Преди години даже се възхищавах от Цонев и Бисеров. Те първи имаха куража да се опълчат на Костов и да си платят за гяволъка, като с това си изляха тонове помия отгоре си. Цонев даже още не беше станал лош, а сам, от лоялност и мъжко достойнство си направи харакири и се оттегли. Страшно нещо са медийните клишета, които пропагандата стовари отгоре им. Не ме разбирайте криво-далеч съм от мисълта, че са били „света вода”, но такива бяха синца и като тях има стотици, които сега кротко си преживят покрай вождовете си. Тук случаят е аналогичен. По нататък обаче е интересно. Да речем, че Янко Станев не беше станал нарицателно за клиентела, да речем, че изобщо не сме го чували , или силно се съмняваме в казаното за него и горните.Бил за Стоянов, а сетне отишъл в ДПС. Ми като си бил за Стоянов, сега що не си при него, ами си в управляващите? Били против Костов Цонев и Б-ами що не отидоха в съюз Радикали и сега не са срещу Костов. А Бакърджиев защо не е в ДПС? Защо пък точно ДПС-щото е на власт? Защо тичат на секундата да се присъединят към някой, който обаче задължително е на власт. Това превръща „принципната” им съпротива срещу партийната олигархия в търгашество, принизява жизненоважната за демокрацията диалогичност, фракционност и вътрешнопартиен диалог я до неистов стремеж да си на власт и да точиш келепир. Превръщат се вместо в решението, в част от проблема и работят за неговото партийно институционализиране.
Ако последното твърдение е много важно, а аз твърдя, че то е, бих искал да науча още много неща.
Бисеров и Цонев си отидоха заради отварянето и декапсулирането на СДС. Какви са им вижданията с днешна дата по казуса с отстраняването им? ДПС ли е тяхната „демократична мечта,” локомотивът на България? Аз знам, разбира се, накъде ще сучат-амиии, за съжаление, само чрез властта човек може да реализира вижданията си; искаме да работим за България, да бъдем полезни, да си предадем опита, та да стане на секундата Евро-държава.. и прочие...
Аве кажете ми, аджеба, с една дума-
Келепир или идеали?Защо никой в БСП, несъгласен с линията, не отиде в СДС, примерно, или при Костов.
Дори и в НДСВ. Там такова нещо няма, дори и когато не бяха на власт. След първичното роене и инжектиране на червена кръв в дясно и центъра, процесът спря. Не говорим за дребни муджахидини-говорим за лидери. Не говорим дори за Елеонора Николова, изровила света да влезе в Партията, когато това носеше напредък-все още има твърде много хора, помнещи речите й като партиен секретар. Но я си представете Милко Багдасаров да отиде при Доган? Или Жан, или Премянов? Как си я представяте тая?
Дисциплина?-Нееее.
На 43конгрес на БСП през 98ма докладът на Първанов беше посрещнат с гробно мълчание: сигурен знак, че предстоят големи драми съгласно с така наречената “конгресна психология”. И те започнаха да се сбъдват: соченият вече за кандидат-лидер Румен Овчаров заяви с убийствена лаконичност в кулоарите, че докладът е абсолютно слаб.
Все пак нещата изглеждаха “под контрол” до втория ден, когато конгресът освирка и изгони с дюдюкания главния редактор на “Дума” Стефан Продев в мига, в който обяви Жан Виденов за главен враг на червения всекидневник. От всички доноси срещу вестника най-долни били мемоарите “Отвъд политическия театър” на Виденов, каза Продев. И се зарече, че негова последна публикация в соцоргана ще бъде изказването, което делегатите не му позволили да прочете до края.
Жан Виденов бе посрещнат и изпратен с бурни овации. Екипът на Първанов бил виновен за предателството от 4 февруари, каза експремиерът. И още: не се срамувал от думите комунизъм и неокомунизъм, също посрещнати с ръкопляскания. БСП да се оттегли от декларацията за национално съгласие и да запише в решение на конгреса, че никога повече няма да сдава властта, призова Виденов.
Става ли лесно полицай бандит? А обратното? Въпроси, въпроси..
