|
| ----- |
че цели четирисет дена гладува.
Какви са тез янки, наивни и прости!
Четирисет дена! Това ли са пости?
Че нашите даскали в детските школи
по четверт година са гладни и голи.
Джон Таннер, кат постеше, беше в несвес,
а нашите траят - виж, туй е прогрес!"
Константинов А. Събрани съчинения, т. 4. С., 1980, 20.03.1892, с. 177.
Ясно е, че парите, предвидени сега за средното образование, а и въобще за образованието са недостатъчни. Обикновено в началото се иска повече и после сумите в бюджета като правило намаляват при прехвърлянето им от комисия в комисия, та докато стигнат до самото народно представителство са орязани безобразно. Те в никакъв случай не са достатъчни за целта, която сме си поставили - да достигнат нашите средни училища нивото на средните училища в Европа. Не са достатъчни средствата за училищните сгради, за материалната база на образованието. Дори и училища, които се водят за първи у нас, се помещават в сгради, които отдавна плачат за ремонт, класовете начесто са твърде големи и преподавателите не могат да преподават така, както се следва.
Но как да се платят на учителите заплати достатъчно големи,
за да ги заинтересува действително това, което им е задължение. В някои държави учителите не плащат данъци върху доходите си, като признание за това, че вършат работа общо полезна, полезна за цялото общество. В турско време и в годините след Освобождението това е било практика. А сега? Та несгодното материално положение е една от основните причини млади и кадърни хора да гледат на учителското поприще само като на временна спирка в жизнения си път, докато се оглеждат за много по-високо платена работа в някоя канцелария. И защо да не гледат - един обикновен технически сътрудник в някое министерство получава значително повече от тях, по-добре е осигурен с допълнителни благини. Оттук намалява престижът на учителите, които са лишени от стария си ореол на знаещи и безкористно отдадени на интересите на обществото труженици. Оттук сред самите учители няма един дух на солидарност, който да ги възвиси в очите на обществото.
Не е много по-добре и положението с образователните експерти. Те са претоварени с работа, възложени им са маса неприсъщи административни и бюрократични задължения, които им пречат да се занимават с това, което действително им е задължение - да контролират качеството на образователния процес, да предлагат за санкциониране ленивите и нехайни учители и да популяризират примера и опита на най-добрите преподаватели. Всъщност това, което липсва на средното образование, е неотстъпен надзор, надзор над преподаването, надзор над дисциплината и на учениците и на преподавателите, надзор просветен, постоянен и плодотворен.
Трябват действително пари за обзавеждане на кабинетите в училищата. Доста от тях са на примитивно ниво, учениците не могат да видят и сами да опитат как стават процесите и явленията в природата. Вярно е, че се харчат милиони за модернизиране на материалната база. И така трябва да е. Не може да има училище, в което преподаването да продължи по дядовски, с взаимоучителната метода едва ли не. Но дали парите се харчат ефективно? Къде е общественият контрол?
Въпросът с учебниците също е сложен
Всички знаят за големите недостатъци на много от тях. Включително и на одобрените и препоръчани за използване от министерството. Това се получава поради трудната и неясна процедура в министерството, която само проформа взема предвид мнението на потребителите - сиреч на учителите, да не говорим за учениците.
Кои държави напредват в Европа? Тези, които не пестят парите си за образование. А ние? Хвърляме пари за цели с мимолетен ефект, за фойерверки, а за истински стратегическите дълготрайни капиталовложения се скъпим. За да се стигне до парадокса, който оправдаваме със световните тенденции - все повече български деца - децата на амбициозните и, разбира се, по-заможните българи, да се обучават в чужбина, а не у нас. Та с право тези, които пращат децата си по Европа, протестират, че и те плащат, и то немалко за подкрепата на нашето образование, но не виждат за какво отиват парите им.
При това въпросът за образованието е по-сложен и не опира само до преподаването и наизустяването на знанията. Образованието изисква и културна среда - театри, изложби - и в големите и в по-малките градове. И едно от нещата, които трябва да наредим така, че да ни завиждат европейците, едно от нещата, които можем да наредим действително модерно, са училищата.
Та затова моля, не се скъпете за тези сто хил. гроша, а ги отпуснете.
Ще кажете, читателю, откъде дойдоха тези грошове? Горният текст си е чисто плагиатство. Той е меланж от три изказвания (на осъвременен български език) на Константин Величков - поет, преводач, писател, художник и администратор - бил и директор на Просвещението в Източна Румелия и министър на образованието в Княжество България. Произнесени са в края на 1884 и края на 1894 г. Сто и двадесет години оттогава!
, че положението е изпуснато и няма оправия. 
Единайсет милиона възрастни в САЩ не могат да четат и пишат на английски език 
Грациан 