Не е вярно, че СДС вече е мъртъв. Вярно е, че гробът е изкопан, че има много мераклии да носят трупа, но всички си траят, защото доктора, който трябва да установи смъртта, го няма. А както е тръгнало, той ще дойде чак след 4 г.

Сега е моментът Петър Стоянов да каже няколко неща. Първо трябва да обясни на уважаемите седесари, че СДС не е авторитарна партия и за инакомислие никой не би трябвало да бъде изключван. Стоянов трябва да каже: "Ако сте честни колкото Надежда Михайлова преди 2 г. (когато обеща да сдаде лидерството при провал на кметските избори, но забрави да го направи), моля, идете във фракцията й. Ако смятате, че тя има качества за политик, след като превърна СДС в шеста парламентарна сила, заповядайте - последвайте я. Ако някога сте вярвали, че Минко Герджиков може да е кмет на София - задължително отидете при нея. Но най-вече - ако сте си тактували, докато Михайлова потропква хванала за ръчичка Яне Янев и Илия Илиев от ДРОМ, не се колебайте - тичайте натам. За вас СДС е загубена кауза."

Вместо да мълчи, Стоянов трябва да припомни какво представлява сега дясната коалиция ОДС. Не беше ли Яне човекът, който правеше коалиции с Кръстьо Петков? Янев приема ли Кръстьо и Гюнер Тахир за представители на политическата класа? Ако да, защо се коалира с тях? Ако не, защо не ги покани в народната си партия?

Стоянов не бива да подминава и Георги Марков - нали той ходи в Мадрид да кани царя. Нужно е да запита и Дилов-син защо общинските му съветници в страната редовно гласуват с БСП. Пак трябва да се поинтересува от Праматарски - не почувства ли грам лоялност, след като хора на ДП изместиха читави седесари от листите. Накрая трябва да стрелне всички "партньори" - къде биха били те, ако го нямаше СДС?

Трябва да ги каже тези неща Петър Стоянов. Ясно, гръмко и колкото се може по-скоро.



Това не е поглед в миналото,



нито лов на врага с партиен билет. Това е последната битка от голямата война за наследството на старото СДС.

Кой знае защо, през годините се смяташе, че хилядите интелигентни българи, които вдигаха двата пръста по площадите, са верни до лудост на авторитарния Костов. Че страдат по пещерняка, който взриви мавзолея. Че гледат болно, когато насреща им застане комунист, непречистен от седесарски шут. Че заради единството на СДС са готови да преглътнат хора като Бисеров, Цонев, Софиянски... Това бе огромна заблуда! Не само лъжа, но и паралелен свят, в който синята драма се представяше като криза на разпада: има проблем, щом Софиянски и Костов ги няма в партията... Няма проблем за това, което вършеха от името на партията. Има проблем, че Надежда мисли различно... Няма проблем, че нейното мислене доведе само беди на СДС.



Драмата не бе в разпада



Площадните цветя на демокрацията не увяхнаха заради свадата на лидерите, а заради предателството, отказа от ценности, неморалността, далаверата, безочието... Повечето седесари мразеха приватизацията, защото виждаха как я правят "братовчедите". Не искаха да печелят изборите с бой, защото се бият само бандитите. Не им минаваше и през ум да хранят журналистите.

И днес тези седесари ги има, дори и да не гласуват за СДС. Те никога няма да намерят каузата си при Костов, Софиянски, Яне или Надежда. За тези хора Стоянов трябва да се сражава.

Може да го направи обаче не с коалиции, празни обещания или имитация на политика, както действаха Костов и Надежда. А с връщане към ценностите. Процесът ще е дълъг и труден, но за начало му трябват само думи. Трябват още покаяние и кинжал.



Стоянов трябва да атакува



Не толкова БСП и НДСВ, колкото бившите братя по оръжие. В дясното се води битка на два фронта - кой ще е първа опозиция на управлението и кой ще доминира над десния избирател. Първият фронт СДС сдаде безславно още на стотния ден. Вторият обаче е по-важен, на него голямата пукотевица предстои.

Стоянов ще успее само ако стигне докрай и произнесе немислимото - че Костовото управление, дори да е извършило най-тежките реформи, можеше да работи така, че да не носи клеймото на корупцията; че Софиянски можеше да не превръща София в бизнес; че нито царят, нито БСП щяха да дойдат на власт, ако не бяха всичките тия добри седесари.

Това ще е извинение към обикновените граждани.

Вярно е, че само с думи политика не се прави. Но те в момента са единственият арсенал, с който СДС може да отстоява себе си.