Приемането на текст в бюджета за 2006 г., определен като техническа грешка, изравнява възможностите за постъпления от рекламни приходи при търговските и обществените оператори, каквито са БНТ и БНР. Но търговските медии се издържат само от реклама и спонсорство, а обществените се финансират и от държавния бюджет. Тази "малка грешка", направена от вносителя - Министерския съвет и от Народното събрание, е в пряко противоречие с действащия Закон за радио и телевизия, с принципите на независимост и равнопоставеност на медиите и лоялна конкуренция, както и с множество документи, подписани от България в рамките на Съвета на Европа и Европейската комисия.

На път е да се осъществи поредната криза в медийната регулация. От 1998 г. досега - и двата регулатора НСРТ и СЕМ - по-скоро дискредитираха смисъла и потребността от медийна регулация, благодарение на политическата класа у нас. Беше създаден закон, който назоваваше регулатора - "специализиран независим орган", а държавните БНР и БНТ - "обществени медии". Но политиците освен абстрактни принципи на радио- и телевизионна дейност, не създадоха нито механизми, нито процедури, нито правни инструменти, които да направят тези институции независими и защитаващи обществения интерес. Всеки, който разгърне експертизите на Съвета на Европа, ще види колко са остри критиките по отношение на конституиране на НСРТ и СЕМ, както и на начините на управление и финансиране на БНР и БНТ.

Днешните управляващи направиха наскоро промени в Закона за радиото и телевизията, свързани с изискванията за избор на членовете на СЕМ. Новите поправки не са съобразени с препоръките на Съвета на Европа за компетентност и опит в областта на радио-и телевизионната дейност и регулация, за обществен престиж и професионален авторитет. Вместо дългото пазарене между партиите в тройната коалиция и липсата на прозрачност в дейността на президента, Центърът за изследване на общественото мнение към Народното събрание отдавна можеше да е направил изследвания сред обществото и професионалната колегия за номинираните колеги. Очевидно отмяната на изискването за петгодишен стаж в радио- и телевизионната дейност е свързана с биографията на бъдещите членове на СЕМ.

Втората стъпка на Народното събрание беше увеличаването на финансовите постъпления за БНТ по незаконен начин. Убедена съм, тези малки грешки ще струват много висока цена на управляващите. Цена, каквато плати управлението на СДС, затова, че превърна НСРТ в политически и морален "властелин", а управителните съвети на БНР и БНТ в послушни изпълнители на тяхната воля.



Обществените медии в Европа



са плод на трансформацията на държавните медии в условията на демократичното общество. Необходимо условие, за да съществуват, са законовите гаранции за тяхната финансова, институционална и редакционна независимост. Вместо усъвършенстване на правната уредба в раздела за БНР и БНТ, въвеждаща смесено финансиране от обществени такси, целеви субсидии и ограничени постъпления от реклама и спонсорство, Народното събрание направи тъкмо обратното. С това си деяние то се явява не само нарушител на правния мир у нас, но и своеобразен благодетел. Така БНТ направи още една крачка назад към държавна медия, подкрепяна от бюджета и допълнителни финансови инжекции.

Финансовата независимост е важен фактор за всички европейски обществени телевизия. Събирането на такси ангажира тези медии да следват разнообразните обществени интереси и потребности на всички групи, да информират, образоват, да са гражданска трибуна за контрол над властимащите. Не е необходимо да си медиен експерт, за да видиш как от екрана на БНТ изчезнаха през годините обществените дискусии и обратната връзка със зрителите, как намаляват образователните и културните програми, собствено производство. Пред прага на влизане в ЕС не се наблюдава и ясна програмна стратегия, свързана с евроинтеграцията и изграждане на европейски образ на България.

Преди четири години българските депутати отмениха изискването за събиране на такси, защото трудно било събирането им, пък и населението било бедно. Странно как в страните от Югоизточна Европа като Словакия, Словения, Ръмъния, Хърватска, дори Македония и Турция, това се случи, само в България и Сърбия не може да стане. Зад тези популистки действия се криеше



трайното нежелание на всяка власт



да еманципира тези медии от своя контрол и пряка намеса. Макар че са изминали повече от 16 години, тоталитарните рефлекси са още живи при депутати от целия политически спектър. Те са свободомислещи само в опозиция, а когато са на власт, влиза в действие двойният морал.

Много важно е да се знае, че според сега действащия ЗРТ обществените медии могат да излъчват също 12 минути реклама на час, колкото е максималното и за търговските медии, ако отразяват важни спортни и културни събития по списък, утвърден от СЕМ и Постоянния комитет по трансгранична телевизия в Страсбург.

Отпадането на всякакво ограничение във финансирането чрез реклами ще възстанови медийната война между БНТ и частните телевизии, каквато периодично се появяваше през годините заради малкия и деформиран рекламен пазар. Медийната регулация е пред още едно предизвикателство. След четиригодишен период на нелицензиране на частни медии, Комисията по регулиране на съобщенията отказва да обяви честотния ресурс за граждански нужди в различни региони и градове. Това отново може да стане повод за корупционни практики.

Нека да се обърнем към практиките в най-старите обществени телевизии в Европа - тези във Великобритания, Франция и Германия. Финансирането на Би Би Си е от такси за обществена телевизия. Би Би Си не излъчва реклами, но може да произвежда такива чрез продуцентските си къщи за нуждите на рекламния пазар. Франс 2 и 3 се издържа от такси и от реклама и спонсорство при силно ограничителен режим за общото времетраене. Двата канала на германската обществена телевизия се издържат от такси и от изключително ограничен рекламен поток, регламентиран от Федерален договор.

Къде сме ние? Защо политиците вместо обществото решават колко и какви пари ще дадат на БНР и БНТ? Наскоро приключих доклад, свързан с възможностите за политическо и икономическо влияние върху управлението и редакционната независимост на БНТ. Бяха ми разказани конкретни случаи на намеса от страна на изпълнителната власт и президента при избора на генерални директори и управителни съвети. Те показват, че практиката от НСРТ с нищо не се е променила. Промяната е единствено в усещането, че това е логично и закономерно в нашата географска ширина и вече нищо не може да се направи. Всички са уморени… Може би някои от заинтересованите страни разчитат тъкмо на това…