Мотивациите на хората може да бъдат обобщени в няколко основни раздела. Например: пари; власт; слава (Хегеловото "признание"); страх; разгул (т. е. оригиналният смисъл на corruption); идеал. При някои народи към този списък е необходимо да се добавят и мотивации като завист и омраза към ближния. Такива народи, разбира се, заслужават презрение.

Често пъти, когато се чувстват по някакъв начин излъгани, "минати" от живота,



българите реагират с взрив на разрушителна енергия



Спомнете си как страната гореше от полски и горски пожари, когато се разбра, че Симеон няма да "ни оправи". Обикновено пламъкът на взаимната омраза е част от тази картина.

А в периоди като сегашния, когато няма споделена национална цел или смислообразуваща обща идея, омразата към ближния се обективира най-вече в институциите на държавата. Омразата става онова, което институциите работят.

Да вземем заглавието от изминалия уикенд: "В България никой не приема сигнали за птичи грип." Току-що Европейският съюз похвали Турция - където има цели райони, в които хората живеят в землянки заедно с домашните си животни! - че е изградила отлична система за бърза реакция на задаващата се пандемия. В БГ обаче, ако се натъкнеш на умряло пиле и искаш да съобщиш за това на държавата, получаваш язвителни забележки по телефона в стил - чиновнически хумор от средата на 80-те години. С очевидна наслада държавните служители, получаващи заплата от нашите данъци, за да осигуряват онова, което държавата трябва да върши - нашата безопасност - те пращат за зелен хайвер по класическия начин. Прехвърлят те от телефон на телефон, докато кръгът се затвори и се озовеш пред онзи чиновник, от когото си започнал.

Както обобщи преди седмица един мой начинаещ студент: "При комунизма никой не е работил. Всички само са пиели кафета и по цял ден са си правили номера един на друг." Наивно? Разбира се. Има зрънце истина? Очевидно. Комунизмът, поне у нас, затова се и разпадна, от собствена глупост и неефективност, а не - залят от всенароден порив към свобода. Все пак у нас на всеки свободолюбив индивид се падаха (и падат) поне по 7-8-9 несвободолюбиви…

Не е фатално, че когато преди месец се обадих на МВР да сигнализирам за изоставена насред улицата кола, за малко да пратят патрулка да ме прибере. Много им се стори подозрително, че не знам номера и собственика на колата. Разбираемо е. За човека, въоръжен само с чук, всеки проблем е гвоздей - а за полицията всеки гражданин е заподозрян.

Но това с птичия грип е друго. Отказът на чиновническата орда да излъчи отговорник по сигнали на гражданите е



поредният признак на разпадната държавност



Институциите, плащайки си заплати и премии с нашите данъци, правят нещо свое си - не нещо за нас.

Тъй като работа на държавата е да осигурява безопасност, отказът на нейните служители да реагират на заплахи е непосредствен риск за националната сигурност. Представете си, че утре насам тръгне вирусът Ебола, например. Виждате на улицата разкапващ се човек, започвате да въртите телефони на държавата, за да сигнализирате - и получавате подигравките, с които чиновниците реагират, когато трябва да си вършат работата. А после - защо имало епидемия и умирали хора…

Как ли се прави там, където институциите служат на хората? Сигурно, като се обадиш на грешния номер, приемат сигнала и го прехвърлят на правилния адресат, като междувременно ти благодарят за гражданското усилие… Може би, като имаш, да речем, въпрос към общината, съществува един телефон, който приема и после сортира по отговорници всички питания и не ти съобщава отривисто, както е в столицата, че не е негова работа… Или, като правят кризисен щаб за някаква епидемия, телефонният номер става известен на всички до дни и на него 24 часа на ден вдигат слушалката поне 30 души…

Не знам как е точно организирано, но знам как изглежда резултатът. В Англия например няма бяс, нито колорадски бръмбар, защото институциите не ги допускат да влязат на територията на страната. Лондонската полиция разбра само за четири дена кой е слагал бомби в метрото. И т.н.

Всичко това става, защото там на чиновника първата мисъл при контакта с гражданина не е: "Е, сега на тоа му разкатах фамилията…" А е: "Абе, тоя ми плаща заплатата, я да видя, как да си свърша работата така, че да е доволен."



Обективираната в институциите омраза към ближния оставя



обществото ни абсолютно безпомощно пред всяка, била тя и най-малката, кризичка. Сътресение, което едно уредено общество няма и да усети, в БГ-то може да изхвърли цялата страна от релсите. Такава е цената, която плащаме за това, че имаме чиновниците, които имаме.

А защо е така, аз не знам. Чиновническата мотивация, както и хуморът на служещите са частички от един непроницаем дискурс, за който херменевтика не е открита.

Обявявам, прочее, конкурс за чиновници. Есе на тема: "Защо толкова мразим гражданите?". Наградата: безплатна тридневна почивка за двама в La manse Dainoff, Mindya-sur-Vesselina, avec des experiences authentiques du pays obligatoires (подрязване на овошки, прекопаване на градина, фотосесия с кмета и попа) и почетна грамота с автограф.