Студ скова моя краен квартал. На сутринта улиците в моя краен квартал не бяха замръзнали и колите се движеха спокойно, защото кметът беше накарал "Волф" и "Дитц", или който там взима пари за това, да наръси сол предварително. Семпла хрумка, но на място. На Софиянски цели три мандата не му идваше наум да го направи. А в средата на мандатите, точно когато снегът беше блокирал София, той безгрижно караше ски в Чехия. Вместо да прави слаломи, Борисов, както бодро рапортува общинският пресцентър, почерпил опит от полицейския такъв, лично наблюдавал нощното чистене на улиците. Точно както лично ловеше лошите в предишното си амплоа. На някои може да им се струва като преиграване, но факт е, че върши работа. Почти съм сигурна, че ако цяла зима така я караме, ако боклукът този път успее да си намери място и ако се предоговори безобразната концесия за водата, Бойко Борисов вече ще разполага с летящ старт за президентските избори. А изборите се задават и никой друг нов играч не се вижда да тренира на терена.

Кметът естествено също не дава признаци да се интересува от предстоящия вот. Но да не забравяме, че този тип поведение - неглижиране на политиката - си е



запазена марка на генерала



Просто в последния момент той въздъхва, вдига ръце и "се предава" пред напора на народната любов, която изисква от него определена политическа мисия. Така беше и с парламентарните избори, и с кметските.

Останал без конкуренция, генералът може да си позволи да пофлиртува с идеята дали да се кандидатира, да се мръщи на директния въпрос дали ще се бори за президент, да се чумери, щом го закачат за политика, и грубо да отсича, че има по-важна работа от взимане-даване с партиите. Това може да не се харесва на журналистите, но много допада на избирателите. Задачата на Борисов оттук насетне е проста. Не е нужно да се захваща с големи проекти - те обикновено носят само неприятности. Трябват му един тон сол, асфалт за запълване на дупките и лош поглед - какъвто той владее, - когато се отвори дума за харченето на данъците на столичани или за партийни функционери, които се пенсионират в бордовете на общинските фирми.

Дори и да не се погоди с общинския съвет, това няма да обезпокои столичани. Те са свикнали да мислят, че общинарите са си далавераджии, неминали през мажоритарни избори партийни фигуранти, които скришно делят печалбите. Ако продължава така, предупрежденията на партийните централи - колко е опасно залитането на гражданите по обещаната твърда ръка и как се отдалечаваме от традиционната политическа система, - ще си останат обикновен оплаквачески брътвеж на победения.



Пътят на кмета към по-висока кариера



изглежда вече гладък, ако, разбира се, въобще реши да се кандидатира. Е, някои предричат, че Борисов ще използва потенциала си само да направи партия и ще се бори за парламентарните, а не президентските избори. Но други казват, че егото на генерала е твърде силно и нищо няма да го удовлетвори така, както креслото на "Дондуков" 2. В неговата категория ("скаран с партиите боец-единак срещу неправдите") засега е само Волен Сидеров, но има ли някой, който сериозно да мисли, че бившият журналист има шансове срещу бившия полицай? Нека само изчислим кого биха предпочели турците и циганите, а те винаги гласуват масово.

От другите сериозни потенциални кандидатури една вече отпадна. Петър Стоянов не се хвана на идеята на Надежда Михайлова и отказа да участва пак за президент. Десните няма да успеят да излъчат общ състезател, каквото и да говорят. Остават Сакскобургготски и Първанов.

Редно е БСП да подкрепи кандидата на НДСВ за президент, най-малкото с оглед на елементарния баланс в политиката, опипа почвата наскоро Даниел Вълчев. Още не било сигурно, че Сакскобургготски ще е този кандидат, но от него, Вълчев, бликаше надежда, че бившият премиер ще склони. Наистина най-естественият ход на царя е да завърши политическата си кариера като президент, щом не може да бъде монарх. Той друго и не иска от десетина години насам. Но сега за разлика от тогава шансовете му са силно намалели. Премиерстването по нашите географски ширини носи повече негативи от всеки компромат, пък нека, който иска, да разправя, че предишното правителство било твърде успешно. Минал веднъж през висшата държавна власт, Симеон стана някак твърде обикновен политик за хилядите, които някога попиваха с обожание обещанията му. За него даже вече не се говори като за "царя". Той стана съвсем бивш, когато пелените му влязоха в Историческия музей. Моментът отшумя и



прословутата му харизма е със затихващи функции



Е, вярно, той сега е нещо като скрития Ришельо в новата власт, който от "Врана" балансира правителството и дърпа юздите на Станишев, но това го прави един от всички останали омърсени с политика мъже. Той е просто "бивш".

За да се пребори за президент, Сакскобургготски трябва да направи нещо наистина значимо, което отново да го издигне във върха на рейтингите. Например лично да освободи медицинските сестри в Либия. Нищо по-малко. А на това едва ли някой е способен.

Бойко Борисов е другата причина кандидатурата на бившия премиер да изглежда нестабилна. Колкото и да се обяснява публично във вярност на царя, генералът отдавна го е задминал. Той е деен - било като полицай, било като кмет, решава въпросите на момента, докато Симеон е в поредното си мълчаливо изгнание от политиката. Защо избирателите на НДСВ да предпочетат пасивния Сакскобургготски пред активния Борисов? Даже е редно след толкова години вярна служба на генерала бившият премиер благородно да му даде едно рамо за бъдещата кариера. Вярно, че в централата на жълтите гледат все още лекомислено на генерала и сякаш си затварят очите пред възхода му, което е голяма грешка. Те вече веднъж с лека ръка пожертваха връзката му с царя, като не го подкрепиха за кметските избори. Това на практика развърза ръцете на Борисов и му даде възможност да се отрече от партийното начало. Той отдавна е самостоятелен играч, а се знае, че освен кметския вот президентският също ще е напълно мажоритарен.

Най-сериозното препятствие пред генерала е настоящият президент. Наивна е тезата, намекната от Вълчев, че не е редно цялата власт да отиде в БСП, затова нека президентът да бъде друг, да речем, най-добре жълт. Такива тънки сметки хората рядко си правят, когато пускат бюлетини. Колкото до мажоритарното начало, Първанов вече не се отъждествява толкова с БСП, както в състезанието за първия мандат. Партийната подкрепа няма голямо значение, той също е в челото на рейтинговата класация, както и Борисов. Първанов показа, че се чувства комфортно като държавен глава, който няма нищо против да повтори мандата. Въпросът е дали избирателите ще успеят да го заменят в представите си със строгия, но справедлив генерал.

Ако наистина се стигне до такъв двубой догодина, той обещава големи зрелища. Засега Първанов стои много добре на "Дондуков" 2, но пък Борисов има време да покаже какво може като управленец. Позицията на генерала е дори по-добра, защото като кмет има възможност да свърши доста работа и да спечели точки пред сегашния президент, чиито функции, както знаем, са предимно формални. Ако пък Борисов успее да спечели симпатиите и на осиротелите десни, вече ще има големи предимства пред Първанов.

Доскоро най-значимата пречка пред втория мандат на държавния глава беше Сакскобургготски. Дали с рокадата при конкуренцията състезанието ще стане по-лесно?