|
| Али Наими на 138-ата конференция на ОПЕК в Кувейт на 12 декември т. г. |
Днешните енергийни сътресения, довели до двойно повишение на цените от 2003 г. досега, имат друго обяснение - своята роля изиграха нестабилните доставки заради ураганите в Мексиканския залив и американското нахлуване в Ирак. Но истинската причина е кардиналната промяна в глобалната енергийна система, която продължава повече от 25 години. Световната нужда от петрол расте по-бързо, отколкото може да бъде удовлетворена. Ако в края на 90-те имаше голям излишък от петрол, днес от него практически нищо не е останало. За кризата допринесоха и стремежът на ОПЕК да избегне сътресенията на пазара, както и на петролните босове - да гонят печалба, а не да търсят нефт, пристрастяването на Китай към петрола, новата роля на инвеститорите в енергийния пазар.
Кралят на ОПЕК
През ранното си детство Али Наими е пасял овце в Саудитска Арабия. След като пораснал, той станал най-могъщият човек в енергийния бизнес благодарение на своето умение да управлява и далеч по-сложни неща като ОПЕК.
Наими започнал своята кариера като момче за всичко в гигантска петролна компания на саудитското кралство, където посещавал училище за надарени провинциалисти. После го изпратили да учи в Станфорд, където получил магистърска степен по геология. Той бързо израснал в йерархията на компанията и станал неин шеф. Към 1995 г., когато станал петролен министър на Саудитска Арабия, в отрасъла имало голям брой допълнителни мощности за увеличение на добива на петрол. Като ръководител на най-големия производител на петрол в света Наими станал фактически лидер на ОПЕК и определял стратегията на организацията. Тя трябва да действа като централна банка, която е единна и технократска и нейните действия се опират на информацията, а не на вътрешната политика. Тъй като производителите от ОПЕК имали достатъчно неразработени находища, нямали нужда да търсят нови. За да няма излишъци, от организацията ограничиха потока на петрол към запасите на потребителите.
Към края на 90-те години Наими проявил интерес към петролните запаси на американския Среден Запад, който е ключов елемент от този световен пазар. "Ако те станат по-малко от определения минимум, цените ще се вдигнат и ОПЕК ще трябва да отвори крана", разсъждавал Наими. Ако пък се вдигнат повече от установения максимум, то ОПЕК ще трябва да затвори съвсем крана. "Човек трябва да ги следи постоянно като лешояд", обясни той пред журналисти през 2004 г.
Това бе дръзко изказване. Чужд чиновник се опитваше да влияе на основния икономически индикатор на най-могъщата страна в света. Във Вашингтон обаче никой не се противопостави на ОПЕК. Петролът се закрепи, но остана сравнително евтин. Наими искаше да удържи цените от голямо покачване, при което световният ръст и търсенето на петрол ще се забави или потребителите ще намерят алтернатива на "черното злато".
Оказа се, че стратегията на Наими има слабо място - неточните данни. В момента, в който стана ясно, че търсеното расте, а не пада, ОПЕК не успя да задържи цените.
През февруари 2004 г. петролните министри на "картела" се събраха в една вила в Алжир. Нещата в световната икономика вървят зле и използването на петрол се увеличава. Цените минаха границата от 30 долара за барел, което предизвика безпокойство, тъй като това бе повече от средното покачване от $20 за барел през 90-те години. Информацията за търсенето и предлагането, включително от енергийното министерство на САЩ, обаче ги наведе на мисълта, че става дума просто за запасяване с излишъци. Затова ОПЕК изненада борсите и съобщи за съкращения на добива на петрол на 9%.
Тъй като данните са неточни, излишъците така и не се появиха. Търсеното се увеличи. Цената за един барел от Тексас достигна 40 долара през май 2004 г., $50 през октомври след урагана "Айван", 60 долара през юни 2005 г. и рекорда от $70,85 на 30 август след урагана "Катрина".
Февруарското съвещание от 2004 г. е последен опит да се запази динамиката, която формираше петролния пазар почти две десетилетия - тенденцията да се създават излишъци. Реакцията на пазара на това съвещание показа, че се е родила нова динамика - твърдо ограничаване на доставките.
Саудитска Арабия увеличи добива и започна да инвестира в нови залежи на петрол. Но тези мерки се оказаха закъснели, признава Наими. "Цените продължават да растат. Тяхното влияние върху търсенето е огромно", допълва шефът на ОПЕК.
Скоро след алжирската среща Наими оглави саудитска делегация, която замина за Китай. Те очакваха да видят, че Пекин се запасява с петрол, тъй като им се струваше, че той внася повече, отколкото има нужда. Но вместо това те установиха един от най-големите скокове в използването на петрол.
Когато през 80-те години Китай реши да реформира своята икономика, партийните и държавните ръководители обявиха автомобилостроенето за двигател на ръста. Те поканиха в страната чужди производители и предложиха на банките да облекчат кредитните изисквания. Те субсидираха бензина, като установиха крайни цени - днес той струва примерно 1 долар за 3,8 литра, докато в САЩ същото количество е повече от 2 долара, а в Англия - $6. В същото време жителите на градовете вече печелят достатъчно пари, за да си позволят автомобил. Днес по улиците на Китай хвърчат над 27 млн. коли, а преди 10 години са били 10 милиона. Според планове на правителството към 2010 г. техният брой ще се удвои. За последните четири години Китай е увеличил търсенето на петрол с около 40%. Пекин използва нефта и за да покрива своите енергийни нужди, когато има сривове на тока.
Петролният барон
През септември 1996 г. лорд Джон Браун събра Съвета на директорите на "Бритиш петролиум" в един от берлинските хотели. Той вече бе работил 2 години в корпорацията и бе решил да предложи радикална промяна - предложи да намери партньор за сливане на двете фирми. Убеждаването му отне 2 дни. "Бритиш петролиум", която в миналото бе държавна компания, имаше нужда от свежи пари и от голяма сделка, която да позволи след време увеличение на печалбите и съкращаване на разходите.
Лорд Браун успя да се наложи и две години по-късно "Бритиш петролиум" се обедини с "Амоко корпорейшън" за 52 млрд. долара. След няколко месеца той купи и "Атлантик ричфийлд". След тази сделка всички останали петролни компании в бранша поеха по същия път. "Ексон" се сля с "Мобил", "Шеврон" се обедини с "Тексако", а френската "Тотал" погълна европейските си конкуренти.
Тези сделки доведоха до снижаване на разходите в западните петролни компании и инвеститорите ликуваха. Но имаше и негативна страна - сливанията доведоха до съкращаването на разходите за разработването на нови находища на петрол. Когато търсенето скочи, се оказа, че индустрията не е подготвена - достъпът до тези находища е силно ограничен, не достигат и квалифицирани инженери.
През 2005 г. "Бритиш петролиум" спечели 6,46 млрд. долара при продажби на петрол за $97,7 милиарда. Това стана повод американските политици да обвинят "петролните барони", че са предизвикали сегашната криза, тъй като гонят големи печалби. Лорд Браун обаче не е съгласен. "Корпорациите трябва да реагират на ценовите сигнали. Ние не сме държавна структура", защитава се той.
Пророкът
Матю Симънс е опитен банкер в петролния бизнес, наричат го Пророка. През 2003 г. той посети петролните находища в Саудитска Арабия, които представляват 1/4 от резервите на планетата. Симънс обаче си тръгнал обезпокоен и на връщане попитал своите спътници: "А какво ще стане, ако се окаже, че тези находища не са толкова добри, както твърдят саудитците?" 62-годишният мъж дори написа книга по въпроса "Саудитският петрол: реалност или мираж?". Тя предизвика фурор, защото се цитират конкретни находища. И допринася за повишението на цените.
Влиянието на Симънс показва още един нов фактор, допринесъл за петролната криза: крупните инвеститори и спекулантите. През 1983 г. Нюйоркската борса въведе петролни фючърси и оттогава инвеститорите извън отрасъла могат да купуват и продават нефт, без да доставят нито един барел. Вместо това те търгуват с договори за бъдещи доставки - както другите финансови инструменти. Дори такива консервативни инвеститори като пенсионните фондове виждат в енергоносителите алтернатива на нискодоходните облигации и скъпите акции.
В началото на 2001 г. американският вицепрезидент Дик Чейни назначи бившия профсъюзен бос в богатата на петрол Аляска Андрю Линдквист за шеф на енергийната работна група. Целта бе да се изравни дисбалансът между търсенето и предлагането в този сектор. Линдквист предложи радикален план - да се добива петрол в Арктическия национален парк на Аляска. Това предизвика истинска буря в САЩ и показа, че петролът е силно политизиран проблем. Планът бе набутан в чекмеджето, а Буш и Чейни обясняваха, че кризата ще свърши скоро - след като Ирак започне да добива повече петрол, отколкото при Саддам Хюсеин. Тези прогнози обаче не се сбъднаха и войната в Залива допринесе за един от най-сериозните пробиви в доставките. Това е поредният пример как политиците във Вашингтон не могат да отслабят зависимостта на страната от петрола.
(със значителни съкращения)
|
| Лорд Джон Браун (вляво), изпълнителният директор на "Амоко" Лорънс Фулър (в средата) и президентът на "Бритиш петролиум" Питър Съдърланд (вдясно) демонстрират единство след обявяването на сливането на двете компании. |
|
| Петролна платформа на "Бритиш петролиум" край бреговете на Ангола. |
