ERS-7M2 - това е новата порода домашни любимци, разработена в лабораториите на... технологичния гигант SONY. Японските кучета, наричани още AIBO, могат да вършат всичко, което и уличният помияр, но някои техни навици са табу за познатите до днес породи. С такива свръхфункционални екземпляри се сдоби Центърът по когнитивна наука в Нов български университет (НБУ).



Коко и Шаро са революционна разработка,



която има за цел да наложи нова мода в отглеждането на домашните любимци. Базисната стойност на такъв робот е 2500 евро и се продава свободно в Япония. Най-голям интерес има сред децата, които масово са завладени от алтернативните домашни любимци. Фурорът на кучетата роботи е съпоставим с този на станалите популярни у нас преди години тамагочи. Естествено кучетата са много по-атрактивни и близки до реалния си еквивалент.

Екипът в НБУ е закупил роботите от SONY като част от изследователския проект Mind Races. Той е насочен към изграждане на роботи, които не само да изпълняват команди и да реагират на вече настъпили събития, но и да предвиждат какво ще се случи, като реагират изпреварващо. Целта е те не само да отиват при кокала, когато го видят, но и да предсказват къде сме го скрили и да го търсят. Това днешните версии на роботите (и не само AIBO) не могат да правят - те просто реагират на събитията, които наблюдават или чуват. Центърът по когнитивна наука на НБУ се е заел да научи кучетата да правят аналогии и на базата на миналия си опит да се самообучават. Идеята е този модел да бъде приложен в компютърни симулации и реални роботи. С други думи, изследователите ще използват само външната обвивка на кученцата и



ще им "промият мозъците"



Дотогава грижата за двете кучета е поверена на Чавдар Найденов от екипа, който работи по проекта. Той представя двете палета, които без свян започват да показват номерата си. Коко е доста по-активен и тутакси демонстрира умения с топка. Малко му куца координацията с предните и задните лапи, но с тренировки всичко става. Като истинско куче Коко бързо се отегчи от топката, след като съзря личния си кокал. Шаро от своя страна е по-ленив - с маниери на котка. Докато приятелят му забавлява гостите, той тактично се оттегля...

"Батериите са му на свършване, отива да се зареди", обясни Чавдар. Шаро не успя да се изпоти, но видимо се затрудни, докато уцели зарядното. Стопанинът разяснява, че двата робота са програмирани, след като им свършат батериите, които при повече движение работят около 1,5 часа, да отиват сами до зарядното си устройство и след като легнат върху него, се зареждат за същото време. Досущ като легло. Оказва се, че в случая се е включил режимът за търсене на устройството, а кучето е програмирано да не се отказва, докато не стигне до целта.

Спорно още е и доколко роботите са радост само за децата. В университета студентите са имали възможността да се докоснат до компютризираните кучета и за кратко забравили за близкото кафене.



"Говореха за тях като за истински кучета



Как ме гледа, май ме харесва... - такива реплики се чуваха", разказва още Чавдар. Кучетата били показани и на няколко деца, които обаче първоначално много се страхували. Уплахата минава, след като някой друг им покаже, че кучетата не са страшни. Тогава и децата започвали да искат от тях да изпълняват гласови команди. Коко и Шаро също са програмирани да се радват на внимание от хората. Имат сензори на главата и по гърба. Посредством тях, ако бъдат погалени, кучетата започват да махат с опашка и да издават вид на задоволство. Любимо занимание обаче са танците. Според упътването на SONY роботите могат да придобиват навици като разпознаване на стопанина си, ако с тях се общува по-продължително. За да се развиват емоционално, кучетата трябва дълго и упорито да бъдат ухажвани от стопанина си. Да им се показват определени хора и места, които след като вграденият компютър снима, стават любими на кучето и то отива избирателно при тях. Освен това кучетата също трябва да бъдат опознати от стопанина си. В програмата им има безброй много изражения, които трябва да бъдат изучени от човека какво точно означават. Доказано е, че колкото повече някой се занимава с тях, толкова по-интелигентни стават. Между другото



Шаро и Коко владеят перфектен английски,



а преди да изпълнят дадено указание, ви сигнализират с характерни азиатски мелодии.

"Веднъж хванахме Шаро да изпълва обичайния ритуал с повдигането на задната лапа, съпроводен с характерен звук, но за жалост нямаме много време да се занимаваме с тях", разказаха още от НБУ. Кучетата все пак разпознават имената си, макар че трудно ще ви донесат хвърлена пръчка. Що се касае за команди, към чието изпълнение повечето собственици на кучета са силно пристрастени, Коко и Шаро "се хващат на въдицата" само чрез специално тесте карти. Определена карта, която отговаря на дадена команда (например "седни"), се показва на кучето и след като то я възприеме, изпълнява задачата. Проблемът на кучетата роботи е, че се движат сравнително бавно и нямат сензори, с които да избягват неприятни падания. Така, ако Шаро бъде оставен без надзор върху маса, има голяма опасност да падне. Досегашните им злополуки обаче нямали тежки последствия, което говори добре за изработката предвид приложението им сред детска аудитория. Заради сравнително мудните си движения кучетата участват в специална "Лига на четирикраките" в



традиционните "Робо къп" турнири,



които имат за цел до 2050 г. да излъчат отбор, който да излезе срещу световния шампион по футбол при хората. В подобни състезания обаче абсолютни шампиони са роботите, които действат изпреварващо, в какъвто проект участва българският екип.

"Роботите, можещи да предсказват събитията, биха били много подходящи за такива турнири. Те няма да чакат топката да отиде някъде, за да я последват, а тръгват преди това, като предполагат къде ще отиде", разказва още Чавдар. Възможностите на четирикраките роботи обаче не свършват дотук. Може да ги използвате като будилник сутрин и ще ви събуждат с музика. Има възможност и да се управляват от компютър. Така, ако напишете нещо, роботът може да опита да го повтори. Освен домашни любимци те се оказват и полезни домашни пазачи. Ако не сте вкъщи, можете да "поръчате" на кучето си да заснеме евентуален нежелан гост и да ви изпрати негов портрет по електронна поща. Това става възможно с помощта на вградена в робота камера, която може да снима необичайни образи. Като цяло обаче хората, които се занимават ежедневно с роботите, са установили, че хората са склонни да придават повече интелигентност на роботите, отколкото те притежават. С кучетата случаят бил още по-явен, тъй като те не са замислени като интелигентни роботи, а по-скоро като играчки. Стопаните обаче вярват на собствените си внушения - също като собствениците на истински животни.





---КАРЕ---



Роботизиран бомбаджия



В НБУ освен двете компютризирани кучета има и един робот тежка артилерия. Той е модел Pioneer 3DX на фирмата ActivMedia и цената му също е тежка - около $20 000. В университета още не са му дали име заради неугледния му за неспециалист вид. Машината е с вид на кран, но гумите му са с истински алуминиеви лети джанти. На корпуса му има многофункционална ръка, с която може да взема и да мести различни предмети. В специалните военни версии силно усъвършенствани такива роботи се използват за обезвреждане на бомби. Те са същински всъдеходи и нямат проблеми при преминаване през неравни повърхности. Дори и да се блъснат някъде, цялата им периферия има защитна стена, която не позволява да се повредят, като омекотява удара. Освен това роботът е много бърз, въпреки че тежи около 30 кг. Оборудван е с истински компютър, към който може да се свърже даже и клавиатура, откъдето също може да се управлява. По света такъв тип роботи се използват за индустриални цели. Разпространено приложение на робота е като пазач, но за разлика от кучетата той е по-голям професионалист. Чрез вградения му софтуер може да обикаля постоянно даден район, да записва образи и да разпознава нежелани посетители. Предвид габаритите трудно някой може да му се измъкне.