--------------

Визитка



Надежда Захариева е родена в с. Радово, Трънско. Завършва френска филология в СУ "Св. Климент Охридски", работила е като редактор. Има 20 издадени книги - 3 с проза и 17 стихосбирки. Автор на много текстове на песни. Съпруга на големия български поет Дамян Дамянов. На последните местни и парламентарни избори бе кандидат от листите на ДПС. Стана заместник-министър на културата в правителството на БСП, НДСВ и ДПС.

------------



- Г-жо Захариева, как се чувствате като чиновник, вече натрупахте 4 месеца стаж в управлението на културата?

- Не мога да гледам на работата си като на чиновническа, има голямо поле за творческо отношение. Ако бях само един обикновен чиновник, сигурно щях да съм напуснала кабинета. Вярно е, има нормативна база, с която трябва да се съобразявам, когато вземам решения, но пък секторът, за който отговарям - училищата за изкуства и култура, читалищата, културната интеграция и Националния център за книгата, крие потенциал за творческо отношение към проблемите.

- Зададохме ви този въпрос, защото вие сте поетеса, волна душа, а този пост прилича на една строга рамка за вашата личност.

- Цял живот е имало строга рамка около част от мен. И цял живот така наречената ми душа е трябвало да излиза извън тази рамка. Сещам се за старо мое стихотворение от "кухненския период" на творчеството ми, когато трите ми деца бяха малки и трябваше да се грижа за тях и за съпруга си. Тогава една вечер уморена написах, че чакам кротко душата ми да се върне в мен, защото тя скита като глухарче, духнато от вятъра в хиляди посоки… Що се отнася до думата "поетеса", тя продължава да ме смущава. Винаги съм била отговорна за нещо в този живот, винаги съм се грижила кога за братче и сестричета, кога за болен съпруг и малки деца и това, че сега ще се грижа за няколко хиляди читалища и двайсет и две училища просто още повече ме предизвиква от време на време и да напиша нещо. Стиховете, които пиша, никога не са били планирани, винаги са идвали сами. Когато душата ми дерайлира, тя се връща обикновено в релсите чрез някое стихотворение.

- Какво успяхте да свършите на поста зам.-министър на културата за първите месеци?

- Доста неща. Първо - запознах се на място с проблемите. В началото на назначението си, трябва да призная, за момент изпаднах в депресия. Не очаквах да срещна такава разруха. Не сме информирани ние, българите, за действителното положение на нещата. Въпреки че медиите пишат колко много пари се харчат за командировки, трябва да се пътува. Не мога да си представя, че няма да познавам сектора, за който отговарям. По разбираеми причини започнах обиколката из страната с училищата за изкуства и култура и в повечето случаи това, което видях, ме ужаси.

- По-конкретно?

- Най-страшно бе положението в софийското Средно художествено училище за приложни изкуства, но там вече се работи, така че го изключвам от списъка. Надявам се през следващата година то да има най-прекрасната сграда. Най-малко проблеми имат софийското музикално училище и италианският лицей. Не си представях, че един зам.-министър трябва да търси и дарители, но се оказа, че с успех се справям с това. От дарител, желаещ да остане анонимен, получихме 200 хил. лева за музикалните училища в Стара Загора, Плевен и Котел и за читалищата в община Долна Митрополия. Тези дни учредихме Клуб на приятелите на училищата за изкуство и култура. На 13 декември голям концерт в музикалното училище "Любомир Пипков" изнесе безплатно Лили Иванова. Двама дарители от Стара Загора ще помогнат за ремонта на общежитието ни там. Няколко нуждаещи се деца получават стипендии от частни лица. Когато човек намери път към сърцето на заможния човек, нещата тръгват.

- Имате идея за създаване на т. нар. подвижна библиотека. Това само екзотична мечта ли е или осъществима цел?

- Съвсем реална цел е. Такава форма на общуване с книгата - чрез библиобус, съществува на много места. И в най-развитите страни дори. Когато си обиколил стотици читалища, когато получаваш писма от рода на: "Г-жо Захариева, направете нещо, книжният фонд остаря и хората вече не идват в библиотеката, защото няма какво да четат", не можеш да стоиш безучастен и ще положиш всички усилия да има такава библиотека. Защото при нашите условия е много трудно по друг начин да се осигури за всеки потенциален читател достъп до нови книги. Липсват средства. Но освен селските и големите библиотеки имат проблеми. С министерско постановление е намален броят на регионалните библиотеки от 27 на 11. Ще настояваме те отново да станат 27 - колкото са областите. Средствата за закупуване на книги са намалени от 17 хиляди на библиотека на 5 хиляди лв. годишно. Как се поддържа регионален книжен фонд с такава скромна сума! Свършихме през тези четири месеца доста работа, да. В Трявна проведохме национална среща "Културата в малкия град". Изпратихме "сърдити" писма до областните управители и кметовете в областите, където не бяха сформирани нашите експертни консултантско-информационни центрове. Скоро ще имаме реална "снимка" на състоянието на всички читалища в страната. Това, което сме си набелязали като много важна задача, е през първото полугодие да изработим нов читалищен закон.

- Поставихте диагнозата "разруха". Кой е виновен за тази разруха? Предишните екипи на министерството ли, кой?

- Не мога да посоча кой е виновен. Може би още когато се сменяше системата, прекалено много неща минаха под знаменателя "социалистически" и държавата ги неглижира, защото се смяташе, че са продукт на социализма и трябва да ги зачертаем. Бивш министър на културата, човек на елитното изкуство, смяташе, че читалищата са отживелица. А още в Евангелието е казано, че човек не живее за единия хляб. В малките селища единствено читалищата осигуряват достъп до културата и информацията. В рамките на нашия бюджет и с разбирането на общинските ръководства се надявам в скоро време читалищата да подобрят материалната си база. Защото хора с възрожденски дух не липсват. Липсват пари.

- Какво може да ви накара да подадете оставка?

- Ако видя, че усилията ми отиват напразно, че искам да направя нещо, но не се получава нищо. Засега постигам реални резултати. Всеки ден се раждат идеи. Сега ще направим коледна кампания за събиране на нови книги за малките читалища. С директора на Националния център за книгата г-н Игор Чипев имаме план, говорили сме с издатели. Сигурна съм, че ще успеем. Имам идея да взема литературните музеи в моя сектор, за да им се обърне повече внимание.Точно във в. "Сега" в материала на колежката ви Милена Димова четох нещо страшно за състоянието им.

- Помогнахте ли на някой ваш колега писател да си намери работа?

- Не. Може би се очаква да направя това, но не виждам как. В момента в министерството се очакват 10% съкращения… Може някой да ми се разсърди, но времето на синекурните назначения отмина. Никога не съм мислила, че да си писател, значи да си богоизбран и да очакваш някой да се грижи за теб. Благодаря на моята съдба, че винаги е трябвало да се грижа за някого, както казах. Когато видях, че никой няма да ми помогне, започнах да си помагам сама. Писател не е професия. Не само в малки държави като нашата.

- Как се работи в екипа на министър Стефан Данаилов?

- Добре. Няма да сбъркам, ако кажа, че в цялата страна вече се почувства, че в Министерството на културата работи нов екип. При нас по нищо не личи кой от коя квота е и цари пълно единодушие за приоритетите на министерството.

- Към вас има 22 училища. Ще има ли стачка в някое от тях?

- Не смятам. Заплатите в нашите училища са по-високи от тези към министерството на образованието.

- Одобрявате ли учителската стачка?

-Труден въпрос. Когато няма откъде да се вземат парите, стачката неминуемо ще се увенчае с неуспех. Без реформа в образованието не може да се очаква положителен ефект. Далеч сме от европейските норми и на заплащане, но и на качество на образованието.

- Как ще воювате като зам.-министър на културата с чалга-културата? Според специалисти в обществото ни съществуват две нива на неграмотност - едното е откровената неграмотност, а другото е неграмотността на чалга-културата.

-Този въпрос е доста тенденциозен. Всеки знае, че съм писала текстове за поп-фолка. Но от години не пиша. Господ чу молитвите ми. През шестте месеца престой в САЩ всеки ден казвах: "Господи, направи така, че да си изкарвам хляба по някакъв друг начин." Сега ще кажа нещо, което сигурно ще обиди някои хора. Като търся по телевизионните канали нещо, което да ми спре окото, и мина през поп-фолк канал, ми става тъжно. Гледаш хубави млади момичета, твърде често и с хубави гласове, а добиваш усещането, че си на сексшопинг. Хората били слушали с очите… Е, аз искам да слушам с ушите...

- Продължавате ли да се чувствате щастлив човек, както бяхте заявили в едно предишно интервю за "Сега"?

- Аз имам таланта да се чувствам щастлива каквото и да се случи с мен. Но когато нещо хубаво се случва на някой друг, съм още по-щастлива.





КАРЕТА



"В началото на назначението си, трябва да призная, за момент изпаднах в депресия. Не очаквах да срещна такава разруха."



"Не си представях, че един зам.-министър трябва да търси и дарители, но се оказа, че с успех се справям с това... Когато човек намери път към сърцето на заможния човек, нещата тръгват."



"Никога не съм мислила, че да си писател, значи да си богоизбран и да очакваш някой да се грижи за теб".