Имунитетът на Стефан Софиянски е спасен. Засега. Оня ден четирима депутати от управляващото мнозинство се усъмниха, че Филчев е представил неоспорими факти за неговата виновност. Други трима техни колеги пък бяха на обратното мнение. Така бе дадено поредното доказателство, че в правото само по изключение и по предварителна договорка две и две прави четири. За Филчев бе оставена ролята на уморения от правораздаване главен прокурор, който справедливо отбеляза, че май няма да доживее решаване на делата на някогашния столичен кмет. И сигурно е прав. Поне докато е още на тоя пост, няма изгледи това да се случи. А след това, както обясни бившият градоначалник, със смяната на Филчев ще отмре и конфликтът му. И с него, и с прокуратурата.

Ако временната комисия имаше воля казусът "Софиянски" да се реши,



щеше ли да се мотае толкова?



Единствената червена точка за депутатите е, че поне не удължиха срока на действието й. Какво обаче пречеше на членовете й да кажат какво мислят по въпроса преди Коледа, когато поне според изявленията те се бяха запознали с казуса и имаха оформено мнение? Доказателствата и материалите от изслушването на Софиянски са същите. Делата за "Милениум център", грандхотел "София", Погребите и Халите са същите. И съмненията за корупция са си същите.

Отговорът е прост - съдбата на бившия столичен кмет зависи не от доказателствата, а от политическата конюнктура. Създаде се впечатлението, че има някакво пропукване в отношенията между коалиционните партньори. БСП дава всичко от себе си, за да не изглежда, че иска Софиянски да остане депутат. Но някак не се получава. Също както с царските имоти. Колкото по-гласовит е председателят на комисията Пламен Ранчев, толкова по-неискрено звучат приказките му за виновността на бившия градоначалник. Още повече че БСП няма никаква полза от разпра със Софиянски - БНС е вечният "резервен" играч при обтягане на отношенията с НДСВ, а и Филчев ще има само още месец власт - защо да му се правят "мили очи"? А и при тая ударна защита от хората на Сакскобургготски и Доган, имунитетът на Софиянски няма как да падне. Но



няма и да бъде повод за трус в управляващата коалиция



- просто поредната игра на нерви.

Софиянски също не е от вчера, той е политик от кариерата. Затова толкова уверено тури подписа си под поправката в конституцията за отпадането на депутатския имунитет и не спира да обяснява, че е готов веднага да се лиши от екстрата. Готов е също толкова, колкото и останалите му колеги парламентаристи - т. е. никога. Съпротивата срещу такова изменение е толкова голяма, че единственият, който може да си позволи лукса да го размахва публично, е опозицията. Но с ясното съзнание, че няма да събере гласове да го прокара. Дясната опозиция обаче също е в сложна ситуация и е трудно да се прогнозира как ще гласува в пленарна зала. ДСБ са ясни - те изобщо отказаха да влязат в комисията, защото твърдо ще гласуват "за" падането на имунитета. Но какво ще направи СДС? Партията на Петър Стоянов още не е решила дилемата - да се отрече трижди от бившия си кадър или да го защити и спечели на своя страна. Най-безопасно е след 10-ина дни, когато парламентът трябва да гласува съдбата на Софиянски, сините депутати да натиснат копчето "въздържали се". Или по същото време да са на важно заседание на ПГ и изобщо да не вземат отношение. Дилемата е сложна, защото казусът "Софиянски" е свързан с така жадуваното дясно обединение. Тактически глупаво е, когато си тръгнал да се помиряваш в името на евентуалното издигане на общ кандидат-президент да отваряш нови фронтове.

Така че, като се има предвид съотношението на силите,



Софиянски е в ръцете на десните



Затова най-вероятно Филчев ще загуби битката. Депутатите ще си измият ръцете, че са си свършили работата - направиха комисия, тя заседава и реши, парламентът постанови. Софиянски ще запази усмивката и мястото си в НС. Народните избраници и занапред ще си останат защитени от посегателствата на прокуратурата. А електоратът ще споменава все по-често майките на всички в парламента.

Тук завесата трябва да падне. Проблемът е, че тя ще продължи да се открехва всеки път, когато трябва да се атакува политически Софиянски и когато има изгода от неговото злепоставяне. Той пък ще продължи да е поредното доказателство, че от парламентаризма по-добра съдебна защита няма. С две думи - обречена победа с взаимни компромиси в името на оцеляването на политическата класа. А тя, класата, знае как да го прави.