Отношенията между Русия и Европейския съюз лесно могат да ви объркат. Многобройни инициативи подхранват в момента размисли за тяхното бъдеще. След срещата на върха в Лондон дебатите се съсредоточиха върху Споразумението за партньорство и сътрудничество (СПС), което представлява юридическата база на търговския обмен и изтича през 2007 г. В действителност тези дискусии служат за параван на една латентна криза на доверието. Две хронологични отправни точки илюстрират несъответствието между Споразумението за партньорство и сътрудничество и истинското състояние на двустранните отношения.

СПС бе подписано през 1994 г. Заради първата война в Чечения то влезе в сила едва през 1997 г. Без да се връщаме към отприщения през 1999 г. конфликт, един съществен въпрос изглежда не съществува за преговарящите: подобно на Съединените щати,



руските власти смятат, че в момента са във война



Това положение поражда последици в три области от основно значение. Първо, организацията на властта: състоянието на война засилва концентрирането на взимането на решенията на президентско ниво, без обаче да намали острите съперничества между съответните министерства и служби. Второ, цената на тази забравена война: към тежките човешки жертви се прибавят финансовите разходи, които са невъзможни за изчисляване поради непрозрачността на военния бюджет. Трето, регионалната стабилност: ефектът от войната в Чечения се усеща в Северен Кавказ, но оказва влияние и върху руската външна политика, особено върху отношенията с Грузия.

Днес вече е невъзможно трансатлантическите отношения да бъдат разбрани без американско-британската интервенция в Ирак. По същия начин



диалогът ЕС-Русия не може повече да заобикаля обстановката в Кавказ.



Тук ни най-малко не става въпрос за вмешателство, а по-скоро за приемането на един очевиден факт: партньорство, още повече стратегическо, с една страна, била тя в състояние на мир или на война, се изгражда по различен начин.

Втора хронологична отправна точка: март 2008 г. Отношенията ЕС-Русия остават зависими от наследника на Владимир Путин. По този въпрос в Москва съжителстват две главни течения. За първото тези отношения са от първостепенно значение и затова икономическото и политическото развитие не може да бъдат разглеждани отделно. От тази гледна точка преди изборите трябва да бъде постигнато трайно споразумение със здрава юридическа основа, за да бъде избегнато каквото и да било "връщане назад".

Второто течение отдава привилегировано значение на техническите аспекти, за да бъде поддържан специалният статут на Русия и тя да се възползва от търговския обмен, без да се подчинява на общностните правила, и най-сетне да избегне ловко дебатите за ценностите. Всъщност Европейският съюз и Русия се сблъскват със следния парадокс: всяка политическа дейност на Русия гравитира около Кремъл и въпреки това следващият президентски мандат отсъства от общия им дневен ред.

Наблягането върху март 2008 г. означава признаване, че отношенията ЕС-Русия зависят до голяма степен от избора на руския народ. Нещо повече - същността на тези отношения трябва да бъде една от темите по време на предизборната кампания, при условие че избраният път на развитие стои в основата на политическите речи. От тази гледна точка



Европейският съюз и Русия се намират в асиметрични позиции:



отношението към съюза продължава да разделя руската политическа класа, докато отношението към Москва, обратно на това към Турция, не поражда разцепление в европейското публично пространство.

Като се концентрира върху 2007 г., диалогът ЕС-Русия рискува да се затвори в една административна логика за сметка на по-дълбокото въвличане на гражданските общества. Следователно руснаци и европейци не могат да се задоволят с преговорите за Споразумението за партньорство и сътрудничество, за да предвидят тяхното бъдеще. За да се сближат трайно, те имат среща през 2008 г.