Да си редовен клиент на Балканите не е много изгодно. Новият клиент обикновено е обслужван като цар, редовният - кучета го яли. Хубавото винаги е в началото, а след това положението рязко се влошава - или цените не са същите, или обслужването. Противно на всякаква логика лоялността не се цени, а даже струва по-скъпо.

Сядаш в ресторант в Турция и се чувстваш като в приказките. Сядаш втори път и започваш да се чудиш какво толкова си ял и пил, че сметката главоломно нараства. Избираш кмет и той започва да прави чудеса. Преизбираш го след 4 години - и по неизвестни причини се оказва, че е започнал да мисли предимно за себе си, отколкото за работата си, която толкова добре е вършил през първия си мандат.

Дори във футбола има специално значение на израза "редовен клиент" - това са отборите, които регулярно ядат бой. Оказва се, че тук е по-добре да сменяш ресторанти, хотели, кметове и депутати, номерата си на мобилния телефон през ден, за да си винаги в по-изгодна позиция. Вместо да е обратното.

За първи път собствениците на ски-курортите са на път да променят нещата и може би най-после изразът "редовен клиент" ще носи облаги вместо негативи. Може би защото всъщност идеята не е редовните посетители на курортите да получат някакво предимство. Целта е елегантно да се преодолее изравняването на цените за българи и чужденци, както повеляват промените в Закона за туризма.

Тъй като вече цената може да бъде само една, отиваш на касите и казваш на чист български: "Една тридневна карта, ако обичате." Това веднага те превръща в "редовен посетител" и получаваш отстъпка от 35% от основната, напълно нереална за нашите стандарти цена от 50 лв. на ден. Щом обаче някой турист се изтърси, че иска "йедна картица" или "одна карточка", независимо дали е идвал тук от 10 години, ще плаща по редовната тарифа.

На някои може да им се вижда несправедливо. Но справедливо ли е цените да се изравнят на непосилните за българите нива? Или пък отстъпките, които масово се дават на чужденци, да не важат за българи? Спомняте ли си как преди време хотелиерите в зимните курорти отказваха да настаняват българи, платили почивка чрез немски туроператор? Просто защото така им излиза по-евтино.

През лятото един приятел французин, недоволен от разликата в третирането на българи и чужденци в хотелите, ми даде безплатен съвет как да се запази разликата в цената. Естествено, когато цените се изравнят. И естествено, когато се изравнят на нивата за чужденци, а не за нашенци. "Просто пишете, че има 50% намаление за българи." Хем чужденецът не се чувства ограбен, хем българинът остава доволен. Хем нищо реално не се променя. Трябва да признаем, че този първи опит да бъде заобиколено уеднаквяването на цените е повече от остроумен. Той е еднакво ефикасен и елегантен.

Това, което направиха в Банско и Пампорово, е похвално. Може би е въпрос на жест, на уважение към дългогодишните посетители или на проста аритметика, но е стъпка към защита на обикновения български клиент. Този, който няма да спи в 4-звездни хотели, но ще напълни и множеството квартири или по-нискоразредни семейни хотели. Това е пример, че българинът може да бъде уважаван, независимо че не е равностоен платец като чужденеца.

Погледнато от друг ъгъл, това е и поредният случай, който доказва, че изобретателният балканец винаги може да надхитри закона. Първият сблъсък на европейските изисквания с българската хитрост завърши в наша полза.

Европейски съюз, добре дошъл в страната на Андрешко!