|
| Юрий Асланов |
- Г-н Асланов, каква е отличителната черта на политическата 2005 година?
- През 2005 година нямаше нищо уникално като събитие, което да заслужава да бъде отличено. Процесът, който започна още преди години - на по-спокойни еволюционни преобразувания, без качествени трусове, продължи и през тази. И ако през 2006-а не ни предстоеше такова събитие като доклада на Европейската комисия, и следващата година щеше да бъде подобна.
Все пак има нещо, което се случи за първи път. И това е съществуването на тази необяснима засега тройна коалиция в управлението. Подобна коалиция в европейската практика се среща масово, но у нас се случва за първи път. Това е коалиция на пълноценни политически формации, които са несъвместими във всяко едно отношение. Истината е, че хората не могат да си обяснят все още две неща - изборния резултат и какво представлява правителството. Хората още не разбират какво се случи на изборите. Те все още си задават и въпроса дали правителството е на БСП, или пък не съвсем.
- А партиите разбраха ли какво се случи?
- Партиите имат свой език, който няма нищо общо с езика на всекидневието. Тъй като са възпитани в духа на политическото лицемерие, партиите винаги могат да намерят оправдание, което да дефинират като обяснение за това, което правят. Но този език, с който си служат помежду си партиите, е неразбираем за хората. Една от големите причини за масовия отказ от участие в избори и други политически активности е това, че хората престанаха да разбират за какво става въпрос в политиката. Това е големият проблем. България не е станала по-малко политизирана. Напротив. Онези, които гласуват, са свръхполитизирани, но дори и те престанаха да разбират за какво става дума в политиката.
- Казахте, че нищо уникално не се е случило. А шамарите, които получиха два пъти партиите - с вота за "Атака" и победата на Бойко Борисов на частичните местни в София?
- Партиите са шамаросвани доста по-отдавна. Този процес започна още през 1999 г. на местните избори. Тогава огромен брой независими кандидати за кметове пробиха в официално състезание с партийни кандидати. Тогава набра скорост възвеличаване на т.нар. гражданско общество. Част от идеите, които се лансираха тогава, преминаха в радикализъм от типа: ако заменим партиите с граждански сдружения, нещата ще се оправят, защото партиите са извор на зло. Този процес продължи да се развива и получи своя връх на парламентарните избори през 2001 г., когато Симеон дойде и без никаква партия спечели изборите.
Но 2005 г. е краят на експериментите. Бойко Борисов и "Атака" сложиха финал на опитите да се замени политическата система с нещо различно.
- И повече няма да има политически чудеса?
- Не. Такова чудо вече е невъзможно. Оттук нататък подобни идеи ще ерозират в съзнанието на хората. Не казвам, че това ще доведе до възстановяване на избирателната активност от нивата в началото на прехода. Но няма да има пренасочване на големи избирателни маси към нови радикални идеи. Има една ниша в общественото съзнание, която може да бъде запълнена с радикално говорене, но то не е от типа на говоренето на Борисов и "Атака".
- Като казахте край на политическите експерименти, това означава ли, че ако Бойко Борисов реши да си направи партия, тя няма да има сериозен шанс?
- Шанс, такъв, че да преформулира политическата система, няма да получи. Би имал някакъв минимален шанс. Подобен на този на Иван Костов - да получи парламентарно представителство.
- И президентските избори ли ще са без експерименти?
- Президентските избори ще са интрига за доказване на по-прогресивното статукво. Има тенденция към укрепване на статуквото. Краят на експериментите е придружен с още нещо - хората спират да вярват в чудеса и в радикални обещания. Вече започват да усещат, че нещата няма начин да се влошат рязко, нито да се подобрят рязко. Дори така наречените аутсайдери се опитват да се закачат за статуквото. По тази причина изборите ще са състезание за това кой ще олицетвори по-добрата част от това статукво - дали Георги Първанов или някой друг. В ситуация като тази особено от позицията на институцията столичен кмет, може да се впише като претендент и Бойко Борисов. Но не може да се впише Волен Сидеров. Може да се впише Симеон, макар че лично аз се съмнявам, че той ще се подложи на избори. Това ще е състезание на различни видове статукво.
- Какви са шансовете на десницата за президентския вот?
- Не са големи. Кризата изглежда много дълбока, доколкото в дясното пространство е наситено с фигури, които пречат на консолидацията. Най-последователен и логично позициониран изглежда Иван Костов. Но самото му присъствие пречи на другите да се приближат или да се споразумеят с тази формация, която в момента е най-силна вдясно. Независимо от това кризата вдясно може да се прекрати мигновено за изненада на всички останали и десницата да отбележи невероятен ръст.
- Как може да стане това?
- Като се появи човек, който в момента не е в играта. Става дума за нов играч, а не за нов десен проект. Тогава тази криза ще се прекрати и дясното ще набъбне до неочаквани размери и ще получи неочакван шанс. Това може да стане през 2006-а, може и никога да не стане.
- А какви са основните предизвикателства и рискове пред управляващата коалиция през 2006 г.?
- Не мисля, че коалицията е бременна в момента с някакви огромни рискове. През 2006 г. има два критични момента - докладът на Европейската комисия през пролетта и свързаното с това решение на Европарламента през юни и президентските избори.
По повод на първото събитие критичният рисков елемент в коалицията се нарича НДСВ, доколкото оттам продължават да излизат сигнали в посока, че ако има отлагане на членството ни, ще излязат от коалицията. Това обаче не е сериозно, защото дори да има отлагане, политическите елити, включително в НДСВ, си дават сметка, че причината няма да е чак толкова в българската власт. Освен това НДСВ се стабилизира заради участието си в коалицията и ще се подложи на огромен риск, ако тази коалиция се разпадне, защото няма откъде да почерпи нова енергия.
Ако този критичен момент се преодолее, следващият такъв ще са президентските избори. За момента е ясно, че БСП и ДПС ще подкрепят Георги Първанов. Ако НДСВ реши да издигне свой кандидат или да подкрепи такъв на десницата, тогава вотът ще изправи БСП и НДСВ един срещу друг и това може да разтрои коалиционния организъм. Може дори да го разпадне, ако до този момент този коалиционен организъм не е започнал да функционира по-смазано, отколкото сега.
През 2007 г. пък има друг критичен момент - местните избори. Частичните кметски избори показаха, че основни противници се оказват НДСВ и БСП. Преодоляването или не на тези три критични момента може да предопредели крайния успех или неуспех на тройната коалиция.
- Съгласен ли сте с Пламен Панайотов, че без НДСВ няма да може да бъде избран следващият президент?
- Това може да е вярно, може и да не е. Точно подкрепата на НДСВ може да се окаже решаващата липса. В зависимост на това накъде ще се наклонят везните, ако вдясно и в центъра има читав кандидат. Ако НДСВ завие отново надясно, тогава нищо не се знае.
- Какви други рискови фактори за коалицията може да се появят на хоризонта?
- С течение на времето в рисков фактор за коалицията може да се превърне и БСП. Не елита на БСП, а огромната маса от членове и симпатизанти. Това може да стане, ако правителството, съставено с доминирано участие на БСП, не предприеме по-решителни стъпки в посока на видими социални реформи. Членската маса и симпатизантите на БСП до този момент си дават сметка за компромиса, но подобен вид оправдание все повече ще избледнява. И БСП трябва да разсее впечатлението, че играе по чужди правила, каквото е масовото усещане в момента сред собствените им симпатизанти.
- Т. е. - партията може да бламира собствения си елит и това да доведе до разпад на коалицията?
- За разлика от всички други партии елитът на БСП няма пълен контрол върху огромната маса от членове и симпатизанти. Това е партия, в която влизат хора, свързани по чисто идейни подбуди. Те не търсят облаги и кариера. С изключение на 10 -15 хил. души от елита на партията, за които това е важно, за огромното мнозинство членове на БСП тези неща нямат значение. Те оценяват всичко в морални категории. И ако са убедени, че елитът на собствената им партия повече се занимава с устройване на себе си и така съответно предава политическите идеи, те просто ще се откажат да го следват. Или пък ще се появи активен натиск, който може да се преобразува в антикоалиционен натиск. Подобни настроения, че коалицията е грешка, има и в НДСВ, и ДПС. Но за разлика от БСП, която не е лидерски тип партия, в НДСВ и ДПС политическият елит намира начин за контрол върху членската си маса. В БСП този контрол е невъзможен.
- hopefully - Европейския съюз.
