процеса, така че всеки учител да може да предлага примерни задачи. Мисля, че така ще се появят много по-добри идеи, отколкото ако петима експерти се съберат и ги измислят. Много е важно хората, които са на терена, да участват в разработването и на тестове, и на учебно съдържание, и на учебници.