В годините на прехода гоцеделчевското село Корница се превърна в лакмус за случващото се в ДПС и в критерий за състоянието на т.нар. български етнически модел. Селото дължи своята слава на трагичните събития, станали на 28 март 1973 г. Тогава народната милиция разпръсква мирен протест срещу смяната на имената на местните българомохамедани с помощта на армията. В резултат 5-ма са убити, 105 са ранени, 60 семейства са разселени из България, а 10 от водачите на бунта са осъдени на общо 97 години затвор. Според версията на тогавашната власт обаче в Корница местните хора са свалили българското знаме и са издигнали турско и до кървавите размирици се е стигнало след неколкократни опити за мирно потушаване на бунта.

Години наред ръководството на ДПС не пропускаше да отбележи тези събития с внушителни митинги. Те намираха своето естествено продължение в празнуването на рождения ден на Ахмед Доган на 29 март, тъй като лидерът на ДПС почти не пропускаше случай да посети Корница по това време. През 2001 г. именно оттук Доган започна предизборната си кампания с крилатата фраза, че



хлябът е по-ценен от мира



и искането Европа да плати стабилността в България чрез инвестиции в смесените райони. Всичко обаче се промени на 180 градуса, когато ДПС подкрепи Георги Първанов за президент в края на 2001 г. През март 2002 г. годишнината бе отбелязана със скромна молитва в джамията. На следващата година пак имаше митинг, на който тогавашният зам.-областен на Пазарджик Реджеп Моллаахмед заяви, че турският трябва да е официален и християните трябва да се изселят от Родопите.

На историческия площад в с. Корница тези дни могат да се чуят различни коментари за последната публична изява на Ахмед Доган - на конгреса на БСП, когато той завърши приветствието си с "другарки и другари". Това си е негова лична работа как ще се обърне, може иронично да го е казал, смята възрастен мъж. И той е закачил малко от онова време и така си знае, смее се негов съселянин. И заявява, че би могъл да се обърне с "другарю" само към свой приятел, но не и към непознат човек.

Това, че двамата със Симеон бяха почетни гости на конгреса, е хубаво за България, смята Сайди Кундев. Според него партиите у нас не трябва да се дърпат една друга и да се нападат, а да се съюзяват и да изкарват най-хубавото от себе си. Каквото ще правителство да дойде, България си е закъсала и не може да се оправи лесно, смята Сайди.

Не съм съгласен, че Доган стана ортак с БСП, заявява обаче Шабан - приятел на Сайди. Щом се работи за помирение, аз го одобрявам, но



нямам много доверие на комунистите,



допълва той. Шабан е недоволен, че вече 16 години никой не е потърсил отговорност на хората, заради които преди повече от 30 години са загинали неговите съселяни. Според него един от тях е Йордан Трендафилов, който наскоро е починал и по онова време е бил шеф на МВР- Гоце Делчев. "Като парцали ги влачеха тогава по улиците хората, а кръвта по площада я миеха с маркуч", спомня си Шабан, който също участвал в протеста. И многозначително напомня, че бащата на сегашния премиер някога е бил дясната ръка на Тодор Живков.

Иначе в Корница са, общо взето, доволни от случващото се в селото им за последните 5 години, откакто ДПС е на власт. Хората отбелязват, че селото се благоустроява и става все по-приятно за живеене. Наскоро е завършено асфалтирането на няколко улици, под които е прокарана и канализация. В Корница не могат да се оплачат и от липса на депутатско внимание, тъй като често в селото идва местният народен представител Алиосман Имамов.

За разлика от повечето села у нас в Корница живеят доста млади хора. Необичайна гледка за родната селска действителност са и многото деца, за които има детска градина и основно училище. Младежите в Корница смятат, че нещата у нас лека-полека започват да се оправят и светлината в тунела вече се вижда. "По-бива вече, взеха да се подобряват нещата, работа започна да се намира", смята 19-годишният Рамадан Хаджибекяр. Той се занимава със строителство и в момента си изкарва прехраната в Добринище, където строи хотел. Според Рамадан скоро Добринище ще се превърне във второ Банско, където строежът на хотели придобива вече размерите на епидемия. И други момчета от селото работят като строители в местните курорти, обяснява Рамадан. Той лично е доволен от заплатата, която получава.



Работа има много, зависи от хората дали им се работи,



разсъждава младежът. Въпреки ангажиментите си в строителството обаче Рамадан помага и на родителите си, които се занимават с отглеждането на тютюн. Трудоемката и неблагодарна земеделска култура продължава да бъде единственото препитание на територията на Корница. Освен нея хората отглеждат царевица и картофи, но само за лични нужди. И признават, че ако тютюнопроизводството загине, каквато е тенденцията в световен мащаб, загива и Корница. Защото тук е планина и друго не вирее.

В същия ден, в който бяха пристигнали експерти на "Сокотаб" - Пловдив, в селото хората се притесняваха, че кампанията по изкупуването на тютюна за поредна година закъснява. Недоволството обаче стана още по-голямо, когато разбраха, че средната изкупна цена за килограм вероятно ще е 3 лв. С тези пари не можем да си покрием разходите, още по-малко пък да припечелим нещо, оплака се възрастен мъж, докато си допушваше цигарата. Миналата година завършихме кампанията при 4 лв. за килограм, сега може би пак ще е толкова, отвръща обаче експертът на "Сокотаб". Той напомни, че след това и фонд "Тютюн" дава премия в зависимост от качеството на продукцията. 1 кг тютюн са 50 кутии цигари, което прави около 100 лв., непробиваем е обаче възрастният жител на Корница.

Хем са пенсионери и пак се оплакват, какво да кажем ние, репликира го 56-годишния Шериф Кундев. "Няма с какво да си вземеш хляб. Да вземат мерки управниците, не могат да се подиграват с нас", почти крещейки разсъждава Кундев.



Няма ДПС, няма СДС, всички гледат само да си напълнят джобовете,



смята той. Освен с тютюн Кундев се занимава и с кошери и продава мед, но пак твърди, че доходите му са ниски. По 2-3 хил. лв. вересии има записани в магазините, казва Кундев. Продавач в един от селските магазини обаче заяви, че при него такова нещо няма. Не иска да си признае, защото собственикът му ще го уволни, смята Кундев.

"Волен Сидеров ще ги оправи всичките ни управници", изненадващо заявява 30-годишният Айдар Рунд. Според него лидерът на "Атака" е винаги конкретен и бие в истината. "Ти харесваш ли го, като казва, че не трябва да има турци в България", гневно го апострофира негов възрастен съселянин. "Аз не съм за Сидеров, но той рие корените на далаверата", смята Рунд. Според него Волен се кара с всички останали партии и ги пита непрекъснато защо не изпълняват предизборните си обещания и така защитава бедните хора в България. "Всички партии са една мостра", смята Рунд. Той работи в местната чистота за скромната заплата от 140 лв. Въпреки 30-те си години Айдар все още не е женен. "Ако бях женен, щях да съм в чужбина", заявява той.

Разпаленият политически спор не бе прекъснат дори и при обедната молитва. Гласът на ходжата огласи цялото село чрез говорители, изнесени на минарето на джамията, но това не впечатли никого на площада. Джамията се намира в близост до него. Случайно или не адресът й е ул. "Гоце Делчев", а пред нея се издига читалището "Отец Паисий". От другата страна на площада е църквата, тъй като в Корница има и християни. Ходжата обаче е местен човек, а попът идва от време на време, тъй като се грижи и за други села.

Целият площад е опасан от заграждения, които създават мрачни асоциации за бурното минало. Причината обаче сега е твърде тривиална. Просто в Корница се грижат за чистотата на площада си и са издигнали заграждения, за да не минава през него добитъкът.