Русоляво момче подава рекламна брошура на пешеходците. Те го отминават, бързат да хванат зеления сигнал на светофара. Дневната му надница едва ли е повече от 5 лв., но все пак е нещо. Засега е намерил това.

Някои обаче избират друг начин за препитание - непрестижен, но лесен. Мнозина отдавна упражняват професията "социално слаб". Сега законът позволява цял живот да се получават помощи. Това неминуемо разглезва подпомаганите да живеят на държавна издръжка с години, а с това губят трудовите си навици. Правителството смята да затегне режима. Трудоспособните ще имат право на помощи не повече от година и половина. След това 1 г. ще трябва да си търсят работа. Ако след този срок продължават да са безработни, цикълът се повтаря.

Крясъците и скандалите в приемните на социалните служби са почти ежедневие. Подпомаганите все за нещо недоволстват, а изнервените служители дори и не помислят да си сложат дежурната усмивка. Дирекцията в столичния ж. к. "Люлин" не прави изключение. Още на влизане се чуват



разгневени викове на лош български



"Да не съм като теб на висока заплата, че да знам какво да пиша!" и от този сорт...

"Напоследък агресията у клиентите ни много нарасна", казва директорът на "Социално подпомагане" в ж. к. "Люлин" Маргарита Михалчева. "Ние сме последната инстанция, която може с нещо да помогне, и хората пак са недоволни. Когато дават пари - например в данъчната служба или при личния лекар, - чакат, без да мърморят. При нас обаче идват да искат пари и въпреки това все са нервни", чуди се тя. Социалните работници опитват да запазят поведение, но и те не издържат - дори има случаи да колабират от такива контакти. "Много служители станаха чувствителни на тема клетви и магии. На някои, като им откажат помощи, започват да кълнат до девето коляно", обясни Михалчева.

Ромите и възрастните не са толкова агресивни. Най-войнствени са младите и "нередовните клиенти" - на тях, като не им уважат претенцията, и започват да се карат. Често нервничат и хората, които получават детски надбавки. Те се ядосват, че трябва да се разкарват, за да подадат молба, да губят време и да отсъстват от работа. Право на такива надбавки имат всички родители с доход под 200 лв. на член от семейството. Надбавката е 18 лв. на дете. Изнервените служителки смятат, че подоходният критерий трябва да отпадне. Смятат го за формален, като се има предвид колко много българи имат необявени доходи от сивата икономика. Освен това администрирането му струва 20 млн. лева годишно на държавата. Ако отново всички българи започнат да получават надбавки, това ще струва още 50 млн. лева отгоре. Но засега единственото облекчение е, че от 1 януари родителите няма да ходят на 6 месеца в социалната служба да подават молби, а вече на 12 месеца.

Социалните служители разказват, че за възрастните, ромите и психично болните пък молбите са твърде сложни за попълване. "Напоследък и младите трудно се справят - диктуваме им дума по дума. Тъжно е, но вече е тенденция", казва Пенка Стоянова от дирекцията.

Помощите варират от 2 лв. до 200 лв., а понякога и повече. Най-високите са за родители с много деца. В "Люлин" 40 000 души са на помощи, а 2/3 от тях са роми. 31-годишната Марийка А. е



млада, здрава, трудоспособна, но взима пари от държавата от 10 г.



Друга 27-годишна жена пък получава помощи от 5 г. Много други преживяват по същия начин. Голяма част от жените съжителстват с някого, но отричат, за да получат помощи като самотни майки. Само за тази година от Филиповци са върнати 10 такива кандидатки.

Трябва да се ограничи периодът на подпомагане, единодушни са социалните служителки. "Такава практика имаше и преди години. Ако помощи се дават цял живот, това се превръща в патология. А сега като ги спрем на някого - и човекът чак не вярва. Все още малко хора знаят, че ще има ограничение до година и половина. Освен това повечето знаят, че политиците ще ги защитят, защото в един момент трябва да им станат гласоподаватели. Това преплитане на социални проблеми с чисто политически интереси доведе точно до това - да се изгради класа на социално подпомаганите", коментира Михалчева.

И сега всеки на помощи е длъжен да отработва поне 5 дни в месеца, за да си вземе парите. Почти никой не отказва да го прави. Случва се обаче хората да затрудняват общината - явяват се по едно и също време в края на месеца, а тогава няма достатъчно работа за всички. Ако тези хора са разпределени по точни графици, могат да свършат много работа. Някои обаче гледат да не спазват плана и така се скатават, казват в социалната служба.

Лилия Райчева е на помощи от 12 г. Сега е наказана заради неотработени дни и в продължение на година ще живее без държавните пари. Оправдава се, че не го направила от нежелание, а просто изпуснала месеца... Иначе метяла улицата. Живее във Филиповци. С 3 деца е, получава 100 лв. помощ на месец, а отделно и близо 50 лв. детски. На въпрос защо не търси работа категоричният отговор е:



"Няма кой да ми гледа децата"



Оказва се, че две от тях са ученици. Иначе искала да работи, но те плачели...

От месеци е без помощи и Елеонора Петрова, на 27 г. И тя е наказана за неотработени 5 дни. Нейното обяснение пък е, че е работила, но забравила да подпише документа. От 3 г. е на помощи. Получавала е близо 100 лв. месечно. Иначе е била шивачка, чистачка, работела в баничарница. Похвали се и с две дипломи от курсове за квалификация. Признава, че знае колко е лошо да не се работи, но и нейните деца нямало кой да ги гледа. "Не мога да намеря подходяща работа, защото в България всички са расисти и не наемат роми!", твърди Елеонора.

Дискриминация има, но тя е в обратна посока. Поне така мисли Евгения Петкова, която не е от ромски произход. На социални помощи е от 6 г. Жената е на 46 г. и има 13-годишно дете. Месечно получава 78 лв. и 18 лв. детски, а съседите й помагат с дрехи. "Преди чистехме градинките и улиците, но няколко души потърсихме съдействие от бюрата по труда и обяснихме, че всичко вършим ние, а циганите мързелуват. На всичкото отгоре всички те от години са с мобилни телефони. Ако ромите не си свършат работата както трябва, никой не смее да ги закача. А на другите веднага ще им направят забележка!", казва пък Евгения.

"Не мога да започна каквато и да е работа, защото няма кой да ми гледа детето - самотна майка съм. Затова търся 8-часов работен ден, а не на смени. Освен това не искам да се работи в събота и неделя, защото няма кога да се виждам с детето си. Не съм отказвала работа, нямам изисквания за дейността, но трудно се намира", разказва тя. По професия е цирков артист, но по специалността си вече не може да намери препитание. Работила е в завод "Малчика", но и оттам се е отказала заради нощните смени.

Евгения е ходила на много квалификационни курсове - за компютърна грамотност, за шивачки, знае италиански, но и това не помага, защото почти навсякъде търсят работници до 35 г.

"От дълго време съм на помощи и ако ми ги спрат, не знам какво ще правя", тревожи се тя от затягането на мерките. "От това може и да има някаква полза, но ще си изпатят и други хора, такива като мен. И аз попадам в групата на трудоспособните. Не ме мързи да работя, просто няма какво! И без това, живеейки на помощи, човек се чувства потиснат."



АБСУРДИ

Немалко проблеми има и при отхвърлянето на кандидат за помощи. Например най-голяма тежест при отказа имат декларираните документи, а анкетите, по които става ясно как човекът на помощи живее реално, почти не влияят. След като по документи добавката е отпусната, социалните работници задължително правят и изненадващи посещения по домовете за преанкетиране. Все пак обаче анкетьорите могат да кажат всичко, а впечатленията от посещенията им не могат да се докажат. Затова често отхвърлените подават жалба. Бедният просто доказва по документи, че е безработен, а всъщност може да има и нелегален бизнес.

Подобни примери има много. Съвсем скоро службата в "Люлин" отказала помощ за отопление на възрастна жена, която по документи е дарила жилището на дъщеря си и няма собствен имот. Оказало се обаче, че "бедната" има собствена незастроена земя, за която не е показала нотариален акт. Не плаща данък за терена, но вече се е споразумяла с фирма за строеж на 2 кооперации на това място. Срещу това ще бъде обезщетена с 5 апартамента, 2 гаража и офис. Но това не й попречило да кандидатства за помощи.

Понякога пък хора с увреждания декларират, че нямат нищо и търсят помощи. "Засичаме обаче, че са взели винетка от нас, което означава, че са купили кола. А по закон помощи не се отпускат на хора, които наскоро са си купили някаква собственост. Веднъж се стигна и до прокурор. Един от подпомаганите беше много сърдит, че му отнемаме правото на помощи, а има от най-хубавите къщи във Филиповци. Отказахме му помощта, защото имаше продажба и на друго жилище. Наложи се да викаме полиция, защото освен скандала се опита да удря социалните работници", разказа Михалчева.

При анкетите най-трудни се оказват контактите с данъчните. "Оттам трудно ни предоставят нужните документи, защото социалните служби не фигурират в списъка на институциите, които са с право на информация. В това отношение нормативните документи трябва да се променят. Ние имаме нужда от такава информация, работата ни е да преценим дали човекът се нуждае от парите или не. Защото имаме фрапиращи случаи - беден по документи, но кара джип", категорични са социалните работници.