- Г-н посланик, защо българската съдебна система и нейната реформа е толкова важна за САЩ? Очевидно е, че това е една от областите, в които нашата страна получава най-голяма методическа, техническа и финансова помощ от американското правителство...

- Безспорно вярно. Това е областта, в която насочваме приоритетно нашите усилия. Причината се крие в обстоятелството, че разделението на властите и наличието на система за взаимен контрол е сърцевината на демокрацията. И точно наличието на ефикасно работещи съдилища - прозрачни и отговорни, е гаранция за това. Този род помощ предлагаме на много страни в преход именно защото е от решаващо значение.

- Остава една година за работа по програмите и на Инициативата за укрепване на съдебната система и на Проекта за реформа в търговското право, след което финансирането им ще бъде прекратено. Те определено успяха да се утвърдят в България и са авторитетни и сред магистратите, и в медиите, и в неправителствения сектор. По тях работят или са обучени хиляди българи. Може ли да се направят вече някакви изводи от досегашната дейност, да се дадат примери за успешни практики и постижения?

- От наша гледна точка и двете програми постигнаха изключителни успехи и смятам, че представителите на българската съдебна власт подкрепят това мнение. По първата програма - Инициативата за укрепване на съдебната система, в тясно партньорство сме с 32 от съдилищата в България. Като успешни съдебни практики можем да споменем системата за разпределяне на делата по произволен принцип, което ограничава корупцията. И също така изграждането на информационни центрове за обществеността, което пък подобрява достъпа на гражданите до съдилищата.

Естествено в областта на реформата на търговското право основната насоченост е към търговията, към търговската дейност, бизнеса. И ако там трябва да спомена една добра процедура, добра практика, която е въведена, това е фигурата на частните съдебни изпълнители. И ако целта е да се създаде една среда, която да е предвидима, то това е една добра основа, която ще гарантира този род отношения.

- Изчислявали ли сте колко пари на американските данъкоплатци са отишли в помощ на българската съдебна система? И смятате ли, че те са отишли напразно, след като продължава да се твърди, че именно тази област остава проблемна за България?

- В никакъв случай не бих твърдял, че това са средства, които са били разхищавани или са отишли напразно. Точно обратното. И в разговорите ми с много съдии и адвокати ми е казвано, че програмите и проектите, които са осъществявани със средствата на американския данъкоплатец, са сред най-успешните в усилията за реформа в съдебната система. Реформата е процес и изисква много време. Очевидно, че се нуждаем от допълнителни усилия. Но тук мога да посоча един много добър пример - Националния институт по правосъдие. Само за тази година те са обучили над 6000 души, като някои от тези обучаеми са преминали обучение по различни дисциплини.

Не мога да кажа точна цифра на средства, които са използвани за подкрепа на съдебната реформа, но мога да ви кажа, че има предвидени 10 млн. долара за работа през идната година.

- 10 млн. долара по линия само на съдебната реформа?

- По програмите за върховенство на закона, както ги наричаме ние.

- От години има проблем със софтуера на съдебната система. Първоначално бе взет американски, после се реши той да бъде дублиран и се обяви конкурс по линия на Европейския съюз. Според мнозина, ако не се беше случило това, отдавна съдебната власт щеше да има модерна информационна система, включително и за противодействие на престъпността. Запознат ли сте с този въпрос?

- Бях във Велико Търново миналата седмица и там проведох интересен разговор с един съдия именно за системата за деловодство. Този магистрат представлява едно от съдилищата, с които ние работим. Той много подробно ми описа какво представлява системата. Аз не си давах сметка до каква степен благодарение на нея се подобрява ефективността за воденето на делата. В същото време тази система е един вид защита срещу корупционни практики. Съдилищата, които са използвали тази система, са доволни от нея и в тази насока ще работим съвместно с Европейския съюз. Тук няма конкуренция помежду ни. Не трябва да има.

- Ако приемем хипотетично, че членството на България в ЕС бъде отложено с една година. Може ли да се стигне тогава до вариант американското правителство да продължи да финансира например проекти по програмите за съдебна реформа? Известно е, че именно заради приемането на България в ЕС Американската агенция за международно развитие (ААМР) спира програмите си в България.

- Не мисля, че ще се изправим пред този въпрос, защото смятаме, че България би трябвало и ще се присъедини към ЕС в срок. Така или иначе средствата, предвидени за наши програми за утвърждаването на върховенството на закона чрез ААМР, ще продължават да са налични до октомври 2007 г.

- За втори път с помощта на американското правителство се провежда национална конференция на българските съдии. Безспорно е, че това се превръща в една добра практика. Но какво е вашето мнение за българския съд?

- На първо място трябва да кажа, че се гордея, че американското посолство и ААМР имат такова сериозно участие в организирането на тези конференции. Те осигуряват един форум, на който българските съдии, магистратите да могат да говорят за общата цел, която преследват. Решенията, които постановяват съдиите в различните съдилища, са противоречиви - в смисъл, че винаги едната или другата страна няма да бъдат доволни от постановеното решение. От друга страна, е опасно, когато се съсредоточи вниманието само върху конкретно постановено решение и съответно изводите за него се разпрострат върху цялата съдебна система. Също толкова важно е да се вгледаме и да подложим на оценка онези компоненти от производството, които са свързани със съдебната власт. Да вземем за пример работата на Националния институт по правосъдието и обучението, който той предлага. Също така усърдието, с което осъществяват своята дейност т. нар. съдилища-образци или модели, загрижеността, изразена от Съюза на съдиите в България.

Престъпността и корупцията в България остават на едно сериозно равнище, но това, което е много по-важно, което чухме от много от докладчиците на конференцията - че този факт се отчита, осъзнат е. И освен това е заявена политическа воля да се води борба с тези явления.

- В тази връзка как ще коментирате т. нар. роднински назначения в съдебната система? Проблем, придобил особена публичност през последните седмици и дни...

- Мисля, че важното в този случай е, че е провокиран обществен диалог. Също така критиките, които са направени, са публични и лицата, които са подложени на критика, отговориха в публичното пространство. И че този въпрос се обсъжда както в съсловните среди, така и в обществото.

- С какво САЩ могат да помогнат на България за членството й в ЕС? Много хора се питат защо Америка помага за това на страната ни. Ето, дори организираната с американско съдействие съдийска конференция имаше за тема "Напредъкът на съдебната реформа: важни стъпки за присъединяването към ЕС"...

- Определено това не става очевидно за хората веднага. Но в наш интерес - съобразно американските интереси - е България да се превърне в силен, стабилен и благоденстващ партньор в най-висока степен. ЕС, страните от ЕС са най-големите ни търговски партньори. И поддържаме много добри взаимоотношения - както двустранни, така и многостранни с държавите-членки на ЕС. Когато България се присъедини към този съюз, това ще укрепи не само българската страна, но и българо-американските отношения.

- Наскоро казахте, че американските инвеститори имат шест очаквания. Споделихте, че първото от тях е "ефикасна и прозрачна съдебна система". Заявихте и че всички искат да видят престъпниците вън от бизнеса и вътре в затвора. Можете ли да бъдете по-конкретен? Някак общо се говори за това...

- Мислим, че не можем да бъдем по-конкретни от това да кажем, че лицата, които са замесени в престъпна дейност, трябва да бъдат поставени зад решетките. Това, на което искам да обърна внимание е, че чуждестранните инвеститори няма да навлязат в една страна, в която правилата не се прилагат справедливо и равнопоставено спрямо всички. Високата престъпност и високата корупция означават повече разходи за инвеститора, защото той трябва да си осигури защита срещу тази престъпност и корупция. И колкото те са повече, толкова по-висок е рискът за съответния инвеститор, толкова по-малка е вероятността и той да поеме този риск.

- Вашите предшественици смятаха, че основният проблем на българската съдебна система е досъдебното производство. Това е казвано и от Еврокомисията. Какво е вашето мнение? Какъв е коментарът ви на контрапозицията на прокуратурата и МВР, че в никакъв случай криминогенната обстановка в България не се различава от тази в западните демокрации и че самите те работят ефективно?

- Въпросите на престъпността и корупцията не попадат в обхвата само на една-единствена институция или един-единствен процес. Всяка от институциите, заети с правоохранителна и правораздавателна дейност, трябва много внимателно да анализират своите действия, процедури и ред, за да са сигурни, че осигуряват прозрачност, справедливост и отчетността.

- В България предстои избор на нов главен прокурор. ЕС смята, че това ще е много важен и знаков избор. Така ли е и според вас? Какъв трябва да е новият български главен прокурор?

- Смятам, че самата процедура, по която ще бъде направен подборът, и самият избор като такъв ще бъдат изключително важни за вас. От жизненоважно значение е новоизбраният главен прокурор да бъде професионално компетентен, да притежава опит и в същото време да бъде човек с изключително неопетнено достойнство и чест. Много внимателно се вслушах в изказването на председателя на Върховния касационен съд г-н Григоров по време на съдийската конференция. Той изреди качествата, които според него и неговия съд би трябвало да притежава главният прокурор. До голяма степен съм съгласен с него.

- На 10 октомври т. г. в лекцията си пред Атлантическия клуб казахте, че "българите са възмутени и отвратени от провала на борбата с организираната престъпност и с корупцията". Самият вие станахте обект на престъпно посегателство, и то от служители на реда, които взеха вашия мобилен телефон. Какво според вас е нивото на престъпността и на организираната й част?

- Степента на престъпност и корупция остава проблем за страната. Това е нещо, което не го казвам само аз, отразено е и в пресата, отразено и в мнението на българите, с които разговарям - от продавачите до съдиите. Може би проблемът се корени в един определен манталитет, нагласа, която предполага търпимост към корупцията. Това трябва да се промени. Трябва да има нулева толерантност и към корупцията, и към престъпността. Това трябва да е основната цел, към която да са насочени вашите усилия. И всички партньорски операции, провеждани от нашите правоохранителни органи и българските им колеги, имат за цел постигането именно на това.

- Какво е мнението ви за акцията "Респект" на МВР?

- След убийството на Емил Кюлев наистина българското общество беше шокирано, беше шокирана политическата класа, бяха шокирани и правоохранителните органи. Смятам, че такива начинания като операция "Респект" са добро начало, но решаващо тук е това да бъде последвано от други действия. Трябва да сложим край на възможността престъпниците да действат ненаказано, на светло и да правят това, което желаят и когато пожелаят.

- Доколко България е важна за САЩ? Често тя е наричана стратегически партньор, приятел, а в същото време остават много проблеми - например смята се, че американските инвестиции са малко, все още се умува по договореностите за американските бази в България, на няколко пъти дипломатично бе поискана повече прозрачност при сделките по модернизацията на армията...

- България е важна за САЩ, защото в света, в който живеем днес, Америка се нуждае от силни партньори и съюзници. Ние се нуждаем от съюзници, които да споделят нашите ценности и нашата обща визия за света, както той трябва да изглежда през XXI век. В България, и в българския народ ние съзираме един партньор, който вярва в демокрацията и откритостта.

Виждаме някой, който за много кратки срокове успя да изгради пазарна икономика. Виждаме една страна, която е готова да изпраща своите военни съединения извън границите си, на места, където е опасно, за да може да гарантира сигурността и стабилността в света и да може да се води борба с тероризма.

Инвестициите, които идват сега в България, включително и тази от 1 млрд. евро на американската компания AES, e допълнително доказателство, че не само американското правителство и политическите фигури в САЩ, но и водещи компании съзират големи възможности в България.

- Вие сте един от най-големите специалисти по Русия и Източна Европа. Били сте в Съвета по национална сигурност, където сте отговаряли за Русия, Украйна и Евразия. Смятате ли, че има някакво напрежение, сблъсък на стратегически интереси между САЩ и Русия относно България?

- Не смятам, че трябва да се правят такива уравнения, в които по-тесните връзки между САЩ и България да са в ущърб на отношенията с която и да е друга страна. Мисля, че всичко това е наслагване, наследство от времената на Студената война. Крайният резултат от това е равен на нула.

В този въпрос прозира и другият ви въпрос: защо САЩ подкрепят членството ви в ЕС, като може да се направи съждението, че членството на България в ЕС по някакъв начин накърнява българо-американските отношения? И в същата посока може да очертаем и тази нагласа, според която някакъв вид споразумение между България и САЩ и даването на право на достъп на САЩ до военни бази в България би се отразило на българо-руските отношения. Това не е така, то не може да бъде така и определено не това е посоката.

Предизвикателствата, пред които ние сме изправени през XXI век, идват отдругаде. Те не идват от Русия, от ЕС, от България. Те идват от международния тероризъм, от глобално разпространяващите се заболявания, те идват от бедността и липсата на демокрация.

- Няма как да не ви питам за американските бази. Всякакви митове се родиха вече. Ще ги има ли, кога и какво ще представляват? Напрежението нарасна, след като САЩ подписаха вече споразумение с Румъния за такива бази...

- Няколко думи за митовете. Първият мит е, че това са американски бази. Това не са американски бази. Това са български бази и ще си останат български бази, над които ще се вее българското знаме и командващите ще бъдат българи. А пък американските военни части, които ще пристигат тук, ще идват на ротационен принцип, ще бъдат малобройни, в никакъв случай няма да са с мащабите на онези военни формирования, които бяха разположени преди време в Западна Европа.

Вторият мит е свързан с допускането, че подписването на споразумението с Румъния означава, че България изостава или пропуска нещо. Това също е невярно. Преговорите с двете страни започнаха в различно време и се движат с различна скорост по различни причини.

Както каза министър Близнаков, както и ние сме казвали, няма никакви принципни проблеми по пътя към подписването на такова евентуално споразумение, което се надяваме да стане в началото на следващата година. И българските въоръжени сили ще спечелят от това споразумение, то ще е добро за България, защото по този начин армията ще може да подобри своите способности. А американо-българските отношения ще укрепнат.

- Да очакваме ли високопоставено посещение от САЩ - скоро или поне по време на вашия мандат? По правило в България американските държавници идват в края на мандата си - така беше и с бившия президент Бил Клинтън, и с бившия държавен секретар Колин Пауъл... Появи се и въпросът защо България бе заобиколена от настоящия държавен секретар г-жа Кондолиза Райс при обиколката й в Европа. Тя беше и в Румъния, и в Украйна...

- Държавният секретар Райс не прескочи, нито заобиколи България при последното си посещение в Европа. Ние много се надяваме, че ще я посрещнем тук в началото на 2006 г. по време на срещи на НАТО на високо равнище. Така че предвид предстоящите срещи няма нищо необичайно в това, че тя не е посетила България по време на сегашното си пътуване в Европа.

- Правилно ли ви разбрах, че в началото на 2006 г. държавният секретар на САЩ ще е в България?

- Надяваме се.

- Не мога да пропусна да ви попитам за българските медици в Либия - българското общество знае, че САЩ правят всичко възможно за тяхното освобождаване. По ваше мнение какво можем да очакваме?

- САЩ, ЕС, България и Либия от доста време вече обсъждат този въпрос. Напоследък - интензивно. Нашата позиция остава неизменна. Ние сме дълбоко убедени, че българските сестри са невинни по обвинението, че съзнателно са заразили либийските деца.

Това беше препотвърдено наскоро и от специалист в областта на СПИН, който е и Нобелов лауреат. Така че ние се надяваме, че ще намерим начин да подпомогнем тези либийски деца и техните семейства, които несъмнено страдат много, и ние изпитваме съчувствие към тях. Но това е един въпрос, който е различен от съдбата на медицинските сестри, които са невинни и трябва да се завърнат при своите семейства.

- Има ли какво да потвърждава или да отрича България по скандала около т. нар. тайни прелитания и кацания на самолети на ЦРУ из Европа?

- Нашата утвърдена политика е да не се правят каквито е да е коментари по въпроси, които имат някакво отношение към разузнавателна дейност. Така че нищо не мога да отговаря. Нямам коментар.

- През 1986-1987 г. сте били в България, отново като дипломат. Може ли с три думи да кажете каква е сега България в сравнение с тогава?

- По-светла, по-добра, по-приятелска.