Поляци ликуват на 1 май 2004 г. от приемането на страната им в Европейския съюз. Колкото повече приближава 1 януари 2007 г., толкова по-далечно започва да изглежда българското членство. |
Както разбираме от управляващите среди, България е жертва на
"злонамерено очерняне"
с цел да бъде отложено членството й в ЕС. За да отбие удара, правителството ще реагира срещу западните медии. Няма съмнение, че всяко издание, което държи на журналистическата етика, би трябвало да публикува официално опровержение от София срещу засегнали я публикации. Но какво ще ни помогне това?
Комисията на ЕС, която след два месеца ще започне да пише втория си мониторингов доклад за България, няма да го състави по изрезки от вестници. А и самите вестници, засегнати от упрека, че съзнателно злепоставят страната ни, едва ли ще пропуснат да разровят по-внимателно проблемните области, за да покажат, че информациите им са били коректни.
Точно от това България няма никакъв интерес, защото най-проблемната й област, която е във фокуса на публикациите - съдебната система, - не е показала съществено подобрение след огласяването на първия мониторингов доклад на 25 октомври. Зачестилите предупредителни сигнали от Брюксел и Страсбург показват, че именно заради безнаказаната организирана престъпност е възможно на 17 май да бъде препоръчано отлагане на членството ни в ЕС за 2008 г.
България има срок до края на февруари
да изправи на съд някои от именитите босове на мафията, за да се защити поне от най-шокиращата западняците констатация, че при над 80 поръчкови убийства досега не е отправила обвинение срещу нито едно конкретно лице. Контраобвинението, че и на Запад стават убийства, че и в страни от ЕС има мафия, върши работа наполовина. Няма държава, в която всички деяния на организираната престъпност да остават скрити-покрити и властите да демонстрират тъй искрена или престорена безпомощност.
Парламентът приема в срок всички закони, свързани с присъединяването ни към ЕС, отчете завчера ръководството на правната комисия в Народното събрание, за да ни успокои, че държавата не е изпуснала последния влак за Европа.
Властта си прави оглушки
за сигналите от Европарламента и Комисията на ЕС, които й заявиха както в доклада на комисаря по разширяването Оли Рен, така и в доклада на евродепутата Джефри ван Орден, че се интересуват не толкова какви закони се приемат, а как се прилагат.
На какво разчитат управляващите? Някои изказвания показват, че се надяват на политическо снизхождение. Евросъюзът трябвало да ни вземе например заради стабилизацията на Балканите. Времето за политически компромиси обаче изтече преди около година и благодарение на тогавашната инерция стигнахме до присъединителен договор на 25 април. Сега настроенията са други и публикациите в немски и австрийски вестници са точна илюстрация. Ще бъдем гледани под лупа и това ще бъде ярко демонстрирано на тамошното обществено мнение.
Австрия, която поема председателството на ЕС от януари в най-решителния за нас момент, заяви във вторник чрез своята външна министърка Урсула Пласник, че ще ни наблюдава много внимателно как правим реформите. Но освен силния обществен натиск България и Румъния да не бъдат приемани, докато не са готови, има и друга причина, поради която ни се готви отлагане. Тя не е първостепенна, но не трябва да бъде премълчавана.
Виена има интерес да забави членството ни,
за да даде шанс на своето протеже Хърватия да се присъедини към групата на България и Румъния. Ако бъдем отложени за 2008 г., не е изключено да се озовем в чакалнята и за по-дълго. През първото полугодие на 2007 г. председател на ЕС ще бъде Германия, другата явна покровителка на Хърватия. Тогава би могло да има нов доклад доколко сме отстранили слабостите, заради които сме били отложени за 2008 г. При изстинала политическа воля за приемане на България и Румъния двете държави могат да бъдат разтакавани чрез забавяне на ратификацията на договора им с ЕС, докато Загреб приключи преговорите - вероятно към 2009 г.
Лош сценарий, но двете страни сами го захранват с подходящи сюжети - България чрез организираната престъпност, а Румъния - чрез корупцията. И това е много повече от мистериозния списък на Би Би Си, и т.нар. нонпейпър от Европарламента, разказан от "Билд".
Брюксел не е склонен да си затвори очите, защото е длъжен да дава сметка дали парите на западните данъкоплатци отиват за развитието на двете страни или за разкоша на мафията и на корумпираната върхушка. А европейските медии нямат никакъв интерес да ни описват в розово напук на аудиториите си. Така "злонамереният" кръг се затваря.