След осем поредни отлагания днес в Шумен трябва да продължи делото за смъртта на 24-годишния български студент в Сорбоната Мартин Борилски. И макар че френските криминалисти бързо разкриха евентуалните извършители, едва ли процесът ще приключи скоро.

На подсъдимата скамейка в Шуменския окръжен съд застават Георги Желязков и Стоян Стоичков-Барона - приятели и съученици на убития Мартин от езиковата гимназия във Варна. Петокурсникът в Сорбоната бе намерен мъртъв на 20 юли 2000 г. в апартамент №157 на ул. "Льокурб" 74 в Париж. При анализа на следите от местопрестъплението, заключението и на френски, и на български експерти е, че възможността ДНК-профилът да е на друг, а не на Георги е 1:15 037 000 000 000, а за Барона - 1:236 400 000 000.



Практически не е възможно други да са оставили следите



Първи на мястото на убийството пристигнали пожарникарите и френските приятели на Мартин - Каролин Тексие и Алексис Грамбла. Те се притеснили, че той два дни не отговаря на мобилния си телефон и на изпратените sms-и, затова се обадили в полицията.

В дома му заварили смразяваща картина. Мъртвият Мартин лежал по очи върху спалнята. Ръцете му били вързани на гърба, с ръкавите на собствения му пуловер "Валентино". Младежът бил облечен в костюм с вратовръзка.

Сам отворил на убийците, явно ги е познавал. Те действали припряно и неразумно, като хора, които не са чели и криминални романи.

Парижките съдебни лекари преброили по тялото



93 удара с нож за рязане на хартия



Борилски се е отбранявал с ръце, преди да го вържат. Хващал ножа с длани. Смъртта му е настъпила от кръвоизлив, пише в съдебната експертиза.

Материалите по делото са вече 60 тома. Но отговор какви са мотивите за убийството още няма. Подсъдимите не са отронили дума в съдебната зала. Никога не са признавали, че са извършители. Мълчали и пред френските криминалисти.

Георги е дребен, почти хилав, зеленоок, сега е на 26 г. Учи право във Варненския свободен университет. Когато е станало убийството, бил на 21 г. Стоян е едър, светлокос, с една година по-малък от Георги. Следва навигация във ВМЕИ-Варна. Досега на подсъдимата скамейка и двамата се явяваха, облечени в елегантни костюми. Гледат спокойно.



Георги и убитият Мартин били приятели от френската гимназия



През 1999 г. Георги заминал да учи в Париж, където вече бил Мартин още от 1995 г. Не са имали конфликти, заяви пред съда майката на убитото момче Иванка Въчева. Мартин дори взел бележка от бащата на Георги, че при него е изкарал задължителния юридически стаж.

Мартин бил амбициозен и успешен студент. Завършил семестриално, чакала го юридическа кариера. Говорел безупречно френски, английски и руски. Дни преди да бъде убит, вече имал подписан договор с американска адвокатска кантора с офис в Париж. Месечната му заплата била $4000, след половин година ставала $10 000, каза пред съда майка му.

Според една от версиите за вероятните мотиви за убийството, Борилски бил притискан да се включи в група за фалшифициране на кредитни карти и паспорти.



Заплашил двамата, че ще ги издаде на френската полиция,



затова му затворили устата завинаги. Другата версия е, че е убит заради пари. Убийците го изтезавали за кода на кредитната му карта.

По-късно въпросната карта е намерена у Георги. Според един от свидетелите Мартин знаел, че двамата обвиняеми имат финансови проблеми. Те взели около 12-20 хил. франка (2-3 хил. евро) от друг техен колега Ивайло Ганчев. После искали в замяна на дълга си да му предоставят фалшиви документи, вероятно паспорти.

В момента двамата подсъдими са на свобода срещу парична гаранция от по 2000 лв. Френският в."Фигаро" пише на 13 септември 2002 г., че предполагаемите убийци на българския студент "вероятно се радват на тайнствено покровителство в страната си". Според "Фигаро" френските криминалисти тръгнали по следата на убийството и тя ги отвела на 2500 км от Париж, на брега на Черно море. "Противно на техните очаквания, вместо да сложат белезници на предполагаемия убиец, той е пуснат. Те се питат каква е тайната роля, която би играл бащата на заподозрения, който е магистрат", заключава вестникът.

Делото за убийството, станало преди 5 години в Париж, се гледа в Шумен. Двамата са задържани в България и според нашите закони не могат да бъдат екстрадирани. Трябва да бъдат съдени тук.



Варненските магистрати обаче си направиха отвод,



защото Борислав Желязков, бащата на Георги, е един от най-известните адвокати във Варна и бивш зам.-шеф на следствието. Така процесът бе поет от шуменските магистрати.

Обвинителният акт е изготвен от Софийската градска прокуратура. Обвинител в Шумен е окръжният прокурор Павел Иванов. Мегаделото се води от 7-членен състав, начело с председателката на окръжния съд Нели Батанова. Обвинението е най-тежкото по нашите закони - за убийство, извършено по особено жесток и мъчителен за жертвата начин. Ако двамата подсъдими бъдат признати за виновни, ги чакат 15-20 г. затвор или доживотен без право на замяна. Срещу Георги има и обвинение за съставяне на документ с невярно съдържание, а срещу Барона - че е преминал границата на страната без разрешение.

Бащата на Георги е наел двама опитни защитници. Единият е топадвокатът по наказателни дела Георги Гатев, който сега защитава и нашите медици в Либия. 55-годишната майка на Мартин се конституира като частен обвинител и поиска 400 000 лева кръвнина за смъртта на сина си.



Следствието е водено от парижки криминалисти



и според магистрати е ювелирно. Въпреки това досега делото се отлага 7-8 пъти - предимно поради неизпълнени съдебни поръчки от френска страна. Въпреки че шуменските магистрати решиха, че всички доказателства на френските криминалисти са годни и за нашия съд, защитата на двамата обвиняеми оспори, защото противоречало на българския НПК.

Затова и делото, образувано през август 2003 г., боксува. Българската страна поема разноските на френските свидетели и експерти, но засега никой не се е засилил да идва. А и свидетелите българи са разпилени по света и техният разпит трябва да става пак по делегация. Общо 60 са призованите свидетели от Франция и от България, досега са разпитани малко над половината.





-------------------------



Следите

Предполагаемите убийци са действали или нагло, или лекомислено. Около 20 ч. на 18 юли съседка от етажа Мари Бори чула шум от жилището на Борилски и излязла. Видяла висок мъж да върви към асансьора, а след него да подтичква дребно момче, което хукнало по стълбите. Това описание прилича на двойката подсъдими. Барона е по-висок и по-едър.

Желязков и Стоичков попаднали сред заподозрените поради безразборните телефонни разговори, които водили в деня на убийството, разказа братът на жертвата Камен Борилски. От един и същ уличен телефон в Париж многократно набирали номера на жертвата, звънили на лелята на Георги в Монпелие и на домашния телефон на баща му във Варна.

След касапницата влезли в банята и се изкъпали. Желязков оставил там панталона си, който е малък номер, и си тръгнал с този на Борилски. Взел го от гардероба. По-късно панталонът е намерен във Варна. Може би най-фаталната грешка е, че прибрали купения наскоро мобилен телефон на жертвата. Сменили СИМ-картата и по целия път звъняли от него, без да подозират, че и тези обаждания могат да се идентифицират. Железните улики за французите обаче се оказали ДНК-експертизите.

Във влака на път за Монпелие, към лелята на Георги Желязков, подсъдимите допуснали още по-нелепа грешка. Качили се без билет и били глобени. Това било документирано, а покрай разправията кондукторите имали и достатъчно време да запомнят лицата им. Така френската полиция бързо стигнала до заподозрените и ги задържала. По тях имало биологични следи от жертвата - кръв и кожа под ноктите. ДНК-профилите, правени във Франция и в България, напълно съвпадат.