През октомври 2002 г. Вашингтон изпада в шок и заживява със страха от надвиснала терористична заплаха. В продължение на няколко дни 10 души - случайно избрани, без никаква връзка помежду си, са разстреляни и 3-ма са тежко ранени от неизвестен снайперист на различни места във Вашингтон и околностите. Полицията открива на едно от местопрестъпленията карта таро, а след няколко дни и писмо до властите с искане на откуп от федералното правителство. От 2 до 22 октомври, когато случаят стига развръзката си с арести, не само във федералната столица, а и в цяла Америка тръпнат от ужас за нова форма на тероризъм след атентатите от 11 септември 2001 г. На 22 октомври рано сутринта пред бензиностанция в Ричмънд са задържани 42-годишният Джон Алън Мухамад и 17-годишният Джон Лий Малво, с рождено име Лий Бойд Малво. Оказва се, че те са двамата снайперисти,



сеели смърт с прецизна точност



през последните три седмици. През лятото на 2002 г. Малво и Мухамад са забелязани за кратко в Батън Руж, Луизиана. Отпечатъците от пръстите на Малво са открити на местопрестъплението в магазин за алкохол в Монгомъри, Алабама, където един от служителите е убит, а друг е тежко ранен. Оттам смъртоносната им серия и опитът да се изнуди федералното правителство да плати откуп от 10 млн. долара се пренасят в района на Вашингтон.

Мухамад, чието име, преди да приеме исляма, е Джон Алън Уилямс, е бивш ветеран от войната в Залива, разочарован от живота си и освирепял от личната си драма - трите му деца са му отнети след развода със съпругата му Милдред, въпреки че дълго време след раздялата той успява да живее с тях. Малво при ареста се представя за доведен син на Мухамад. Съдбата ги среща през пролетта на 2000 г. в Антигуа, където юношата Лий Бойд Малво е пристигнал от родната си Ямайка с майка си Ума. Ума и бащата на момчето живеят няколко години заедно без брак, но постепенно пътищата им се разделят. Бащата работи като строителен работник и пътува, а майката е недоволна от битието си и постоянно търси начини да го промени. Това, което със сигурност постига, е несигурност и митарстване на детето си в католически колежи и пансиони из Ямайка, а по-късно на Каймановите острови, Антигуа и САЩ. Лий от малък проявява любознателност и различни таланти, заляга упорито над уроците и е възпитаван в християнски морал и традиции. Липсата на семейна сигурност и перспектива обаче го карат да се чувства изоставен и изолиран и той среща опора у улегналия и самоуверен мъж, с когото се запознава в Антигуа. По това време Мухамад се крие в Антигуа с трите си деца от американските имиграционни власти.

Той



взема Малво под крилото си



и започва да го възпитава и обучава по своему. Мухамад е последовател на Ислямска нация на Луис Фаракан - сепаратистко движение на чернокожите в САЩ, говори като антисемит и се възхищава от Хитлер. Обучава Малво да стреля и да се отбранява, момчето загърбва постепенно уроците и в началото на 2001 г. спира да ходи на училище. През есента на 2001 г. Мухамад е принуден да напусне Антигуа и се връща в САЩ. Малво вече е с него, напуснал пансиона и без да се съобразява с майка си, която междувременно се е възползвала от услугите на Мухамад, който я е снабдил с фалшиви имиграционни документи за САЩ.

По време на съдебните дела срещу двамата снайперисти става ясно, че целта на Мухамад била да принуди федералното правителство да плати откуп от 10 млн. долара. Той убедил Малво, че исканият откуп ще се използва за създаване на нова



чистокръвна нация на млади чернокожи в Канада



Фактите, предоставени в съдебната зала, сочат, че повечето от убийствата по време на кървавата серия на двамата, са извършени физически от младия Малво. Срещу Мухамад и Малво са повдигнати обвинения за убийство, тероризъм, заговор и за употреба на огнестрелно оръжие.

В края на ноември 2003 г. Мухамад е осъден на смърт, признат е за виновен по всички обвинения, макар че пледира невинен. На 23 декември Малво е осъден да лежи доживот зад решетките без право на предсрочно освобождаване. Защо се стига до тази разлика в присъдите на двамата? И как продължава съдебната сага на снайперистите?

След като с Мухамад са арестувани в края на октомври 2002 г., Малво е изпратен в затвор във Феърфакс Каунти, Вирджиния. Той е обвинен от щата Вирджиния в две тежки престъпления - убийството на анализаторката от ЦРУ Линда Франклин като "извършване на акт на тероризъм" (в резултат на поправка в наказателния кодекс на щата Вирджиния след атентатите от 11 септември 2001 г.) и за убийството на повече от един човек в период от 3 г. Малво е обвинен и за незаконна употреба на огнестрелно оръжие при убийството на Франклин.

Той пледира невинен поради невменяемост с аргумента на защитата, че е бил под пълния контрол на Джон Алън Мухамад. Според повечето юридически експерти и наблюдатели защитата пледира невменяемост не за да издейства оправдателна присъда за Малво, но за да може да представи в съда иначе неприемливите доказателства за тежкото детство на младежа, с помощта на които



да му се създаде приемлив имидж



и на заседателите да им бъде по-трудно да наложат смъртна присъда.

След почти 14-часови дебати в продължение на два дни, съдебното жури в Часапийк, Вирджиния, признава Малво за виновен и по двете му отправени от съда обвинения на 18 декември 2003 г. На 23 декември 2003 г. журито - 8 жени и четирима мъже, го осъжда на доживотен затвор без право на помилване за убийството на една от жертвите - Франклин. На 10 март 2004 г. съдията приема присъдата.

Съдебните заседатели приемат аргументите на защитата на Малво, че той е бил невинно момче, попаднало под злокобното влияние на Мухамад. Адвокатът на Малво Крейг Кули също признава пред медиите, че невинното излъчване на клиента му е помогнало да избегне смъртната присъда.

Прокурорът Робърт Хоран, който настоява за смъртна присъда, заяви след края на делото, че съвпадането на дебатите на съдебното жури с навечерието на коледните празници, безспорно е повлияло на решението. "Когато бях млад прокурор си изградих една теория, и оттогава знам - не съди никого в седмицата преди Коледа", казва Хоран.

Марион Луис, чиято дъщеря Лори Ан е убита от снайперистите, докато чисти колата си на бензиностанция в Мериленд, е убедена, че заседателите трябва да се срамуват от присъдата. "Много съм разочарована от американската правораздавателна система. С тази присъда всъщност обществото ни е осъдено да се грижи за здравето и благополучието на този човек в следващите 30-40 години", заявява Луис.

По време на процеса, който е преместен от Феърфакс Каунти в Часапийк,



Малво изглежда напълно незаинтересован



от хода на делото и показанията, рисува портрети на съдията, адвокатите и на други, присъстващи в съдебната зала. Съдията Джейн Маръм Рауш се шегува със съдебните художници, че ще трябва да се конкурират с творбите на обвиняемия, когато медиите откупуват рисунки от съдебната зала.

На 26 октомври 2004 г., по силата на споразумение за избягване на евентуална смъртна присъда, Малво успява да се размине с нея по делото, в което е обвинен за убийството на Кенет Бриджис и за опита за убийство на Керълайн Сийуел. По това време Малво е в Спотсилвания каунти, Вирджиния. Той признава вината си по две обвинения за огнестрелно оръжие и се съгласява да не обжалва присъдата си за Франклин. Отново е осъден на доживотен затвор без право на помилване за убийство.

Междувременно прокурор от Принс Уилям Каунти, Вирджиния - където Мухамад получава смъртната си присъда, обявява, че обмисля дали да не съди Малво по допълнителни обвинения, докато Върховният съд не се произнесе възможно ли е непълнолетни да бъдат съдени на смърт.

На 1 март 2005 г. Върховният съд на САЩ се произнася по делото Ропър срещу Симънс, че Осмата поправка в Конституцията на САЩ забранява екзекуцията на обвиняеми, извършили престъпление, преди да са навършили 18 г. Прокурорът в Принс Уилям Каунти се отказва да възбужда дело, защото при извършването на престъпленията си Малво е 17-годишен. Въпреки това прокурори от щатите Мериленд, Луизиана и Алабама не се отказват да заведат нови дела срещу Малво и Мухамад.

Основната причина за



екстрадирането на двамата "снайперисти"



от Вирджиния в Мериленд преди началото на процесите срещу тях е разликата в прилагането на смъртното наказание в двата щата.

В Мериленд тя се налага, но само когато извършителите на престъпленията са пълнолетни, докато Вирджиния позволява смъртно наказание и за престъпници, които са непълнолетни в момента на извършване на престъпленията. Когато Върховният съд се произнася по делото Ропър срещу Симънс, Малво е вече 20-годишен.

През май 2005 г. Вирджиния и Мериленд постигат споразумение, което позволява на щата Мериленд да повдигне обвинение по някои от висящите дела срещу Мухамад и срещу Малво.

Смъртната присъда срещу Мухамад от Вирджиния, постановена от съдебното жури през ноември 2003 г., е потвърдена от съдия на 9 март 2004 г. Адвокатите обжалват, но на 22 април 2005 г. Върховният съд на Вирджиния потвърждава смъртната присъда. Мухамад очаква екзекуция в затвора Съсекс 1. През август м.г. обаче той също е екстрадиран в Мериленд за нов съдебен процес по нови обвинения.

През 2003 г. Малво и Мухамад са ответници и по гражданско обвинение от страна на Проекта за обществено действие на центъра Брейди за превенция на насилието и употребата на огнестрелно оръжие, които завеждат делото от името на някои от семействата на жертвите на "снайперистите". В края на 2004 г. е постигнато извънсъдебно споразумение, след като Bull's Eye Shooter Supply and Bushmaster Firearms, от които Мухамад купува пушката, с която са извършени убийствата и тренира на тяхното стрелбище, плащат 2,5 млн. долара обезщетение.