Понякога ми дожалява за мутрите. Ама за кратко. Само когато чета за правосъдие и когато се срещам със служители на МВР, които са силно решени да респектират.

Когато преди близо два месеца убиха банкера Емил Кюлев, полицаи и политици поискаха повече правомощия, за да се справят с престъпността. Министър Румен Петков заговори за "закон, който позволява оперативност и категоричност на МВР, прокуратура и съд". Също се появи и желанието на прокуратурата да има "специален режим".

И настана времето на "Респект". Тежко въоръжени полицаи излязоха на кръстовищата, а бандитите по списък бяха канени на екскурзия за 24 часа в районните арести. Оня ден министърът отчете първите си сто дни. Престъпността е намаляла. Аплодисменти!

Масово хората харесват идеята за здравата ръка, защото смятат, че човешките права са причината, поради която престъпниците се разхождат свободно по улиците. Точно затова, затворени зад стените на апартамента или къщата, вторачени в телевизора, те харесват имена като "Респект", "Комар", "Блъди Мери" (но това поради друга причина).

Хората обаче много грешат. По време на такива операции докладите наистина отчитат намаляване на престъпността, но в същото време показват и едно много грозно лице на държавата - злоупотребата с власт. Винаги съм се чудел как точно правят така докладите, че те да ме успокояват, а в същото време да се чувствам някак си прецакан. Ден след отчета гледам вестниците - пребит сержант, отнето му е оръжието; полицаите убили Чората правилно; задигат джипа на треньора на "Литекс" Любко Петрович. Отчетът е история, престъпността продължава.



Тежката ръка на "Респект"



Човек очевидно не трябва да си задава въпроси, защото понякога отговорите, които се появяват сякаш от нищото, може и да не му харесат. Собственото си виждане за това какво е "Респект" за полицаите ми разви един сержант на КПП Ребърково (близо до Мездра). В такива напрегнати дни на борба с престъпността, преди да се кача на колата, си мия зъбите, режа си ноктите, гладя си панталона, слагам си колана и гледам да спазвам всички знаци, особено ако знам къде са. Човек не знае дали няма да го отстрелят погрешка.

Сержант Станков ме спира и след като обстойно оглежда колата, ме глобява за това, че не съм свалил старата винетка, която си отлежава до новата. Отчетът на МВР пораства с още едно санкционирано нарушение. Нормално в такива дни, но повече ме впечатли разговорът с него, отколкото самата глоба.

"Знаете ли, че така не трябва?", "Не! Честно, не знаех", "Ами сега какво ще правим, знаете ли, че трябва да ви глобя"... Според мен това е една от причините, според които полицията не може да се справи с престъпността: постоянно се пита "какво да правим". Ами как "какво"! Ако има престъпление, трябва да се санкционира, ако е някаква заблуда или недоразумение - помогни на човека, нали това е едно от задълженията на МВР - превенция.

Преди да се реши дали 10 или 50 лева са по-подходящи за тежкото нарушение, си говорим: "Смятате ли, че умишлено съм извършил това нарушение и то застрашило ли е някого по пътя?" Сержантът мълчи. "Това ли е "Респект"?" Този път не мълчи: "Да, населението трябва да бъде респектирано, такива са изискванията на министъра." "Но това е отчетност." "Да, отчетност е, но вие не знаете какво ни е на нас. Нарежданията са, че при мен постоянно трябва да има спряна кола и по възможност да бъде обръщана нагоре с краката, но хората да знаят, че полиция има."

Не, сержант, това не е полиция. Това е терор. От цялата история аз не съм респектиран, а погнусен.



Аз не вярвам на обясненията на МВР



Повечето акции на министерството започват с идеята да се справят с престъпността, а се израждат в садистичен терор над невинни хора. Историята с винетката ме подсети, че по време на правителството на Иван Костов МВР твърдеше, че да има стикери по стъклата е опасно за движението. Вследствие на което спукваха шофьорите заради малките лепенки, които стояха на стъклото. Това се случваше точно по същото време, когато на държавните коли се появиха гигантски стикери - "НСО", "Народно събрание", "Правителство РБ". Естествено ние знаехме, че никаква заплаха не са лепенките за движението, а просто разчистване на сметки със СИК и ВИС-2. Сега на стъклото на колата на всеки стоят минимум по два задължителни стикера, а в скоро време сигурно там ще се изписва и ДНК-то на хората, за да не би някой да е престъпник по рождение.

Отчетностите са за пред парламента и за личната биография на някой министър. Има доста по-надеждни критерии от простата статистика, които показват състоянието на престъпността.

Да приемем, както отчита МВР, че търговията на наркотици например е намаляла - заловени един-колко си хиляди хапчета амфетамин, кила хероин и прочее. Това означава, че пазарът трябва да реагира. Основен закон е, че ако нещо липсва, то цената му се качва. Обаче фактите говорят нещо различно. Хероинът, както писаха в "Новинар", падна рекордно - левче за доза. Същото се отнася за амфетките и коката - търговията им в София си върви, сякаш е минал пролетен повей над града. Единствено се е вдигнала цената на "тревата", но то е, защото я пушат основно ученици, пък те са много приказливи и невнимателни. Риск! Животът на улицата си продължава, а думата "респект" е част от новия фолклор на бандитите - в смисъл подиграват се, ако някой не е разбрал.

Убийствата? Сигурно са намалели и те. Но е факт, че ситуацията е патова -



един убит от мафиоти, един убит от полицаи



При това убийците и от едната, и от другата страна са на свобода. Легендата, че размазаният в Благоевград Чората бил се бил с полицаите, може да е сюжет от нова серия на "Зоро". Той е разплакал не една майка, но действията на МВР не са правосъдие.

Нормално е кражбите на коли да намалеят - скъпите коли се карат основно от политици и мафиоти (няма кой да ги краде), средният клас автомобили се застраховат задължително, като за този риск отговаря основно компанията на бившата СИК. Жигули вече никой не краде, а другите по-стари коли, както казват на улицата, най-много да ти я свият, за да се повозят.

Може и да се твърди, че много хора са арестувани покрай "Респект", но близо толкова са пуснати обратно на улицата. Затова повечето хвалби на МВР спокойно могат да влязат в конкурса на Кръстьо-Лафазановата "Смях в залата (съдебната)".

Престъпността е бизнес, и то много сериозен. Както неведнъж "Сега" е писал, ако искат да пречупят мафията, политиците трябва първо да отрежат престъпната си опашка, а след това да ударят финансово структурите на подозираните бандити. Но както виждаме, властта не може да вземе имотите на вече покойни престъпници, камо ли да се справи с живите.

И понеже МВР се пита "ами сега какво ще правим", а отчетите чакат, започва някакъв терор - превишаване на правата, пренатягане, престараване. Някой отнася глоба, друг - като Чората - отнася букета, историята - отчета, но престъпността си остава. Точно заради това на МВР не му трябват повече права, а повече контрол.