Съдебната палата е една от най-впечатляващите сгради в София. Не само заради размерите си (тя е втората по големина съдебна палата в Европа). Къщата на Темида, в която съжителстват съд и прокуратура, вместо да е символ на законността, непрестанно се тресе от скандали. Препирните често приличат на бракоразводни разпри, защото се дискутират и най-дребните детайли.

Темата отново стана актуална миналата седмица, когато се разбра, че е извършен взлом в светая светих. В медиите подробно бе описано как неизвестни са разбили двете метални врати, които водят към кабинетите на главния прокурор Никола Филчев и на заместниците му Христо Манчев и Митьо Марков. Проникването с шперц е държано няколко дни в тайна. Намеква се и че то може да е свързано с материалите по делото за ремонта на палатата, който продължава вече четвърта година. Доказателства в тази посока не са представени.



Как започна всичко?



Тържествено. През април 1998 г. правителството на Иван Костов реши Националният исторически музей да освободи Съдебната палата. Той заема половината сграда от близо 20 години по идея на Людмила Живкова. През юни 2000 г. музеят отваря врати в резиденция "Бояна", а цялата Съдебна палата остава за Темида. Годините обаче са отнели някогашния блясък на сградата и тя се нуждае от ремонт. През 2001 г. реконструкцията започва. Тя е поверена на председателя на Върховния касационен съд (ВКС) Иван Григоров, който стопанисва сградата.

За изпълнител на ремонта бе избрана фирма "Енемона". Конкурс не бе направен, договорът бе сключен като за "обществена поръчка, свързана с отбраната и сигурността на страната".

И през лятото на 2002 г. в доклад на Сметната палата се съобщава, че ВКС е сключил 2 договора в нарушение на закона. Общата стойност е над 11 млн. лв. Тогавашният министър на правосъдието Антон Станков отменя заповедта на предшественика си Теодоси Симеонов, с която стопанисването на сградата е вменено на Иван Григоров. Той обжалва пред ВАС, но магистратите отказват да разгледат жалбата му. Приемат, че министерският акт няма административноправен характер и не подлежи на контрол.

Григоров обаче не оставя нещата. ВКС пита Конституционния съд кой стопанисва палатата. Отговорът е: съдебните сгради се стопанисват от органите на съдебната система.

Докато трае тихата битка между Станков и Григоров, шефовете на институциите, обитаващи палатата, застанаха зад съдия № 1. В протестно писмо те обясниха на министъра, че не може да отменя решения на ВСС, както и влезли в сила заповеди, издадени на основания на такива решения. Писмото бе подписано от Григоров, главния прокурор Никола Филчев, заместника му Христо Манчев, шефовете на Градския и Апелативния съд в София и др.

Това единство обаче е за кратко. Обстановката започва да се нажежава, когато идва време за ремонт на прокурорската част от палатата. Междувременно в края на 2002 г. част от предишния състав на ВСС, подкрепен от съдиите, поиска оставката на Филчев.



Това пусна духа от бутилката



и тръгна войната. Скандалите избухваха на заседанията на ВСС. Без значение дали ремонтът е точка в дневния ред или не, спорът неизменно се подпалва от някой от петимата представители на прокуратурата в съвета. Върху Григоров се сипят обвинение след обвинение - че за реконструкцията са похарчени много повече средства от предвидените, че се нарушават сроковете, че крие договора и анексите към него с фирмата-изпълнител... Не спират и оплакванията, че не се ремонтират прокурорските кабинети, където паркетът скърцал. Ако пък нещо е свършено, то никога не е по вкуса на обвинителите. Войната се води дори и с преглед на цените за сифоните и закачалките, купени от Григоров.

Шефът на ВКС обаче рядко остава длъжен. И той трупа документи. На няколко пъти разказва на пресконференции с болка и огорчение, че средствата, предвидени за ремонта, се харчат толкова икономично, та дори и ще останат. Григоров има и обяснение защо ремонтът не върви. Той сочи за виновник самия главен прокурор Никола Филчев, който параноично не искал да освободи кабинета си. Стигна се дотам, че съдии и прокурори решиха да разделят и телефонните кабели в сградата от страха да не узнаят едни на други тайните.

На 2 февруари прокуратурата предложи, а ВСС реши председателят на ВКС вече да не стопанисва палата. Към съвета бе създадена и специална дирекция - "Съдебни сгради и инвестиционна политика". Бе й поверено стопанисването на всички съдебни палати в страната, в това число и софийската. Парите за ремонта трябваше да се извадят от сметката на ВКС и да се прехвърлят в тази на ВСС. От ВКС обаче веднага внесоха две жалби във ВАС. Едната не бе разгледана, а другата бе оттеглена. Сега в съда има нови жалби, свързани с ремонта, по които се чака произнасяне.

В крайна сметка ВСС избра нова фирма, която да довърши ремонта на прокурорския четвърти етаж - "Екса". Конкурс отново нямаше, пак бе приложена наредбата за специалните поръчки, тъй като самият ремонт изисквал специални мерки за сигурност. А следващите одити на Сметната палата не откриха нередности.



Кулминациите



В историята за ремонта на Съдебната палата има няколко върхови момента.

16 март 2005 г. Най-неочаквано, по време на заседание на ВСС, главният прокурор Филчев информира висшите магистрати, че заради ремонта на Съдебната палата е образувано следствено дело за безстопанственост и престъпление по служба срещу неизвестен извършител. Ясно бе, че целта е Иван Григоров, но той има магистратски имунитет и не може да бъде обвиняван, преди ВСС да му го свали. Из коридорите на съдебната власт тръгнаха версии, че не е изключено с делото Филчев да се цели в имунитета на Григоров, а чрез това и в стола му. Мандатът на главпрокурора изтича на 16 февруари 2006 г. и той не може да заема поста нито ден след това. Образуваното дело обаче все още се води срещу неизвестен извършител и краят на разследването не се вижда.

След няколко дни затишие последва нова кулминация. 22 март 2005 г. Четвъртият етаж на Съдебната палата е оживен от полицейско присъствие. С постановление на районен прокурор М. Ютеров полицаи от IV РПУ отстраняват служители на Софийския окръжен съд от помещение на 4-ия етаж, където се намира гражданското му деловодство. Постановлението е безмилостно: "Съдиите заемат без правно основание кабинета, отказват да го освободят доброволно. Така препятстват нормалното функциониране на прокуратурата." Случаят е определен като "бърз, спешен и неотложен". Прокурорът се позовава на решение на ВСС от 15 април 2004 г., че целият четвърти етаж на Съдебната палата се дава на прокуратурата. Така работници, под зоркия поглед на униформените, извлачиха стотици папки и мебели извън спорното помещение. В гражданското деловодство се пази архив от последните 50 години, което прави около 15 000 архивирани и висящи дела. Деловодството обаче бе преместено в друго помещение, пак на четвъртия етаж и там дочака края на ремонта на стаите, където трайно ще се помещава.

Септември 2005 г. С ремонта вече се е заела "Екса". За лош късмет обаче от четвъртия етаж на сградата полетя парче от дограмата и се стовари върху случайно преминаваща жена. Пострадалата по чудо оцеля. Но инцидентът отново разбуни привидно притихналите духове. За случилото се побързаха да информират от ВКС. Като не пропуснаха да подчертаят, че от старта на ремонта през 2001 г. при реконструкцията на над 30 000 кв. м не е допусната нито една злополука, предизвикана от фирмата, избрана от тях. От прокуратурата реагираха светкавично и веднага задържаха двама от подизпълнителите на ремонта с обвинение за средна телесна повреда, причинена от немарливо изпълнение. Висшите магистрати обаче не спряха до тук. През септември зам.-шефът на ВКС Румен Ненков поиска зам. главният прокурор Христо Манчев да разпореди проверка и да се потърси наказателна отговорност от виновните длъжностни лица от фирма "Екса". Според Ненков те "съзнателно са нарушили задълженията си по обезпечаване на сигурността на възложения им строителен обект". Настояваше и да се провери дали фирмата е проверена от Национална служба "Сигурност".

Отговорът не закъсня. Късно на 3 октомври в сайта на една от новинарските агенции изтече информацията: "Повече от два часа съдии от ВКС са били в националното следствие във връзка с образуваните две следствени дела срещу председателя на ВКС Иван Григоров. Те са по повод извършените строително-ремонтни дейности на палатата, както и във връзка с обявените поръчки и конкурси от Григоров по Закона за обществените поръчки. Делата са образувани по искане на ВКП." От агенцията цитираха само "отлично информирани източници от Съдебната палата". От ВКС отрекоха информацията. Не я потвърдиха и от прокуратурата. Така към духовете в къщата на Темида се присъедини още един.

Това не е финалът на историята. По план ремонтът трябва да приключи до края на 2006 г. и да глътне около 32 млн. лв. Тази седмица сме на вълна има ли, или няма взлом в прокуратурата. Но ще дойдат още зрелища от войната между съда и прокуратурата. Жалко е, че сцените са показателни за отношенията в цялата съдебна власт.