Несправедливостта не всякога е свързана

с някакво действие - често тя се състои

именно в бездействие.

Марк Аврелий, "Мисли"



Преди дни държавните ни люде изневиделица извадиха заека от цилиндъра: процесът в Либия срещу родните медици бил, видите ли, политически. Онова, което и международните правозащитни организации, и водещи медицински експерти, и милиони простосмъртни по света и у нас, и либийските палачи дори знаеха още от самото начало на процеса, бащите на нацията ни осъзнаха чак сега. Години наред функционерите от първата фаланга на три последователни кабинета се надпреварваха да ни уверяват, че либийският съд е независим.

Независимо, г-н Станков, г-н Паси и компания, е Британското дружество на пчеларите любители, не и съдът в Бенгази. Той е цял-целеничък окован в зависимости, впримчен в желязната хватка на един едноличен деспотизъм. Ако в Либия има един-единствен независим човек, той е не съдия, а полковник - всички останали - от министъра до просяка - са изцяло зависими от него и ексцентричните му капризи. Сервилно провъзгласявайки един марионетен съд за независим, нашите политици не помагат на подсъдимите - вредят им. За подобен комплимент полковникът душа дава - особено когато то идва от външния свят. След като и родината на жертвите счита либийския съд за независим, значи Либия е правова държава. От което пък следва, че нашите сънародници са съдени и осъдени справедливо: несправедливо съдят само зависимите съдилища - не и независимите. Е, за какво воюваме тогава? Да искаш отмяната на една справедлива присъда, значи да служиш на една несправедлива кауза. Ето как стъпка по стъпка нещата се преобърнаха с главата надолу, ето защо пътят към ада е постлан с добри намерения.

В които аз ни най-малко не се съмнявам. Съмнявам се само в готовността на бащите на нацията да пожертват собствения си рахатлък в защита на един чужд живот. От самото начало на процеса та чак до ден-днешен те неуморно препоръчваха тихата дипломация. Която се оказа толкова тиха, че по-скоро на несъществуваща заприлича. На невинните жертви на либийския терор тази тактика не помогна - смея да твърдя, че тя дори окуражи палачите в наглостта им. За нашите държавници обаче тихата дипломация имаше едно безценно преимущество: тя обезпечаваше мандат след мандат ведомственото им спокойствие, правеше ги неуязвими за общественото мнение, импрегнираше ги срещу неудобни въпроси, поставящи на изпитание моралните им и професионални (а в политиката едното би трябвало да значи другото) качества. Къде-къде по-безопасно, по-изгодно за кариерата ти е да уверяваш сънародниците си, че безшумно и невидимо воюваш за тяхното благо, отколкото да тръгнеш на открита конфронтация с един самозабравил се тиранин. Този гладък път избраха и нашите министри и дипломати. Чак тези дни, след като най-после темата напусна България, за да се превърне в международен проблем; след като и Вашингтон, и Брюксел открито подкрепиха подсъдимите; след като дори в Либия възникнаха съмнения в тяхната вина и след като стана ясно като ден, че невинността на невинния не може да бъде убедително защитена без разобличаване вината на палача, родният политически елит надигна глас. Ако това беше станало преди 5-6 години, днес съдбата на нашите сънародници щеше да бъде различна.

Поне едно близкото ни тоталитарно минало трябваше да подскаже на новоизлюпените демократи: справедливост от деспот не се дава - взема се. Не, не зова на оръжие. Говоря за политически и морален натиск, за открита и честна конфронтация със злото, за онази публичност и гласност, за онзи безкомпромисен обществен диалог, който така и не се състоя. Само защото собствениците на държавната власт царуват не в името на правата и свободите на избирателите си, а в името на собственото си благополучие. Еднопартийната диктатура напусна земята ни, но номенклатурният, кастовият манталитет, който тя създаде и култивира, се съхрани непокътнат. И според който не държавникът служи на държавата, сиреч на всички нас, а обратното. Подобна държавна администрация е не защитник на гражданите - заплаха за тях е. И драмата на нашите сънародници в Бенгази илюстрира това печално обстоятелство.