|
| Петър Димитров |
- Разбира се, че не. Заявките на министрите бяха за 3 млрд. лв. повече от това, което получиха техните министерства. Заявките на всички общини също бяха много по-големи от това, което им беше дадено. Всъщност колкото повече удовлетворяваш нечии интереси с бюджетни средства, толкова повече средства вземаш от данъкоплатците. В този смисъл задачата на законодателя е да минимизира събиранията от данъкоплатците и да удовлетвори по оптимален начин очакванията на бюджетните структури.
Абсурдно е да бъдат удовлетворени всички интереси. Това са системи, които винаги могат да похарчат повече, отколкото бюджетът би могъл да им даде.
- С какво тогава обяснявате липсата на дебати в парламента?
- Според мен всички разумни предложения на опозицията бяха взети предвид. По принцип тя не прави провокативни предложения. Понякога има "оголени" политически идеи - като например данъците да бъдат намалени драстично, - но голяма част от другите предложения са разумни и мисля, че бяха отчетени. Затова нямаше особена конфронтация.
- Минути след като депутатите гласуваха балансиран бюджет, финансовият министър Пламен Орешарски заяви, че за догодина ще се стремим към реализиране на излишък от поне 2% от брутния вътрешен продукт (БВП). Има ли скрити възможности в бюджета за такъв излишък?
- Важният ограничител са разходите, за които е поет ангажимент да не бъдат повече от 40% от БВП. Но ако приходите са над 40% от БВП, категоричното искане на Международния валутен фонд (МВФ) е тези пари да отидат в резерва на нацията. Тук трябва да се прави разграничението между минали години, когато това преизпълнение се разходваше по усмотрение на правителството. Сега тази възможност не съществува. Ако има преизпълнение, а вероятно ще има, то ще отиде във фискалния резерв, за да пазим финансовата стабилност.
Дисбалансът между внос и износ се запазва и ние продължаваме да сме потребяваща нация - потребяваме повече, отколкото изнасяме. Като модерна европейска държава тенденцията трябва да е обратната - да изнасяме повече, отколкото внасяме. И тогава, ако има бюджетен излишък, той ще бъде истински и ще се използва за стимулиране на икономиката и бюджетните системи.
- Вече дефицитът по текущата сметка, а не бюджетният баланс ще определя дали ведомствата ще получат изцяло определеното им финансиране от хазната (б. а. - в закона е записано, че през годината ще се превеждат 93% от финансирането, а останалите 7% зависят от нивото на дефицита по текущата сметка). Това по-голямо ограничение ли е?
- Всичко ще зависи от съотношението между вноса и износа, а оттам и от състоянието на текущата сметка. Ако дефицитът в нея е над 12%, бюджетните системи ще получат само 93% от средствата. Ако е под 12%, ще получат пълния им размер. Виждате, че нещата вече се поставят в зависимост от това какво ще има в джоба на държавата. Т.е. ако задълженията на държавата са непоносимо големи, както се очертават за тази година - 14% от БВП, то е ясно, че вносът трябва да се ограничава. Това е мярка точно в посока на охлаждане на импорта.
- Значи въпросителната дали бюджетните системи ще получат изцяло финансирането си става още по-голяма?
- Страхувам се, че ако се запази тенденцията за поскъпване на нефта и нефтопродуктите, въпросителна не съществува. Китай и Индия запазват позициите си на най-бързо растящите потребители на петрол. И ако при тях няма свиване на потреблението, недостигът на световния пазар ще остане и цените най-вероятно ще продължат да вървят нагоре.
- Между първо и второ гласуване на бюджета над 50 млн. лв. бяха пренасочени от една сфера в друга. Кои области орязахте?
- Бяха намалени разходите за издръжка на централната власт и оттам дойде ресурсът.
- А чии искания бяха удовлетворени?
- На първо място това са исканията на учителите. Но там се смени схемата. Според мен се взе добро решение - да се даде увеличение от 1 януари с 4%, което е по-голямо от увеличението за другите сфери - 6% от 1 юли. За учителите това е равносилно на 8% от 1 юли. Парламентът обаче даде тези пари под условие - най-късно до края на февруари министърът на образованието трябва да внесе програма за реформи и ако те стартират, ще има и следващо увеличение от юли. Ако няма реформи, ограничението е категорично.
Бяха дадени 10 млн. лв. на общините за четвъртокласната пътна мрежа, беше увеличен ресурсът за БАН и за СУ, за да останат разходите им на нивото от 2005 г. Бяха осигурени 5 млн. лв. за хората, които няма как да имат здравни осигуровки, тъй като нямат доходи и имущество. Бяха добавени 3.5 млн. лв. към фонда за лечение на деца. Така че като цяло трансформациите в крайна сметка са за по-малко от 50 млн. лв.
- Каква е политическата нагласа за предстоящите преговори с МВФ, бюджетният излишък ли остава основното разминаване?
- Едно от исканията на фонда е разходната част да падне значително под 40% от БВП. Според управляващата коалиция обаче летвата от 40% е възможният минимум. Ако се падне под него, ще застрашим някои социални системи, а и изобщо бюджетните системи.
В приходната част различията ще са по-малки, тъй като ако има преизпълнение и състоянието по текущата сметка е лошо, в интерес на нацията е по-голям резерв да остане за "черни дни".
Но в разходната част исканията са по-тежки и смятам, че ще има и тежки разговори.
- Фондът заявявал ли е кои разходи да бъдат съкратени?
- МВФ искаше финансирането на бюджетните системи да се ограничи до 90%. Ние гласувахме те да са 93%, но доколкото знам, това е без санкцията на МВФ. Това си е българско решение.
- Разумно ли беше решението Националната агенция за приходите (НАП) да тръгне от 1 януари и доколко Данъчно-осигурителният процесуален кодекс (ДОПК) дава стабилна основа за нейната дейност?
- Като имате предвид, че тази тема се подхвърля като горещ картоф от 2000 г. насам, очевидно опряхме до наличието на воля някой да стартира агенцията. Досега всички правителства казваха "да" по принцип и не го правеха. Има риск, безспорно, но гледано през призмата на българина, който припка от гише на гише, за да се оправи с държавната бюрокрация, това е добра крачка напред. Сега всичко ще е на едно гише - и здравни осигуровки, и социално осигуряване, и всички данъци. Всички плащания трябва да бъдат на едно гише. Ако се завърши и единната информационна система, на практика възможностите за корупционни контакти между администрацията на НАП и гражданите ще бъдат сведени до минимум. От тази гледна точка това е добро решение и е в интерес на данъкоплатеца.
Мисля си, че и режимът беше либерализиран, отново в полза на данъкоплатеца. Според мен той стана по-либерален от повечето европейски страни, където до голяма степен има политическа демокрация, но няма данъчна демокрация. Там властта на данъчните е огромна и благодарение на това се осигуряват вземанията. Но българинът, полусвалил сетрето на Андрешко, не се радва на такъв режим и от тази гледна точка главно юристите в парламента отстояха въвеждането на по-либерален режим. Да видим как ще се отрази.
По-големият въпрос е за потенциала на хората, които ще работят в системата на НАП, и тяхната мотивация. Появиха се различия относно мотивирането на данъчната администрация. Финалното решение е в полза на статуквото - 25% от разкритите укрити данъци отново ще отиват за стимулиране на данъчната администрация. Аз лично бях на друга позиция, но това си е мой проблем.
- Каква беше вашата позиция?
- Според мен сегашната система не е обоснована. Стимулирането трябва да бъде от глоби, санкции, лихви, неустойки. Но да вземаш от главницата, за да стимулираш... Това не са пари, които се полагат на данъчната администрация. Те се полагат на държавата, на осигурителните системи. Да вземеш от тях, означава да отнемеш права и да вземеш средства, които данъкоплатецът дава за държавата, за преразпределение, а не за стимулиране на данъчните. Но взе връх тезата, че може тези пари да не бъдат събрани и че администрацията трябва да бъде мотивирана да събира тези вземания.
- А защо се увеличават двойно заделените средства за финансовото министерство от тези "премии"?
- Такава беше волята и не срещнахме съпротива от НАП, които евентуално биха се почувствали засегнати. Предложението е тяхно.
- Според вас, улеснява или пречи на бизнеса новият ДОПК?
- ДОПК е в интерес преди всичко на данъкоплатците. Освен че всичко е събрано на едно място, има ясни процедури как да те ревизират, как да те проверяват, как да обжалваш. Има ясни срокове на обжалване. Знаете, че първоначално имаше тежки срокове за ревизии, които можеше да се превърнат във вечни. Сега са 3 месеца плюс 1, без особените случаи. Бяха ограничени и първоначалните прекалени данъчни правомощия - да отнемат документи, да затварят офиси. Така че не може да има данъчен произвол. Но пак ще кажа - в сравнение с повечето европейски данъчни служби у нас правомощията са по-малки.
КАРЕТА
"Колкото повече удовлетворяваш нечии интереси с бюджетни средства, толкова повече средства вземаш от данъкоплатците."
"Бяха намалени разходите за издръжка на централната власт и оттам дойде ресурсът за учителите, общинските пътища, БАН и СУ."
"Данъчният режим в България стана по-либерален от повечето европейски страни, където има политическа демокрация, но няма данъчна демокрация."
