Пловдивският окръжен съд се прочу с големия брой присъди и тежките наказания по дела за наркотици. Това обаче не е повод за гордост, а за безпокойство. "Не става дума за някаква политика на съда или на ръководството му. Това е един нормален стил на правораздаване, адекватен на престъплението и на обществената обстановка", обяснява шефът на съда Сотир Цацаров. Той смята, че държавата няма адекватна политика към зависимите от наркотици, затова само съдебната статистика е спечелила от присъдите, наложени заради забраната на еднократната доза.
През 2000 г. в Пловдивския окръжен съд е имало 35 дела за наркотични вещества и са били осъдени 32 души. През първата половина на 2005 г. само за 6 месеца делата са били 142, а осъдените - 173. "Това е видимият ръст, а за невидимия можем само да гадаем", казва Цацаров.
"Промяната в закона за т. нар. еднократна доза не доведе до нищо положително. Тя имаше чисто политически, пропаганден характер. Премахна се ненаказването на зависими лица, които държат количества за еднократна употреба. Делата на консуматорите влязоха в съда, където ги посрещна абсолютно неадекватен закон, предвиждащ санкции от 10 до 15 години и глоби от 100 до 200 хил. лева за държане на високорискови наркотични вещества. Посрещна ги липса на изградена система за пробационни мерки, за провеждане на лечение, което би следвало да се постанови паралелно с наказанието", обяснява Цацаров. Той обаче не смята, че трябва да се върне старото положение в закона. „Трябва да въведем ненаказуемост за еднократната доза, същевременно да помислим за разумна система от размер и вид наказания, пробационни мерки и мерки за лечение. Законът трябва да продължи да бъде жесток към разпространителя, но адекватен към консуматора", твърди съдията.
А какво се случва с осъдените, които са зависими от наркотици? Според съдията затворническата администрация, поне в Пловдив, полага усилия да наблюдава тези хора и до някаква степен да им влияе и лекува. Но всичко опира до материалните възможности. „Истината е, че ако един човек бъде осъден и му бъде постановена и мярка лечение, той отива в болницата към затвора в Ловеч, в психиатрично заведение, което не е специализирано за такова лечение. Затова чл. 92 от НК не се прилага толкова масово от съдиите. Разчита се на добрата политика на затворническата администрация. После идват дела за промяна на режима от общ в строг за употреба на наркотици по време на отпуск или за опит за внасяне на наркотици. Т.е. затворът изобщо не е някакъв изолатор, на моменти също генерира подобен вид престъпност. Това не значи, че в затворите цари безконтролна употреба на наркотици, просто няма разумна политика какво да се прави", смята съдията. На една среща началникът на пловдивския затвор поставил въпроса за начина, по който да се заплащат наркотичните тестове, на които да се подлагат затворниците. Оказало се, че и това е проблем. Но според съдия Цацаров самата изолация в затворническите условия води до прекъсване на консумацията, ако се прибави към полагането на труд и евентуалното добро влияние от психолозите. „Много хора, които са преминали през осъждане и изтърпяване на наказание, са стигнали до предсрочно освобождаване в съвсем чист вид, т.е. мотивирани са за живот по нов начин, колкото и лозунгово да звучи това. Но ако ние разчитаме само на престоя в затвора и това, което администрацията там прави, за да изчисти някого, това още веднъж показва, че нямаме никаква разумна държавна политика към това обществено бедствие. Оставили сме всичко на полицията, на правораздаването и на затворническата администрация. Делата се гледат, осъдените си излежават присъдите и нищо не се решава", смята Цацаров.
При едно свое посещение в САЩ съдията е наблюдавал практиката в съд в малък град. Осъдените за еднократна доза са имали подобна на пробацията мярка - ежеседмично явяване на медицински преглед. Зависимият всяка седмица отива и дава тест в полицейската лаборатория, с който се явява пред съдията. Ако не се яви, значи е нарушил пробационната мярка и влиза в затвора за реално изтърпяване на наказанието. Ако резултатът от теста е положителен, веднага следва арест. Ако е отрицателен, съдията казва: "Благодаря ви, чакам ви другата седмица." "Много е елементарно, но пък е много резултатно", смята пловдивският магистрат.
Едно от делата, които най-много са го поразили, е срещу мъж от „Столипиново", създал мрежа за брилянтно експлоатиране на зависимостта от наркотиците. Той направил в дома си пристройка с прозорец, гледащ към вътрешния двор, за да може да се избяга, ако се наложи. Наркотикът се продава на отсрещния тротоар. Ако зависимите напуснат квартала с него, поне 80% от тях ще бъдат заловени от полицейския патрул. Затова подсъдимият ги чака пред пристройката, пред която е сложил една сергия с повехнали зеленчуци. Срещу 1 лев наркоманът получава помещение за 15 минути, спринцовка по негов избор, игла, капачка и всички принадлежности, с които „да си сготви" хероинът. Така клиентът излиза дрогиран, но чист - у него не може да бъде намерено нищо.
„Имаше свидетели, които казаха, че в продължение на месеци са го посещавали по 1-2 пъти на ден. Присъдата му беше 8 години и 6 месеца и 8500 лева глоба. Надявам се да е повече от справедлива", казва Цацаров.
КАРИЕРА
39-годишният магистрат Сотир Цацаров е завършил право в СУ „Св. Климент Охридски". На 1 октомври 1992 г. започва работа като съдия в Районния съд в Асеновград. Първата година и половина разглежда граждански дела, а оттогава досега наказателни. Към наказателното право се преориентира по чисто „производствена необходимост". В един момент от 5 съдии в съда остават двама и някой просто трябва да гледа наказателни дела. През 1996 става председател на районния съд в Асеновград. Две години по-късно сегашният председател на Апелативния съд в Пловдив Радка Петрова, тогава начело на окръжния съд, го кани за свой заместник. През 1999 г. става председател на окръжния съд в Пловдив.
Снимки: Екатерина Терзиева
Текст под снимки:
Снимка 1, 2312-plovdiv5.jpg - Съдия Сотир Цацаров с министъра на провосъдието Георги Петканов и началника на ДНСП ген. Валентин Петров
2312-plovdiv6.jpg, Снимка 2 - Съдия Цацаров често гледа дела за предсрочно освобождаване на затворници, които са били зависими от наркотиците
2312-plovdim7.jpg Снимка 3 - Съдия Сотир Цацаров
Наистина вече настана време за изработването на един нормален, разумен и адекватен закон третиращ употребата на дроги в България.
Примера със САЩ не е удачен, тъй като в различните щати законите третират употребата на дроги различно (в Аляска е напълно законно притежаването на 1 унция (28, 3 гр.) марихуана в Аризона е тежко наказуемо престъпление)
Необходимо е да се спре и с употребата на абсолютно неудачния термин - "еднократна доза" единствено в България има такава идиотия. В повечето страни членки на ЕС се говори за "количества за лична употреба", които значително надхвърлят еднократната доза. Законодателството там се дели самите потребители на дроги на "проблемни" и "непроблемни". Проблемни са тези, които освен, че притежават някаква дрога извършават и други общественоопасни деяния (най-вече кражби и грабежи).
Наказания (в смисъл на наказателна репресия) се предвиждат най-вече за притежаване количества над тези за лична употреба.
Лечение се предвижда за проблемните потребители.
А непроблемните не ги занимават с глупости.
В резултат рядко някой потребител се държи повече от количеството, за лична употреба - просто няма смисъл да си купуваш повече (В България потребителя гледа да си закупи, колкото може повече на веднъж, за да не се занимава да прави това по-често).
На проблемните потребители се осигурява лечение, като не съобразяването с него е свързано с заплаха от наказателни репресии. В същото време е пълна кретения да се лекува някой 25-30 годишен от зависимост от марихуана, тъй като употребата й не създава някаква реална обществена опасност. С непълнолетните може да се подхожда по-строго, но към тях трябва да се подхожда така и при употреба на цигари, алкохол и кафе (които всъщност са първите дроги които се ползват от тях).
Добре премереното и не истерично законодателство оставя време на полицията да се занимава с по-тежки и опасни престъпления. От както преди повече от година във Великобритания преместиха канабиса от клас B в клас С (т.е. при дрогите със сравнително по-малка опасност за общественото здраве) е изчислено, че са спестени 199 000 човеко/часа в полицията без това да е довело до увеличаване на употребата Натиснете тук. В нашия български случай една декриминализация на количества за лична употреба ще накара полицаите да работят. Тяхната работа се отчита от статистика. Данните, които се представят не разграничават дали разкритите престъпления са за 0, 29 гр трева (вчера се запознах с едно от около 150 страници точно толкова количество) или за 100 кг. хероин. Никой не обича да си дава зор, когато може да постигне същите резултати с по-малко зор. Полицията не е изключение от това правило и настоящото законодателство я предизвиква да гони хлапетата по градинките вместо сериозните престъпници (където отгоре на всичко е опасно). Корупцията е повсеместна (само който няма пари не дава - все пак предвиденото наказание по основния състав е от 10 до 15 години и глоба от 100 000 до 200 000 лв.). Освен всичко друго има още един проблем, който не може да се отчете от статистиката - младите хора в България започват да приемат полицаите, полицията и държавните институции като врагове, а това е факт, който тепърва ще оказва влияние.
Накрая само ще допълня, че въпреки тежките присъди, с които пловдивския окръжен съд е известен цената на хероина в Столипиново е най-ниската в страната, което идва да покаже, че върху хората, които организират цялата тази индустрия не се оказва никакъв натиск. Същевременно от както през април 2004г. се промени закона цената на хероина непрекъснато спада, а тази на тревата се качва. Всеки е свободен да интерпретира тези факти както иска.
Крайния резултат от „войната срещу дрогите“ по български е шестгодишната присъда на Жоро Василев
Свобода за Жоро