Ако някой си мисли, че хората покрай границите ни с Румъния и Турция са изпаднали в паника заради птичия грип, жестоко се лъже. Не че местните не гледат телевизия, не че не се страхуват от болестта. Просто предимно застаряващото население там е преминало през какви ли не житейски перипетии, за които нито вестник е писал, нито политик е разбрал. И гледа с досада и лека насмешка на суетнята, с която цялата държава влезе в домовете и дворовете им.

"Лисицата, синко, е страшна, лисицата! Тя ми натръшка 20 кокошки от началото на зимата. Птичият грип не е толкова опасен", реди 77-годишната Марийка Димова от Дуранкулак. Дворът на жената е на самия бряг на езерото, дели ги само една пътечка - ако птичият грип дойде отнейде в селото, оттам ще мине.

"Че какво да правя? Ако дойде - дойде. Аз съм си тук откакто се помня и няма да мръдна", казва баба Марийка. "То не беше СПИН, ТОРС, МОРС... И какво? Стана ли ни нещо?", простичко пита женицата и прави смешни сложните отговори, които по принцип се дават в такива ситуации. "Виж, лисицата е друга работа", връща се към основния проблем баба Марийка. Капаните били много скъпи, доскоро разчитала на ловците. Ама и тях вече ги нямало, защото не дават да се стреля из езерото.

Въпросната лисица ще да е много страшна, защото явно дави кокошките през теления капак на курника. Баба Марийка си е запряла всичките кокошки и пуйки, даже куче е вързала отпред. И се хвали, че е взела всички мерки, заръчани от кмета, много преди друг да го направи.

28-годишната Дора, работеща в крайпътен ресторант, участва всяка година в зимното броене на дивите птици. Пак ще го направи независимо от опасността. "Не ме е страх, няма и нужда.



Винаги съм живяла с птиците



и нищо лошо не ми се е случило. Всичко е въпрос на политика и икономически интереси", обяснява Дора, повтаряйки мирогледа на половин век по-възрастната от нея баба Марийка.

Около 600 души живеят в Дуранкулак. Десетина къщи - също като на баба Марийка - са разположени на самия бряг на езерото. То пък е смятано като най-рисковото за поява на заразата в България. Границата с Румъния е само на 5 километра, а Тулча, където върлува птичият грип, е на стотина. Но не разстоянието е голямата беда. А фактът, че няма друго село в България, което да е в такъв непосредствен контакт с езеро, където гнездят огромни популации птици.

В момента, по данни на орнитолозите, на резервата "Дуранкулашко езеро" има около 4 хиляди червеногуши гъски и около хиляда белочели. Според генералния директор на Националната ветеринарно-медицинска служба Жеко Байчев пернатите са около 50-60 хиляди, и то само белочели (Байчев включва и Шабленското езеро, където пък еколозите не могат да преброят повече от 2 хиляди). И природозащитниците, и държавните преброители обаче са единодушни, че сега стартира големият прелет.



Няма паника сред хората, гледат си живота,



опровергава очакванията за хаос кметът на селото Зюмбюл Медаров. Само в началото някоя и друга баба се стреснала от убито с прашка врабче. "Сега всичко е по старому, даже бракониерите са си същите. Идват баровци от големите градове и ни създават проблеми", обяснява Медаров.

Той признава, че доста трудно е накарал съселяните си да приберат патиците на закрито в дворовете. Още на 10 октомври (месец преди държавата да стартира крутите мерки) кметството решава да забрани свободната паша. Тогава преброява и домашните птици - 10 000.

В началото жителите на Дуранкулак се правят, че не са чували за подобни разпореждания. Затова Медаров натоварва няколко ромки от социалната заетост да я разпространят от къща на къща. И става като по филмите - заповедта влиза в сила едва след като всеки я разпише лично.

"Лека-полека хората свикнаха и взеха да спазват забраната", разказва Медаров. И на шега дава пример, как неволята учи: "Масово започнаха да се вземат превантивни мерки. Най-добрите! Просто се колят животните", издава панацеята Медаров. По негови данни около 60 процента от



домашните пернати са изклани



последния месец. Месцето или е изядено, или затворено в буркани.

74-годишният Ангел Стоянов Букуров (Букура) е един от тези, които е взел най-крутите мерки - изколил е стотина кокошки, останали са му двадесетина. Може би затова е ядосан на политици, доктори и учени, които "и скрина да отвориш, все ще изпълзят и за птичи грип ще говорят". "Какво ни гледат нас. Да кажат на оня министър с турското име (Нихат Кабил - бел. авт.) да си гледа турската граница. От там ще дойде. Правят някакви далавери", атакува фронтално Букура.

През четири-пет години има мор по животни, но нито някой ни е обръщал внимание, нито сме се оплаквали, разказват местните хора. Последният случай е свързан точно с масова смърт на гъски, свраки, даже и чайки. Селскостопански гении напълнили полетата с отрова за мишки, от което защитените птици взели да обръщат коремите. Затова община Шабла сега позволява само залагане на примки в дупките на гризачите.

В Дуранкулак наистина е спокойно, общината и кметството прилагат контрол и след десетина глоби, дори и най-непослушните са прибрали патиците на закрито. Проверките извършват полицай, ветеринар и представител на община Шабла. Има обаче и проблеми. "Никакви пари не сме получили по мерките, които трябва да изискваме. А всичко е свързано с разходи", обяснява Медаров.

Защитените местности в цяла Североизточна България пък са поверени на едва три момчета. Те трябва да ги обикалят и да следят за всичко - бракониери, птичи трупове, да броят видовете....

Най-голямата трудност обаче идва от невъзможността да се определят колко точно птици преминават през България. Единствената организация, която има методика за мониторинг, тествана от години, е Българско дружество за защита на птиците (БДЗП). Миналата година според комплексното преброяване на БДЗП, максимумът на зимуващите птици е регистриран на 13 февруари - 48 090. Жеко Байчев пък съобщава за пикове от 250-350 хиляди през силните години.

Преброяванията през годините показват, че масовото нашествие на гъски винаги стартира в средата на януари. Пикът е през февруари, а в средата на март започва обратният процес. Всички експерти са на мнение, че ако досега е било времето на паниката, вече трябва да настъпи период за трезви действия, защото най-опасните за птичи грип ята започват да пристигат точно в този момент.

Лежерно е отношението към птичия грип и около турската граница. Даже там гледат още по-ведро на нещата.

"Първо да си оправя кръвното, че по цял ден главата ми е в менгеме. После ще го борим и това чудо, дето щяло да дойде", казва баба Мария от с. Чернодъб, което се намира на 5-6 км от границата с Турция. Жената има 15 кокошки и един петел. Петелът обаче го заклала по празниците, защото скачал на внуците да ги кълве по очите.

В селата по турската граница хората дори не колят животните както на север, а спокойно си ги гледат. И даже ги пускат по улици и местните бунища да кълват. Повечето казват, че толкова добре познават стоката си, че я разбират дори когато изпадала в лошо настроение! "Да не съм луд да я ям, ако е болна. Те на мен ще ми казват от София! Да си гледат тяхната работа, а аз ще се грижа за моя курник, казват птицегледачите от селото", отсича баба Мария.

Имаше една песен, която се пееше по студентските бригади: - Представи си, стрино Пено, живо пиле да умре. - После то да се събуди, и да почне да кълве! Така образно описва историята с птичия грип Иван от същото село. 70-годишният човек смята, че всичко в България е ден до пладне - и мерките, и истерията, че и птичият грип.

А който се плаши от птичи грип, няма място нито на румънската, нито на турската граница. Да си стои в големия град. Ще е добре дошъл на север само с лисичи капан, а на юг е по-добре да носи апарат за кръвно.