Владимир Чуков е роден през 1960 г. в Атина. Учил е във френски лицей в Тунис, завършил е Факултета за обществени науки на Дамаския университет. Има академична кариера от 1989 г. Преподава в Бургаския и Варненския свободен университет, в Нов български и в Софийския университет. Той е изтъкнат арабист, който следи процесите в Либия.





- Г-н Чуков, защо Кадафи пак плаши с екзекуция българките?

- Защото либийско-американските отношения навлязоха в един много труден етап. Кадафи смяташе, че около Нова година ще има политическо покритие на добрите икономически отношения. И външният министър Шалкам, и Сейф ал Ислам отбелязаха, че около Нова година чакат американския посланик. А това ще доведе до премахването на Либия от списъка с държавите, които спонсорират тероризма. Оттам пък евентуално щеше да има развитие по делото "Локърби". Всичко това обаче не се получи. Кондолиза Райс два пъти миналата година я чакаха да отиде в Триполи - уви. Просто САЩ с днешна дата нямат готовност за възстановяването на едни нормални политически взаимоотношения. Веднага след интервюто на лидера Кадафи по същата медия - "Ал Хурра", в сряда е имало дискусия по казаното от него. Участвали са Алберто Фернандес, който е шеф на департамент "Близък изток" в Държавния департамент, и двама либийски опозиционери - Махмуд Шаман и Хюсеин Шапшаки, известен саудитски журналист. Американският дипломат приветства позицията на Кадафи за отварянето на Либия. Но каза, че те са най-впечатлени от произнесената от него фраза, че няма разумен човек, който може да се противопостави на САЩ. Фернандес говори за това, че Либия трябва да се запознае с американския народ, а САЩ - с либийския, за облекчаване на режима на пътуване между двете държави, за стимулиране на хората, които искат да учат, но той не говори за възстановяване на дипломатическите отношения. Затова нервите на Кадафи не издържат.

- САЩ не създадоха ли много силни и погрешни очаквания в Кадафи, който пък направи реверанс към нас?

- Нашето дело е инструмент в ръцете на Кадафи, за да може да се върне окончателно и безвъзвратно в семейството на свободните демократични народи. Затова той говори за службите. Казва: нека да изведем делото срещу българите в Съвета за сигурност, нека да има международно разследване кои са тези служби. Затова той говори за Джон, а не говори за Адил. Джон, знаете, това са американците, а Адил - това са евреите. Той желае развитие на отношенията с американците. На този етап си мисля, че ние по-скоро трябва да сме песимисти относно бързината на развитието на позитивни елементи в нашето дело.

- Все пак САЩ не са ли създали погрешно впечатление в Триполи, че ако решат проблема с българките, ще има бързи резултати и за тях?

- Кадафи счита, че той трябва да разреши проблема с българките, за да може да се върне като една призната демократична държава. САЩ мислят точно обратното - те казват, че той първо трябва да ги пусне и тогава те да го признаят. Полковник Кадафи според мен трябва да е много наясно какви ще бъдат оттук насетне американските планове. Интервюто на Кадафи завършва с твърдението, че старата гвардия палестински и израелски политици трябва да си отидат, за да се реши близкоизточният проблем. Шапшаки добавя, че Кадафи също е част от тази стара гвардия.

- В момента България чака посещение от Кондолиза Райс. Дали това не е знак на Кадафи към София, която трябва да подсети държавния секретар на САЩ за очакванията на Триполи?

- Много от нещата остават скрити за нас - какво точно се прави по висшите етажи. Знаете, появи се теория как се стигна до 25 декември, когато бяха отменени смъртните присъди. Молбата е била от страна на Кадафи през Тони Блеър до Соломон Паси. Доколкото се разбра, Кадафи е помолил Блеър да посредничи, за да може България да седне на масата на преговорите. И да се изпълнят онези формални изисквания на шериатския наказателен процес. Мисля си, че може би има нещо вярно, тъй като първият и единствен държавник, който се обади на Кадафи непосредствено след 25 декември, беше Блеър. Не беше казано точно какво са си приказвали, но очевидно това е било знак за благодарност.

- Какво се случва след 25 декември в Либия?

- В Либия има невероятни атаки срещу човека, който взе това решение.

- Срещу съдията ли?

- Срещу Муамар Кадафи. Той е един човек, много силен в политически контекст, който е облечен в правни рамки. Излезе декларация на "Мюсюлмански братя", декларация от няколко светски опозиционни групировки в Лондон, множество правозащитни либийски организации. Отделни граждани сравняваха нашите български затворници с тези на "Мюсюлмански братя" - в момента тече едно паралелно дело. Дори си спомням едно сърцераздирателно писмо. То казваше защо на 25 декември, който е много светъл празник за българите, всички ги обградиха с грижи, а нашите затворници не. Вътрешната опозиция в Либия е много силна. След 25 декември практически нашето дело, да не кажа доминира, но мисля, че зае около 30-40% от основната проблематика на сайтовете, които не се контролират и цензурират.

- Какви са вариантите оттук нататък за България. Възможно ли е, ако не издържат нервите на Кадафи, много скоро да има втори смъртни присъди?

- Трудно някой може да вникне в логиката на либийския ръководител. Но това, което със сигурност мога да ви кажа, е, че ние няма да достигнем до съдбата на двамата турци, които бяха екзекутирани. Подобно нещо е невъзможно, защото би сгромолясало всякакви надежди на Либия да докаже, че се демократизира. Въпросът е кой как ще изиграе играта chicken, кой ще отстъпи пръв.

- Защо Либия избра точно българките за заложници?

- Това е проблем, на който българската държава трябва да си отговори. Защо сред тази група от 50 човека в началото са избрали точно нашите сънародници. Защо не са избрали филипинците, поляците, унгарците.

- Защо?

- Тогава България още не беше много ясно дали ще стане член на НАТО, европейската ни перспектива също не беше много ясна, докато и Полша, и Унгария вече бяха членове на алианса. При Филипините е коренно различна ситуацията. Има една друга причина, която може би един ден ще се разчопли - провеждането на българската външна политика в Арабския свят през 1998 година. Тя е свързана до голяма степен и с присъствието на палестинеца в тази група. Българската държава трябва да си зададе въпроса кой прави външната политика, как я прави, какви са отговорностите, които се носят. Не може да има цели региони, които са забравени.

- Как да си обясним факта, че във външно министерство със седмица закъснение научават за интервютата на Кадафи, и то първо от българските медии. "Ал Джазира" е една много известна телевизия.

- Считам, че хората, които работят във външно министерство, са невероятни професионалисти. Може от време на време да има някакви технически пропуски, но си мисля, че българската дипломация през последните години направи възможно най-доброто.

- Вие кога чухте интервюто по "Ал Джазира"?

- В интерес на истината нашите кабелни оператори свалиха "Ал Джазира" от разпространение и трябват допълнителни приставки. Опитвам се да ги следя директно или да ги чета. Арабите вкарват интервютата в интернет веднага след като бъдат излъчени. Така че при добро желание след час-два може да се вземе необходимата информация.

- Има ли вариант за оттеглянето на Кадафи или победа на опозицията?

- Лично аз не считам, че Кадафи има проблеми с властта. Това е един от най-стабилните арабски режими. Според механизма на управление на тази държава той не е формален държавен глава, а лидер на Първосептемврийската революция. Той казва: "Защо ме критикувате мен, аз не управлявам." Знаете, че силовите служби там играят изключително голяма роля, така че много трудно някой би могъл да си помисли, че Кадафи ще бъде отстранен от власт. Не считам, че ще се стигне до външна намеса. Либия не е Ирак, просто Кадафи трябва по някакъв начин да се отвори. Той е ценен съюзник в борбата срещу тероризма. При него няма "Ал Кайда".

- Каква е прогнозата ви за СПИН процеса?

- Трудно е да прогнозирам. На фона на това, за което говорихме, делото ще продължи поне още година-две. Ясно е кой ще отстъпи. Въпросът е колко време ще издържи.