От време на време ми става гузно, че в тези доклади по ситуацията не се съобразявам с дати - празници на народния дух. Не забелязвам ни Девети, ни Десети. Подминавам като селски гари Шести, Четиринадесети и Двадесет и втори. Изобщо не се занимавам с Трети, Осми и Двадесет и четвърти.

Особен проблем ми е Коледа, рожденият ден на две сродни (и сходни) божества - Митра и Христос. Едно на ръка, че от историческа гледна точка работата е доста подозрителна. Знае се, че Митра е роден на 24-и срещу 25-и. Ама в Библията - пък според Дан Браун - пише черно на бяло, че Исус е роден през март! И второ на ръка - кичозният рекламен шум, вдиган от търговците всяка година преди коледната дата, е просто уморителен.

Е, не е да няма някои



спасяващи положението моменти



в цялата работа. Парчето на Джон Ленън например със заглавие "Весела Коледа, войната свърши". Украсяването на елхата с всички шарении, намиращи се в къщата, докато не се вижда ни клон, ни шишарка. Много обичам от малък. Или коледният лозунг "Мир и добра воля изпомежду хората". При всички положения е по-добре отколкото "Решенията на Партията - в дела!" Не възразявам особено и срещу голямото ядене и пиене, което ме очаква в Миндя. Отвън - сняг и вият чакали отгоре на Барагана. А у дома - джамалите, набумкани с дърва, вдигат градусите до невъзможни за топлофикация нива.



Котката лежи и мърка



Елхата мига и святка. Стереото свири и пее. Синьото знаме, окачено на покрива, се вее и плющи на мразовития вятър.

Всъщност ценното на Коледа е май, че човек се умилява. А това, по себе си знам, е много важно. Докато можеш да се умиляваш от това, което правят някакви хора, не си станал завършен мизантроп.

Радвам се например, когато мой първокурсник не пише "усъществява" или "осъвършенства". Когато знае, че "не знам" са две думи, а "дотогава" - една. Когато, вместо да попържа циганите,



се напряга да схване бръснача на Окам,



с който все повече тормозя българската младеж.

Гледам на света с по-ведри очи, когато Васко Кръпката роди ново парче, колега напише философски труд от нивото на Хайдегер, след години отдаване на импресионистични мисловни ескизи (четете новата книга на Богдан Богданов, приятели); или когато някой политик се окаже просто възпитан човек.



И съм склонен да прегърна всеки свой съселянин,



който до вчера е висял на помощи, смукал мастика и недоволствал от "положението", а днес си е събрал главата, запретнал ръкави, добил квалификация и тръгнал да работи. Не че има много такива случаи, но и единичните подобни лястовички ме карат да си мисля, че все пак идва пролет.

Както знаете, всеки доклад завършва с изводи и препоръки. Такъв е жанрът. Та за да не го нарушаваме, ето ви извод. Ако Коледа е ценна с това, че дава поводи да се умиляваме, тя не ни е нужна. Или поне не само веднъж годишно. Можем да си търсим поводи за умиление всеки ден от годината, не само когато казваме ЧРД на Митра. В случая препоръката се покрива изцяло с извода.

Ето,



за първи път в живота си



написах предколедно нещо. Успях да обърна внимание на празничен ден. На всичкото отгоре точно в момента съм склонен да си обещая да си намирам нещо за умиляване всеки ден.

Как ще стане не е много ясно. Най-вероятно още утре пак ще се вбеся, когато някоя рецепционистка напише във фактурата "нущувки", в бензиностанцията ми дадат документ за "заредено гуриво", а електоратът гласува за някой пореден Робин Худ. Ама това - утре.

Да ни е честита прочее Коледата на 2005 година. Митра да дава благоденствие, Христос - благочестие, Аллах - смирение, Кришна - мъдрост, а Буда - проникновение.