Визитка

Георги Александров е роден на 3 октомври 1965 г. в София. Завършил е специалността Международни икономически отношения в УНСС и от началото на 90-те години работи в частни фирми и в банковия сектор. Бил е консултант на Световната банка, а от 1997 до 2002 г. е представител за България в Международната финансова корпорация. От 2003 г. е председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС), като правителството на НДСВ три пъти го уволнява от този пост, а съдът го възстановяваше на работа.





- Г-н Александров, с какво се занимавахте през тази почти една година, в която не бяхте председател на Комисията за регулиране на съобщенията (КРС)?

- Аз мисля, че по закон съм си бил председател, по мандат също. Но така или иначе, първо си починах, а после се върнах към предишното си амплоа в областта на финансите. Занимавах се с различни неща - финансово-консултантска дейност, недвижимо имущество, посредничество, консултиране на изграждането на болницата на Токуда и подготовката за приватизация на няколко предприятия.

Въпрос на бъдещо дело, което смятам да заведа срещу Министерски съвет, е за заплащането ми за този период. Засега ВАС постанови, че уволнението ми е незаконно, но за пропуснати ползи трябва да водя отделно дело. Просто не искам да е в момента, защото не всички трудови дела са приключили - последното ми уволнение от МС за това, че съм участвал във фирма "Фиконко", все още не е приключило.

- Защо НДСВ ви уволняваше толкова упорито?

- За мен обяснението е ясно още от самото начало. Това е стремежът да се удържи статуквото в телекомуникационния сектор. На английски терминът е "регулаторна ваканция". Не е някаква новост - случвало се и в Полша, и в Германия и пак в разрез със законодателството. Просто шефът на регулатора се сменя, когато се окаже политически или икономически неудобен.

Ясно е, че до сделката за БТК се стигна трудно. Всички знаем колко време се продаваше компанията, какъв е мащабът на сделката, каква е достигнатата цена и през какви съдебни дела трябваше да се мине. Най-вероятно с цел сключване на сделката в приватизационния договор са поети ангажименти, които излизат извън обичайните рамки.

- Смятате ли, че вашето отстраняване е характерен белег за управлението на НДСВ, или просто е допусната грешка?

- Явно е, че за няколко големи и важни икономически решения, които не бяха взети правилно от НДСВ, последствията трябваше да бъдат оправени с не съвсем законни решения. Имам предвид големите приватизационни сделки - БТК, големите енергийни предприятия, "Булгартабак холдинг". Това са области, в които когато едно решение не е издържано от икономическа гледна точка, се налага с политически решения да се тушират някои негативи.

- Какво точно се случи в седмицата, преди КРС да излезе с решение, че трябват становища на други органи, преди да реши да даде лиценза за третия GSM-оператор без търг или конкурс?

- Имаше противоречие между приватизационния закон и Закона за далекосъобщенията, който за нас е водещ. В него пише, че не могат да се издават лицензи за такъв род дейности, без да се мине през някаква процедура. Това си стои така в закона и досега. По принцип смятам, че щом ресурсът е ограничен, както е в случая, той трябва да се даде по най-прозрачния начин.

- Откъде идваше натискът?

- И до ден-днешен мога да твърдя, че натиск за решението за лиценза за третия GSM нямаше. Имаше натиск по отношение на това решението да се вземе по-бързо. Още докато бях в КРС, комисията стигна до решението, че за да даде лиценза, трябва да се променят някои неща - наредбата, която забраняваше една и съща компания да има два лиценза за еднаква дейност. Трябваше да има становище на КЗК дали ниската цена на лиценза представлява държавна помощ. Трябваше и становище на кабинета, че цената, платена за акциите на БТК, не включва и цената на лиценза.

Натискът беше свързан с едно обстоятелство - твърдеше се, че лицензът е условие за сключване на сделката за БТК. Този натиск идваше от публичното пространство. Честно казано, аз и досега не съм сигурен, че това е вярно, тъй като договорът не съм го виждал в тази му част.

Но така или иначе, повечето неща, които поискахме, получихме, с изключение на становището на КЗК. Това бе направено с цел да се създаде комфорт на КРС да вземе решение, което бе и продължава да е доста спорно. А в крайна сметка отговорността за издаване на лиценз е на комисията и всяка бъдеща намеса или оспорване на това решение би довело до атаки срещу КРС.

- Смятате, че може да се атакува Гергана Сърбова, която ви наследи на поста и издаде лиценза?

- По принцип всяко решение на административен орган е атакуемо. Това, което лично мен ме притеснява, е, че много лесно в един бъдещ момент може да възникне тезата, че сравнено с търга за втория GSM-оператор, където бе постигната висока цена, даването на третия без търг или конкурс е нанесло щета на държавата. И тъй като в даден момент политическата среда е една, а в следващия - друга, трябва да припомня, че давността за икономическите престъпления е 10 години. Политическата среда се променя на всеки 4 години, т.е. още две правителства ще се сменят. Знаете, че в момента тече проверка на приватизацията на БГА "Балкан" и никога няма сигурност и гаранция, че някой някога няма да повдигне въпроса. Така че не е зле човек да бъде защитен и в личен план, и да защити позицията на колективния орган.

- Доколкото разбирам, вие считате своята позиция за правилна и сега?

- Аз никога не съм я смятал за грешна, независимо какво се случи впоследствие. Дори към днешна дата още повече смятам, че е била правилна. Ако не друго, след това, което се случи, бе спестена необходимостта да се подписвам под решения, с които бих имал проблеми в бъдеще, макар и потенциално. Регулаторната комисия не е била против даването на трети мобилен лиценз, макар че в публичното пространство битуваха и такива становища. Тя бе против неспазването на закона.

- Правите проверки за законността на базовите станции на мобилните оператори, има ли проблеми?

- Смятам, че принципният проблем с мобилните оператори сега е незаконността на базовите станции и на трите мрежи. След приключване и обобщаване на резултатите от съвместните проверки с Дирекцията за национален строителен контрол със сигурност ще се стигне до запечатване на базови станции.

- Спирането на базови станции сигурно ще се отрази на качеството на услугата. Възможно ли е операторите да бъдат санкционирани от КРС, тъй като в лицензите им има изискване за покритие със сигнал?

- Там, където ще се запечатват базови станции, няма да има обслужване, поне временно. Но в лицензите на операторите има по-широки рамки на изискването за покритие. Например в лицензията на "Вивател" за първата година има изискване за покритие на 20%, без да се уточнява дали е по население или по територия. Ако се смята, че е по население, покритието със сигнал само на столицата е достатъчно.

- Как може да се редуцира изкривяващото въздействие върху пазара, което имат големите компании?

- Начинът е този, който се прилага в Европа - регулирането. През последните няколко години това се усъвършенства и дискутира в ЕС. Стремежът е заедно със създаването на единно икономическо пространство правилата да са еднакви. Така че който и да е телекомуникационен оператор, ако поиска да развива същия бизнес в друга страна, да работи по същите правила.

- Защо цените на мобилните разговори у нас остават високи, особено на абонатите с договор, въпреки че има конкуренция?

- Мисля, че цените са проблем в цяла Европа. В тази дейност съществува своеобразен монопол - всеки мобилен оператор е монополист в собствената си мрежа и държи високи цени за приемане на разговори в нея. Това се отразява на цената, която вие плащате, ако от една мрежа говорите с друга.

Това нещо стои на дневен ред и ми се струва, че все повече ще изниква необходимостта от регулиране точно на тази цена. Най-универсален засега е методът на доказване на разходите. Т.е. всеки оператор, който иска висока цена от другите оператори, за да приеме разговорите им в своята мрежа, трябва да докаже разходите, които прави за това свързване. Принципът за разходноориентираност на тези цени ще се приеме у нас с новия Закон за електронните съобщения през следващата година.

- Защо БТК и "Орбител" се отказаха от спечелените лицензи за технологията "точка към много точки"?

- Мисля, че причината не е една и съща. Общото е, че в единия оператор настъпи смяна на собствеността, а в другия вероятно предстои. Но визията за бъдещо развитие на пазара на двете компания е коренно различна. По мое мнение БТК няма нужда от такъв лиценз, за да предлага услуги, които тя така или иначе предлага. Това е разход, който са преценили, че не си струва.

Но ако за БТК съм предполагал, че може би ще се откажат при висока цена, то за "Орбител" съм учуден. Винаги съм считал, че те като най-големия алтернативен оператор се стремят да стигнат максимално бързо до крайни абонати. Възможно е новият собственик "Дойче Телеком" да смята, че има ресурса да развие по друг начин достъпа до крайни абонати. Възможно е и като голям оператор просто да са малко по-консервативни по отношение на новите технологии и да изчакват.





КАРЕТА



"Уволненията ми бяха заради стремежа да се удържи статуквото в телекомуникационния сектор."



"Все повече ще изниква необходимостта от регулиране на цената на разговорите между различните мобилни мрежи."



"Към днешна дата още повече смятам, че позицията ми за третия GSM оператор е била правилна."