Най-забележителното в учителската стачка е разумно сдържаният протестен потенциал на съсловие, призвано да възпитава и гражданско достойнство. За да опростим нещата, определяме протестния потенциал като воля, приложима за отстояване на нарушени от държавата собствени и чужди права. Колкото по-силно се заявява волята и колкото по-разумно се осъществява, толкова повече тежи общественият авторитет на носителите й. Без разума имаме непродуктивна спонтанност.

Нека разгледаме най-напред



разумното разграничаване на много учители от стачката



преди и особено след достойния отговор на правителството "пари срещу реформи". Достойнството на този отговор бе засилено и от главния мисионер на МВФ хер Фликеншийлд с: "Учителите са много! Децата са малко!! Армията ви е голяма!!!"

Учителите, особено на село, знаят, че ще изгорят първи, стигне ли се до реформи и оптимизации. Опитът ги учи, че реформи означават преди всичко закриване на училища - над 800 за петнадесет години - под предлог за тяхната неефективност, мерена кеш. Те се улесняват не само когато някое общинско училище се изтъргува за хотел на добра цена към 3-4 хиляди лева, а и държавнически. Например когато във финансовото министерство се притесняват много повече за осредненото съотношение 1:12 преподавател/ученици (студенти), отколкото за същото между бизнесмен/охранители на три смени или мутра/мутреси (сменяеми). Това е поне толкова разумно, колкото и увеличаването на заплатите на държавни и общински служители, офицери и старшини, чиято общественополезна дейност е и качествена, и ефективна.

Затова нееднозначното отношение към стачката е форма на разумна самозащита. В нея "пари срещу реформи" се чете с намигване "същите пари, но никакви реформи". Едно четене, издаващо примирение на здравия учителски разум с хитростта на държавния такъв.

По-нататък може да се разгледа и



естественият страх от възможен глад



Тук трябва да се припомни, че стачката тръгна с гладуване, мина в щафетна гладна стачка и продължи като ефективна, за да стигне до блокада на парламента, която уви бе далеч от таксиджийската при случая "Пепи". При това към отговорни господа и превъзходителства редовно се отправяха искания, сами по себе си издаващи кротост; протестът бе преизчислен от самите стачкуващи в загубени надници, та да докажат тежкото си положение. Което вече е пресметнато от правителството. Затова то води разумна политика, държаща на ръба на глада всяко по-голяма професионална група. Така тя не може да протестира повече от седмица-две без аванс-заплата. Това е една от добрите страни на социализма, пречупил задълго гръбнака на всеки масов протест, естествено използвайки черти на националния характер. Най-малкият проблем тук е, че е разумно профсъюзите да подкрепят финансово членовете си, а не само да осигуряват на водачите си екранно време и места в бордове. Големият е, че рядко някой напомня как подобни действия са наши разумни аналози на световни безумства.

Зад това е добре да се приведат някои примери, чието отбелязване доуяснява работите.

Случайно учителската стачка съвпадна с последното самоубийство с глад, подминато от нашите медии. Правилно отказали се от Лениновата идея да възпитават масите, те се отказват и съответната информация, която току-виж подтикнала към сравнения и - не дай, Боже - към смъртоносни гладни стачки. В случая става дума за един безименен гамбийски трафикант на наркотици, обявил през септември гладна стачка в Линц и умрял след месец, псувайки австрийската полиция. Тук може да се напомни и за англичанина Бари Хорн, чиято защита на животните срещу използването им в медицински опити го вкарва неколкократно в затвора. Там и умира през ноември 2001 в поредната си гладна стачка, поздравявайки Тони Блеър. Може да се стигне и до Боби Сандс и неговите деветима другари от ИРА, починали в затвора след дълго гладуване през 1981, презирайки Маргарет Тачър. Задължително е да се намекне, че тези протести са дело на психически неуравновесени хора. Не бива обаче да се забравя, че за психически неуравновесен някога е обявен и Ян Палах - пример на саможертвен протест в Чехословакия през 1968, каквито са Боби Сандс в Северна Ирландия, Бари Хорн в Англия, момчето от Гамбия в Австрия. Ако не в пресата, това може да се прочете във възпоминателни графити по стените в Прага, Бристол и Линц.

Разбира се, в разумни страни като нашата такива реални примери имат символично значение. За сметка на това



стачките успяват реално, защото символични са исканията им



Трябва да се подчертае, че успехите започнаха след махането на тоталитарните символи в зората на промените, когато един щеше да се пали пред Партийния дом, а подпалиха дома под погледа на, кажи-речи, сегашните профсъюзни лидери. Ето защо и успехът на сегашната стачка не бива да учудва никого. Това, че началните заплати на учителите ще бъдат пак три пъти по-ниски от лейтенантските, е маловажно. Важно е, че по пагоните няма вече петолъчки, а учениците ще имат още един час на класния, където ще се учат на ум и разум.