Визитка



Икономистът Лъчезар Богданов е завършил Университета за национално и световно стопанство. Дълги години е работил в Института за пазарна икономика, преди през 2004 г. да стане основател и съдружник в анализаторската група "Индъстри уоч". Богданов е съосновател и член на Българската макроикономическа асоциация и на Българското общество за индивидуална свобода.



----------



- Преди дни министърът на икономиката и енергетиката Румен Овчаров предложи държавата да създаде мегакомпания, която да инвестира в инфраструктура. Доколко подобно дружество би било ефективен инвеститор?

- По принцип държавата никога не е ефективен инвеститор в каквото и да е, включително в инфраструктура. А и при всеки удобен случай трябва да се търси възможност за пазарно финансиране.

Идеята за държавно финансиране чрез търговска компания е непрозрачна от гледна точка на изразходването на публичните средства. Имам предвид, че обществото много по-трудно може да следи параметрите на проектите, когато те се финансират чрез дейността на търговска компания, а не пряко от държавния бюджет или от еврофондовете.

- Има ли опции и какви са те според вас евентуална мегакомпания да си сътрудничи с представителите на частния капитал?

- Доколкото разбирам, логиката на идеята е тази компания, която ще е с държавен капитал, но ще бъде регистрирана като търговско предприятие, да участва пряко в изграждането и стопанисването на инфраструктурни проекти. При този вариант е напълно възможно тя да влиза в съдружие - под формата на смесени дружества или друг вид съвместна дейност, с представителите на частния капитал за различните проекти. В някои случаи държавната компания може да има миноритарно, а в други - мажоритарно участие. От тази гледна точка няма технически или юридически проблем въпросната компания да участва в партньорство с частния сектор във всеки един проект, който правителството си постави за цел. Като търговско предприятие тя дори може да се кандидатира за концесия на определени обекти.

- Какви обекти според вас биха могли да се изпълняват по тази схема?

- Възможно е всякакъв вид инфраструктурни обекти да бъдат подкрепяни финансово от подобна компания. Въпросът е, че това е по-непрозрачният начин в сравнение с опцията държавният бюджет пряко да финансира отделни дейности. Защото във втория вариант има задължение да се провеждат търгове, има конкурентни процедури, а и всяка година в бюджета се вижда за какво точно се изразходват средства. А когато всички проекти минават през едно търговско дружество, каквото ще бъде тази мегакомпания, прозрачността ще е много намалена.

- Дали създаването на подобно дружество може да бъде алтернативна форма за набиране на допълнителен финансов ресурс, тъй като се смята, че средствата от бюджета и от европейските фондове са недостатъчни?

- Доколко дадени средства са достатъчни зависи от волята на българското правителство и по-конкретно от волята на българския данъкоплатец и избирател. Вътрешно решение на българското правителство е да прецени доколко и какви средства от бюджета ще инвестира в инфраструктура и дали финансирането от европейските фондове е достатъчно или не. Оттам насетне логичният подход е да се използват механизми за максимално участие на частния капитал. Но това може да стане само ако се допусне инфраструктурата да бъде използвана по пазарен принцип. Защото частният капитал не би се включил в определен проект, ако няма начин да изплати инвестицията си.

- Въпросът е дали подобна държавна компания би имала ресурс да привлича допълнителни частни инвестиции - например да взима кредити от банки, за да се разглежда като алтернатива на прякото бюджетно финансиране?

- Възможно е, няма правна пречка. Но не е редно, защото на практика това ще бъде един държавен дълг, който обаче няма да е явен. И отново опираме до проблема за прозрачността. Спомнете си критиките на Международния валутен фонд за Публичната инвестиционна компания, която предишното правителство създаде за финансиране на малки инфраструктурни проекти. В крайна сметка МВФ успя да принуди правителството разходите на компанията да минават през бюджета.

- Имате ли информация подобен модел да се прилага в държави от ЕС или други "любими" за България примери?

- Не знам със сигурност. В Италия и Франция например има компании, които се учредяват за конкретен проект с цел да го управляват - например концесионирането на магистрали. Няма проблем и в България това да се прави. Нормално е всеки отделен обект да се обособи като търговско предприятие, за да се управлява. Но не е редно да се окрупни цялото финансиране и да се извади извън бюджета. Защото това е, което министър Овчаров всъщност иска да направи - финансирането, управлението на финансирането на инфраструктурата да не минава пряко през бюджета, а през държавна компания.

- Доколко евентуалното сътрудничество с частния сектор по подобна схема може да бъде възприето като форма на публично-частно партньорство (ПЧП)? И няма ли опасност при подобен модел ПЧП-то да се превърне в "мръсна дума"?

- Добре е начинът, по който ще бъде допускан частният капитал до подобни публично-частни партньорства, да бъде прозрачен, за да не се стига до съмнения за корупция. И за да не се опорочи по принцип концепцията за публично-частното партньорство. Участието на държавата трябва да става максимално прозрачно и това трябва да е видно в закона за държавния бюджет.

- Как ще коментирате идеята капиталът в компанията да бъде набран чрез консолидиране на миноритарните дялове на неприватизираните дружества?

- Дали приватизацията на миноритарни дялове ще носи приходи на държавната мегакомпания, която ще разполага с тях, или те ще влязат в държавния бюджет и със санкция на парламента ще финансират определени проекти, няма финансова разлика. Но ако наистина се залага на по-прозрачен метод, правителството би трябвало да приватизира останалото за раздържавяване и след това с волята на Народното събрание (която в крайна сметка е израз на гласа на избирателя) да бъде определено каква част от средствата да бъдат използвани за инфраструктурни проекти.

Опитът показва, че максимално прозрачните схеми на приватизация носят най-голям финансов ефект. Не е много ясно доколко и какъв финансов ефект ще се постигне, ако дяловете се продават от една такава компания, която не спазва процедурите по Закона за приватизация.

- Възможно ли е изобщо държавата да задължи собствениците на мажоритарните пакети да изкупят остатъчните дялове, или да се съгласят това да бъде направено от други фирми?

- Няма как държавата да бъде ограничена в това да предложи такива миноритарни пакети за продажба. Друг е въпросът дали ще има кой да ги купи.

Няма как и мажоритарните собственици да бъдат задължени да купят остатъчните пакети, нито има как да бъдат задължени да допуснат нови собственици. Тоест процесът би могъл да се осъществи по начина, по който и досега се продаваха миноритарни дялове, останали в държавни ръце - обявяват се за продажба, желаещите да участват кандидатстват, наддават и тези, които предложат максималната цена, съответно ги придобиват.

- Реалистично ли е да се очакват между 3 и 5 млрд. лв. капитал от продажбата на миноритарните пакети на нераздържавените дружества, каквито суми се споменават?

- Това много зависи от обстоятелството как се развиват предприятията, от които са тези миноритарни пакети. При БТК например видяхме, че когато мажоритарният пакет се придобие от инвеститор, който има добра стратегия за развитие на компанията и работи за повишаване на цялостната й стойност, миноритарният пакет също поскъпва буквално с месеци или дори със седмици. В случая при продажбата на държавните дялове от значение е доколко икономиката се развива добре и дали предприятията, в които има миноритарни пакети, се развиват добре. При положителен отговор и на двете предпоставки има шансове те да бъдат продадени за добра цена.

Трудно е да се прави преценка дали сумата ще достигне 5 млрд. лв. За момента ми се струва доста нереалистична.