Ние пак ще се върнем в Ирак. Пак ще строим новата демокрация. Пак ще се борим за мир.

Но този път войниците ни ще бъдат по бели гащи и това не е шега. Военният министър Веселин Близнаков недвусмислено обяви, че новата ни мисия ще бъде "военно-хуманитарна". Иде реч за това, че ще пазим бежанци от Иран, които живеят в лагера "Ашраф" в иракската пустиня. И тъй като тези клети хора били без оръжие, то и ние трябвало да бъдем без пушки. Можело да използваме само шокови палки. Не се разбра защо трябва да сме готови за шок.

Защо обаче се наложи министър Близнаков да въведе нов термин във военното дело? Преди известно време бях за няколко дни в политическата и военната централа на НАТО в Брюксел. Нямаше цивилен чиновник или висш офицер, които да ми обясни точно какво представлява "военно-хуманитарна" мисия. В НАТО просто не бяха чували за такъв тип мисия.

Близнаков много добре е омешал терминологията. "Военна" е, защото там все още си е война и се стреля на всяка крачка. А "хуманитарна" използва, за да може да угоди на коалиционните си партньори от БСП, които не искат да продължаваме да седим в Ирак.

Лошото е, че дори в Закона за изпращане и използване на български въоръжени сили извън територията на Република България, който бе обнародван в "Държавен вестник" на 20 декември,



няма термин военно-хуманитарна мисия



Там в допълнителните разпоредби се дава определение за "хуманитарни мисии" и се казва, че това са действия "за предотвратяване и овладяване на кризи, които нямат политически и /или военен характер". Другото пък е мисия от политико-военен характер.

Важно е също да се подчертае, че депутатите дадоха правомощия на правителството да изпраща българската войска на хуманитарни мисии. Допреди да влезе новият закон в сила, изпращането и на един български войник - със или без оръжие, независимо на каква мисия, ставаше само с решението на парламента.

Единствената хубава новина, ако се стигне до изпращането на наши момчета без оръжие в Ирак, е, че няма да има възможност да се стрелят помежду си. Както на няколко пъти това се случи в Кербала и Дивания. Тогава всеки имаше лично оръжие - и го използваше дори и по невнимание.

По тревожното обаче е, че министър Близнаков не можа да обясни как точно ще се пазят нашите военни - и то не от хората вътре в лагера, а от бандите и терористите отвън. Дори посланикът на Ирак у нас Хайдар ал Барак се почувства длъжен да хвърли светлина на българските политици с разясненията, че



този регион в пустинята е доста размирен



и хич не е безопасно да седиш там.

Върховният главнокомандващ Георги Първанов смята, че участието на българския контингент трябва да има подчертано хуманитарен характер. България трябва да запази в трансформиран вид своя ангажимент към международната коалиция, твърди президентът. Най-добрата формула за това обаче трябва да дадат военните.

Според министъра на външните работи Ивайло Калфин в лагер "Ашраф" има 3500 бежанци. Нашата мисия там ще бъде за поддържане на реда вътре в лагера. Това означава, че отвън трябва да пазят американците.

Всичко звучи добре. Но, не дай си Боже, да се случи някоя гнусна история като в затвора Абу Гариб. Дори и да няма изтезавания и побои, а само оплаквания от бежанците за лошо отношение на пазачите. Американските военни ги съди американски съд в Америка, а нашите ще бъдат под ударите на Международния наказателен съд. Именно той е специализиран за военни престъпления и геноцид срещу човечеството и България ратифицира документите към него.

Иначе



необходимостта да се върнем в Ирак,

под каквато и да е форма, е много прозаична. Просто не може да си тръгнем ей така оттам. Не може да си позволим, тъй като САЩ веднага ще ни резнат от раздаването на благата в следвоенен Ирак. А не е зле да вземем някой обект и да направим някакви пари. И без това седяхме там почти три години. Да не говорим, че дадохме и 13 жертви и бяха ранени около 30 наши бойци.

Българският пехотен батальон в Ирак приключи на 16 декември изпълнението на оперативните си задачи, с което започна и първият етап от операцията за предислоциране в родината в съответствие с решението на Народното събрание. Според утвърдения оперативен план се състоя официална церемония по предаване на зоната за отговорност на поделение от иракската армия.

Все още не е ясно кога ще бъде взето решение за изпращането на една рота от 120 души в пустинята на Ирак, но дотогава ще е добре политиците и военните да се уточнят дали е нормално да ходим по бели гащи в размирната иракска държава.